Мон Сен Мишел е малък скалист остров на около 1 километър от северния бряг на Франция, на устието на река Куено в Нормандия. Върху скалистата планина е построена средновековната църква на Бенедиктинския орден.
Мон Сен Мишел е служил като крепост на Романо-британската култура и сила през 6-7 век, докато не е бил опустошен от франките. Оттогава се слага край на трансканалната култура, която се е развивала там от времето, когато римляните са напуснали местността през 459 пр. Хр.
Преди изграждането на първата монашеска обител през 8 век, островът се е наричал Mont Tombe. Според легендата Св. Михаил се явил на Св. Обер, епископ на Авранш, и му възложил да построи църква на скалистото островче. Обер дълго време отказвал да се подчини и Св. Михаил пробил дупка в черепа му с пръст. Посвещението на острова на Св. Михаил става на 16 октомври 708г.
Робърт де Торини – поддръжник на Хенри II (херцог на Нормандия) – направил конструкцията на сградите на манастира по-здрави и построил главната фасада на църквата през 12 век. След присъединяването на Нормандия към Франция през 1204 година, френският крал Филип II Август предлага на игумена Журден безвъзмездна помощ за изграждането на манастира в нов архитектурен готически стил, който включва добавяне на трапезария и обител.
Популярността и авторитетът на Мон Сен Мишел като център на поклонение избледняват с настъпването на Реформацията по времето на Френската революция, и там не пребивават почти никакви монаси .
По време на Революцията абатството е затворено и обителта се превръща в затвор, който помещава първоначално клерикални противници на републиканския режим, а след това и изтъкнати политически затворници, влиятелни фигури, включително и Виктор Юго. През 1836 година започва кампания за възстановяване на националното архитектурно съкровище. Затворът е окончателно закрит през 1863 г., а планината е обявена за исторически паметник през 1874 година. Мон Сен Мишел и неговият залив са добавени към Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979 година.
Мон Сен Мишел е свързан със сушата чрез тънък естествен земен мост, който бил заливан от прилива, преди да се направи модернизацията на острова, а при отлив се разкрива най-ниската точка, което придавало на планината мистичен вид.
Въпреки островния характер на планината, тя е претърпяла няколко подобрения. Била е изградена канализация на река Куено, с цел намаляване на потока на водата, като по този начин се насърчават наносните действия към залива. През 1879 г. мостът е укрепен и е трансформиран в истинско шосе. Това действие е било с цел да се попречи на наносите от тиня, носени от приливите и отливите, да идват към планината. Към настоящия момент съществуват планове да се премахне шосето и да се замени от мост.
Приливите в района са бързи и силни. Виктор Юго ги описва като „толкова бързи, колкото галопиращ кон”. Приливът тук идва със скорост метър в секунда. Той е непредсказуем и достига до 14 метра разлика между най-ниската и най-високата точка на водата. Островът все още представлява опасност за посетителите, които решат да не минат по главния път, а предпочитат да вървят по пясъка. Освен да се удавят тук, туристите са заплашени да попаднат в плаващи пясъци.
Изкачването до абатството е трудно, но може да се осъществи, след като се изкачат известното Escalier dе Dentelle (Дантеленото стълбище), което води до галерията , намираща се около покрива на църквата в абатството. По средата се намира Grande-Rue – средновековната енорийска църква на Св. Петър, която разполага с богато резбовани параклиси. Там е разположена и драматичната статуя, която пресъздава как Св. Михаил убива дракон.
Стръмните и тесни стълби, наречени Grand Degré, водят до входа на абатството, оттам се преминава през широки каменни стъпала, за да се стигне до терасата Saut Gautier (тя носи името на затворник, който е скочил от нея и намерил смъртта си).
рейтинг:
1
2
3
4
5
прочетен: 3034 пъти
(0) коментара
Съобщи за нередност
