Кексчетата могат да водят до пристрастяване, точно като кокаина.
Все повече медицински изследвания във водещи университети и правителствени лаборатории показват, че обработени храни и подсладени напитки направени от компании, като PepsiCo Inc. и Kraft Foods не са просто нездравословни. Те могат да „отвличат“ мозъка ви по начин приличащ на зависимостта към кокаина, никотина и друга дрога, пише Блумбърг.
„Данните са толкова съкрушителни, че медицинската общност трябва да ги приеме“ – коментира Нора Волкоу, директор на Националния институт за злоупотреба с наркотици – „Откриваме огромно припокриване между въздействието на наркотиците в мозъка и това на храните“
Идеята, че храните могат да водят до зависимост дори не бе „на радара“ на учените преди десетилетие. Сега това научно поле се нагорещява. Лабораторните изследвания показаха, че мазните храни и подсладените напитки могат да водят до зависимо поведение у животните. Сканирането на мозъка на хора със затлъстявания и на хранещи се компулсивно, показват дисбаланси в т.нар. вериги „за награда“ в мозъка, подобни на тези при зависимите от наркотици.
28 научни изследвания и трудове върху зависимостта от храната бяха публикувани от началото на годината, според Националната медицинска библиотека. С нарастването на доказателствата, науката за пристрастеността може да се превърне в променяща правилата на играта за бизнеса с храни и напитки, който е пазар за 1 трилион долара.
Ако се докаже, че мазните храни и снаксовете и напитките подсладени със захар и високофруктозен царевичен сироп водят до пристрастяване, хранително-вкусовите компании може да се окажат срещу най-продължителната битка за защита на потребителите, откакто последните обявиха война на тютюневата индустрия преди едно поколение, коментира Блумбърг.
„За забавление“
„Това може да промени правния пейзаж“ – коментира Кели Браунъл, директор на Центъра за храни и затлъстяване Ръд в университета Йейл и подръжник на регулация, която да помага срещу затлъстяването – Хората от доста време знаят, че цигарите убиват, но едва напоследък научиха за никотина и международната манипулация по въпроса“
Директори и лобисти от хранителните компании реагираха бързо за да опровергаят откритията, както и че няма нищо вредно в, както ги нарича изпълнителният директор на PepsiCo Индра Нуи „храните за забавление“, ако бъдат консумирани в умерени количества.
Всъщност, компаниите посочват, че правят огромни опити да предлагат на потребителите доста широк спектър от здравословни снаксове. Нуи, например, е точно толкова известна с опитите си да разнообрзи портфолиото на компанията с по-здравословни храни, колкото е и с опитите да повиши продажбите.
Coca-Cola Co, PepsiCo, и базираната в Нортфийлд, Илинойс Kraft и Kellogg от Батъл Крийк, Мичиган, отказаха да дадат интервюта по откритията на учените, посочва Блумбърг.
Никой, обаче, не отрича че затлъстяването е все по-разпростиращ се глобален проблем. В САЩ една трета от възрастното население и 17% от тийнейджърите страдат от затлъстявания и тези цифри растат. По света, от Латинска Америка, Европа до нациите от тихоокеанския басейн, тези цифри също растат.
Цената за обществото
Цената за обществото от затлъстяването е огромна. Проучване от 2009 сред 900 000 души, публикувано в Lancet, показва, че умереното затлъстяване понижава продължителността на живота с между 2 до 4 години, докато крайното затлъстяване може да съкрати живота ви с до 10 години. Затлъстяването увеличава рисковете от сърдечни заболявания, диабет, някои видове рак, остеоартрити и инфаркти, според Центъра за контрол и превенция на заболяванията. Разходите по лечението на болести, свързани със затлъстяването през 2008 година се изчисляват на 147 милиарда долара, според изследване от 2009, публикувано в Health Affairs.
Сладките и мазните храни, разбира се, винаги са били част от човешкото меню и нашето тяло е програмирано да си ги търси. Това, което се е променило в модерната преработка на храните е създаването на храни с концентрирани нива на захар, нездравословни мазнини и брашна, без компенсиращи фибри или хранителни вещества, коментират експерти по затлъстяване. Консумирането на големи количества от тези преработени храни вероятно променя връзките в мозъка.
Много подобно на зависимост
Тези промени много напомнят на зависимост на някои експерти.
„Зависимост е термин, който е добил определена окраска, но има аспекти на модерното хранене, които наподобяват поведение, което наистина прилича на зависимост“ – коментира Дейвид Лудвиг, учен от Харвард и директор на центъра за превенция на затлъстяването на фондацията New Balance в Детската болница в Бостън. Ред преработени храни могат да предизвикат светкавични повишения и понижения на кръвната захар, открива проучването му.
Образоването, диетата и лекарствата за справяне със затлъстяването засега се оказват доста неефективни и новата наука по отношение на затлъстяването може да даде отговор на въпроса защо. Постоянното стимулиране с вкусни, богати на калории храни, може да доведе до безчувственост при вериги на мозъка, което кара хората да консумират все по-големи количества от „храни-боклук“, за да поддържат постоянно състоянието на удоволствие.
В едно от проучванията от 2010, учените от Scripps Research Institute в Джупитър, Флорида, хранели плъхове с мазни и сладки храни, включително бекон на Hormel Foods, кекс на Sara Lee и чийзкейк на Cheesecake Factory Inc. Проучването изследва активността в дяловете на мозъка, свързани с отчитането на „награждаване“ и удоволствие, чрез електроди, имплантирани в плъховете.
Пируващи плъхове
Плъховете, които имали достъп до тези храни за един час на ден, започнали да „пируват“ с нездравословните храни, дори ако в същото време наблизо е имало здравословна храна на разположение за целия ден.
Други групи плъхове, които имали достъп до мазни и сладки храни за 18 до 23 часа на ден обезателно затлъстявали, коментира Пол Кени, учен от Scripps, провел проучването, чийто резултати са публикувани от Nature Neuroscience. Резултатите произвеждат същите мозъчни модели, които се появяват с нарастващото приемане на кокаина, пише той.
„Да видиш, че храната прави същото нещо е направо умопомрачително“ – коментира по-късно Кени в интервю.
Учените открили, че разрушенията, които се предизвикват в центровете „за награда“ в мозъка могат да се получат, когато хората ядат прекомерни количества храна.
Сладки награди
В едно проучване от 2010 на учени от тексаския университет в Остин и Научния институт на Орегон, на 26 млади жени със затлъстявания е направен магнитен резонанс докато пият млечен шейк със сладоледи на Haagen-Dazs и шоколадов сироп на Hershey.
Същата група е сканирана след 6 месеца. Тези, които са натрупали още килограми, показват намалена дейност в стриатума, регион от мозъка, който регистрира „награждаването“, когато са приели шейка втория път.
„Кариера“ в преяждането води до затъпена реакция към удоволствието, към приемането на храната като „награда“, а това е същото, което се наблюдава и при хроничната злоупотреба с наркотици“ – коментира Ерик Стайс, учен от Орегонския научен институт.
Учените изследващи зависимостта към храните трябва да се справят с доста скептици, дори сред колегите им. В края на 90-те години, Волкоу, която по онова време е учен, изследващ зависимостта към наркотиците в Националната лаборатория Брукхейвън, кандидатства за грант от Националния здравен институт на САЩ, за да изследва хора със затлъстявания, за да установи дали центровете им за „награда“ не са увредени. Грантът, обаче, й е отказан.
Намирането на доказателства
„Нямаше как да се финансирам“ – коментира тя в интервю – „Отговорът беше, няма доказателство, че храната предизвиква зависимост в човешкия мозък“
Волкоу, която работи с учения от Брукхейвън Джийн Джак Уонг, измъква финансиране от друга правителствена агенция, за да извършат проучването, използвайки устройство за сканиране на мозъка, способно да измерва химическата активност в тялото, с помощта на маркери за радиоктивност.
Учените успяват да „картографират“ рецепторните нива на допамина в 10 доброволци със затлъстявания. Допаминът е химикал, който се произвежда в мозъка и сигнализира за „награда“. Сред естествените стимулатори на производството на допамина са упражненията и сексуалната активност, но наркотици, като кокаина и хероина също стимулират химикала в огромни количества.
При злоупотребяващите с наркотици, мозъчните рецептори, които получават допаминовите сигнали, могат да станат безчувствени с прекомерната употреба на наркотика, което кара пристрастения стабилно да увеличава дозата в търсенето на същото удоволствие. Проучването на екипа от Брукхейвън установява, че хората със затлъстявания също имат ниски нива на допаминови рецептори, в сравнение с контролна група от слаби хора.
Пристрастен към захарта
Същата година, психолози от Принстън започват проучвания дали лабораторни плъхове могат да станат зависими от 10-процентов разтвор на захар във вода, приблизително същото ниво, като това, което се съдържа в повечето сладки напитки.
Случайното приемане не създава проблеми за животните. Учените, обаче, откриват драматичен ефект върху плъхове, на които им се позволява да пият разтвора всеки ден. С времето те пият „още и още и още“, докато в същото време консумират все по-малко от традиционната си храна, коментира Никол Авина, която започнала работата по изследването като студентка в Принстън, а сега е учен-невролог в Университета Флорида.
Животните показали и признаци на абстиненция, като безпокойство, треперене и тремори, когато ефектът на захарта бил спиран с лекарство. Учените успели да открият и промени в нивото на допамина в мозъка им, подобни на тези при животни, изследвани за зависимост от наркотици.
Подобно поведение
„Все по-трайно виждахме, че промените, които се наблюдават при плъховете, на които давахме захарен разтвор, са същите, като ако на животните бяха давани наркотици“ – коментира Авина, която с години работи с учен от Принстън, Бартли Хоубъл, който почина тази година.
Въпреки че плъховете не са затлъстели само от захарния разтвор, те натрупали свръхтегло, когато Авина и нейни колеги им предложили вода, подсладена с високофруктозен царевичен сироп.
Експеримент от 2007 във Франция шокирал учените, когато се оказало, че плъховете предпочитат вода, подсладена със захар или захарин, пред кокаин – точно обратното на това, което съществуващата догма ни обяснява.
„Беше голяма изненада“ – коментира Серж Ахмед, учен невролог, който ръководи изследванията в Националния научен съвет към Университета в Бордо.
Браунъл от Йел организира една от първите конференции за зависимостта от храните през 2007. От тогава негово протеже – Ашли Герхард, е съставила проучване от 25 въпроса, за да помогне на учените да установят хора с хранителни навици, които подсказват поведение на зависимост.
Картини с млечни шейкове
Тя и колегите й са изготвили заснемане с магнитен резонанс за да изследват мозъчната активност на жените с висок брой точки в изследването. Картини с млечни шейкове запалват в мозъка им същата реакция, като при алкохолик, очакващ пиене, според резултати публикувани в Archives of General Psychiatry.
Проучванията за зависимостта от храни може да разпалят търсенето на ефективни лекарства срещу затлъстяването, коментира Марк Голд, който оглавява психиатричния отдел на Университета във Флорида. Той коментира, че лечението по което работи е свързано с промяната на хранителните навици, без да подтиска цялостния апетит.
Разработването на лечение
„Опитваме се да разработим лечение, което пречи на патологичните хранителни навици“ – коментира той – „Да кажем, че сте пристрастен към сладолед. Можем да достигнем до лечение, което блокира интереса ви към сладоледа, но не засяга интереса ви към месото“
В подобно проучване, Shire, базираната в Дъблин фармацевтична компания, тества лекарството си Vyvanse в пациенти със склонност към прекомерно ядене.
Но не всеки е убеден. Психологът от университета в Суонзи Дейвид Бентън наскоро публикува контра-статия в 16 страници, по отношение на проучванията за зависимостта от захарта. Трудът, частично финансиран от Световната организация за проучване на захарта, сред чийто членове са базираната в Атланта Coca-Cola, най-големият световен производител на безалкохолни напитки, твърди, че храната не произвежда същото по интензивност количество допамин, което се освобождава при наркотиците и че блокиането на определени рецептори в мозъка не води до абстинентни синдроми при злоупотребяващите с храна, както при злоупотребяващите с наркотици.
Отговорът на индустрията
Това, което все още е неизвестно, е дали проучванията по въпроса за зависимостта от храната започва да променя мисленето и сред производителите на храни и напитки.
Около 80% от бюджета на базираната в Пърчейз, Ню Джърси PepsiCo за маркетинг, например, е насочен към рекламирането на газирани напитки и солени снаксове. Въпреки че компаниите бързат да посочат, че предлагат и здравословни храни, на техните топ мениджъри непрекъснато им се налага да убеждават инвеститорите си, че продажбите на тези снаксове и напитки са бизнес с голям растеж.
„Искаме да виждаме растеж на приходите и печалбата“ – коментира Тим Хойл, директор в Haverford Trust, която има инвестиции в PepsiCo, най-големият световен производител на снаксове – „Здравословните храни са хубаво нещо за заглавие, но когато опре до растежа, той се дължи на храни като Tostitos и Pepsi-Cola.”
Не е чудно, че хранителната индустрия се съпротивлява срещу идеята, че трябва да има здравословен избор и че най-добрият начин за справяне със затлъстяването е с доброволни мерки. Същата тактика проработи за кратко и преди десетилетия, за цигарената индустрия, която се опита да отклони проблемите с риска за здравето и зависимия характер на цигарите, с маркетинг за „ниското съдържание на катрани и никотин“
Лобистите на хранителната индустрия изобщо не вярват на подобни истории – че може да има такова нещо като зависимост от храните. Както казвза един подобен лобист, Ричард Адамсън, фармаколог и консултант на American Beverage Association: “Досега не съм чул някой да обере банка за да вземе пари, с които да си купи шоколадче, сладолед или близалка“
Етикети:
, , , , , , , ,
