Коментари (0)
Сортирани по:
Най-добри
Най-нови
Най-стари
sxc.hu
„Обичам те“ – това словесно вълшебство е способно за секунди да прати Америка на 20 метра под водата, стига да бъде изречено върху някой ледник на северния полюс. Огромна е силата на тези две думи,
а моментът на изричането им – безценен. И няма значение, дали след това ще прекарате остатъка от живота си заедно или още утре ще се разделите, емоционалният заряд ще ви топли още дълго!
Разбира се, има и моменти, когато изстрелването на тези слова в пространството, предизвиква точно обратните реакции. Миг преди възлюбената ви, да ги прошепне, сте се чудили как по-меко да ѝ кажете
„Маро ма, жуотну такоа, ни моа та понасям пойче!“. Хипотетичната Мара обаче ви е изпреварила, и сега имате един кратък момент, в който много внимателно да прецените следващия си ход, така че да не
се вкарате във филм със зловещ сюжет. Ето няколко възможни варианта за действие.
Обичам Те
Обичам те
не за това, което си, а затова което направи и правиш за мен.
Обичам те
заради твоето грижовно докосване, това прави живота ми пълен.
Обичам те
за твоята грижа за мен, че успокоява душата ми когато съм неспокоен,
Обичам те
за търпението и добротата ти която никога не свършва.
Обичам те
за приятелството което ми даваш без да се преструваш,
Обичам те
за твоята нежна целувка и топлината на прегръдката ти.
Обичам те
за всички тези неща и всички тези причини,
че ти ме направи това, което съм.
ОБИЧАМ ТЕ!
*****
Обичам те както майка, обича детето си,
Обичам те както Луната обича светлината,
Обичам те сега и в бъдеще!
*****
Обичам те, когато вятърът удари лицето ми,
Обичам те, когато зимата е студена.
Аз ще те обичам, дори ако загубя ума си …
****
Обичай ме!
Обичай ме през пролетта, когато всичко е зелено и ново,
Обичай ме през лятото, когато небето е толкова синьо,
Обичай ме през есента, когато листата са златисти,
Обичай ме през зимата, когато снегът красиво пада.
Обичай ме, когато съм щастлива, а дори и когато съм тъжна,
Обичай ме, когато съм добър, или когато съм толкова лоша,
Обичай ме, когато съм хубаваи и лицето ми е ясно,
Обичай ме, когато аз се чувствам добре, или когато чувствам нещастна.
Обичай ме винаги, в дъжд или яркото слънце,
Обичай ме винаги, след като всичко е казано и направено,
Обичай ме винаги, докато животът ни е любов,
Любовта ми винаги е скъпа, защото аз те обичам!
*****
Не исках, но аз те обичах! Аз ще те обичам вечно, защото на моята надгробна плоча ще пише: Обичам те …
*****
Обичам те дори да съм бясна та теб,
Обичам те дори когато те няма със мен,
Обичам те дори когато ме нараняваш,
Глупачка ли съм аз или това е Любовта!
*****
Ако ти кажа че те обичам, заедно ли ще сме до края на живота ни?
Благодарим Ви, че споделихте Pojelaniq-bg.Net със своите приятели 🙂
Категория: Стихове
Изследвания показват, че семейства, в които признанието „Обичам те!” присъства всеки ден или веднъж на няколко дни, са по-стабилни, хармонични и задружни в сравнение с такива, които не изричат тези прекрасни думички. Чудесно е да казвате на детенцето си, че го обичате, за да знае, че винаги сте до него и да ви отвръща също с любов и разбиране.
Изследвания показват, че семейства, в които признанието „Обичам те!” присъства всеки ден или веднъж на няколко дни, са по-стабилни, хармонични и задружни в сравнение с такива, които не изричат тези прекрасни думички. Чудесно е да казвате на детенцето си, че го обичате, за да знае, че винаги сте до него и да ви отвръща също с любов и разбиране.
Освен с думи, можете да докажете чувствата си и с действия – така ще изградите дълбока и искрена връзка с близките си и ще изпитвате взаимно доверие и нежност. Както е известно, децата реагират много повече на конкретни стимули, отколкото на думи или представи за евентуалното бъдеще. Затова ви представяме различни начини, по които да кажете на детенцето си „Обичам те!” и така да го накарате да почувства вашата загриженост и любов.
Всеки ден отделяйте от времето си за игра с малчугана – това няма да остане неоценено.
Отделете време през деня – при събуждане или вечер при лягане, за гушкане, целувки и нежност. Физическата връзка между дете и родители е изключително важна.
Правете комплименти на детето си – колко хубав тоалет си е избрало днес, колко красива рисунка е нарисувало в детската градина или в училище, как хубаво пее.
Казвайте всеки ден на детето си, че то е важно, значимо и талантливо.
Оставяйте му малки бележчици или подаръчета – можете да ги слагате в училищната чанта, под възглавницата, в банята.
Приготвяйте храната му с любов – изрежете сандвича за училище във формата на сърце, изпечете му сладки-сърца или пък кекс в такава форма.
Разговаряйте с него – разпитвайте го как е минал денят, как се чувства, наред ли е всичко, какво му се прави в момента. Каквото и да ви каже – не го съдете, не натрапвайте съвети, а изслушвайте с разбиране.
Четете книжка или гледайте филмче заедно – няма нищо по-хубаво от времето, прекарано с мама и тати.
Говорете на неговия език – бъдете в крак с новия анимационен филм, любимата му книжка или играчка.
Водете детето си на неочаквани неуговорени срещи – например на обяд, пазар, кино, театър, концерт.
Не пестете въздушните и реалните целувки.
Правете неочаквани, макар и дребни, но желани подаръчета. Доставяйте удоволствие.
И най-важното – казвайте „Обичам те!” – където и колкото често ви се прииска. За да ви отвръща и детето ви със същото.
„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго.Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.“ /Джеймс М. Бари Живеела, живее или ще живее, защото във вселенски мащаби това не е от голямо значение, една малка звездичка. Намирала се в звездно струпване, където всички останали звезди били по-големи и по-ярки от нея. И естествено, защото обществото на звездите било несправедливо, тя била отритната и всички й се подигравали и присмивали.
Била много тъжна и самотна. Но и тя имала своите малки плахи мечти. Наблизо живеел, живее или ще живее един червен гигант. Толкова голям, толкова ярък, толкова хубав бил той. Звездичката го гледала всеки ден, без да разбира колко е влюбена в него, докато един ден една друга звезда й викнала присмехулно: „Какво го гледаш? Той дори не знае, че съществуваш!“
Натъжила се звездичката, а поради тази имено тъга разбрала, че го обича. Но какво значение имало? Другата звезда е права – тя е толкова малка, неугледна и бледа. Но един ден тя все пак събрала всичката си смелост, доближила се до гиганта и прошепнала: „Обичам те!“ Но не изчакала отговор, защото щом изрекла тези думи, цялата й смелост се изпарила. Какво прави тя тук? Този първенец никога не би я погледнал! Ах, каква глупачка е, какъв срам.
Звездичката пламнала ярко и побягнала, без да поглежда назад. Усещала неговия поглед, погледа на всички останали звезди. Тя пламтяла все по-ярко и по-ярко от срам, а искала да се скрие, да стане невидима. Заради силния пламък горивото й свършило и тя почнала бързо да изстива. И за първи път през живота си тя се зарадвала – най-после щяла да се скрие от срама си. Изстинала и се превърнала в бяло джудже.
Оттогава тя живеела, живее или ще живее там, на ръба на звездното струпване, невидима за всички, потънала в болката на несподелената любов.
Живеел, живее или ще живее, защото във вселенски мащаби това не е от голямо значение, един червен гигант. Той се намирал в звездно струпване, където всички останали звезди били по-малки и по-бледи от него. И естествено, защото обществото на звездите било лицемерно, той бил на почит и всички му се хвалели и подмазвали. Но той не бил глупав и много добре разбирал останалите, бил отвратен от тях. Наблизо живеела, живее или ще живее една малка бледа звездичка, която страняла от всички и никога не го ласкаела, дори не си говорила с него. Той я гледал всеки ден и бил във възторг, защото в нея виждал единствената чиста душа сред покварените звезди.
Не след дълго осъзнал, че е влюбен в нея. Но какво значение имало? Тя никога не му говорела, тя най-вероятно го презирала. Така той скърбял и копнеел ден след ден по нея. Но нещеш ли веднъж тя дошла, прошепнала: „Обичам те!“ и избягала. Толкова ярка станала тя в това бягство, че станала най-красивата звезда в небето и всички останали я погледанли с изумление и завист. Гигантът бил вцепенен след нейните думи. Нима е възможно? Нима всички тези дни, години на мъка и самосъжеление са били напразни?
Сепнал се гигантът и тръгнал бързо след нея. Но вече било твърде късно – тя незнайно как изчезнала. Всераздираща ярост и болка се събудили в душата на гиганта. Той се надул, ставал все по-голям и накрая избухнал в ярка експлозия, която заслепила небето. От огромното налягане електроните се забили в протоните и изчезнали, сякаш не ги е имало. Облакът на експлозията се разкъсал от кратък пулс. После още един и още един.
Червеният гигант се превърнал в неутронна звезда и изпращал своите пулсове в небитието с надеждата, че ще открие своята любима. Оттогава, той живеел, живее или ще живее там, в центъра на звездното струпване, вечно търсещ, потънал в болката на изгубената любов.
А на една далечна планета, толкова далечна, че светлината на двете нещастни звезди дори не беше стигнала до нея, едно момче, без да подозира за вселенската трагедия, прошепна: „Обичам те!“ на едно момиче. А момичето му отвърна с целувка…
Блог, съдържащ информация за безплатни филми, игри, музика, софтуер(програми) и някои интересни статии от живота на един начинаещ блогър.
Любовта – това е дадеш свободен избор на всеки човек, когото обичаш. Нашата любов не трябва да се обвързва с условия. Тогава тя би се превърнала в пресметлива разпродажба на чувства. Любовта е над това.
„Обичам те, просто защото си такава каквато си“
„Обичам те, за какво ми е причина“
„Обичам те, това ме кара да се чувствам истински“
Там, където се поставят условия, това вече не е истинско чувство.
Ако можех да избирам
Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях – от цялото си сърце. Докато тази страст отмира, бих избрал изпод нея да се ражда чувството.
Бих избрал аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи, когато силата на чувството се превърне в дълбочина…
Бих избрал това чувство да бъде любов, не просто желание.
И най-накрая бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам…
Хорхе Букай, „Писма до Клаудия“