Произхожда от Източна Европа и Азия и отглеждането му датира от векове. Първоначално растението е било използвано като лечебно средство – в гръцката митология е описано като билка за лечение на лудост. Но славата на растението не се ограничава само до отстраняването на проблеми на разсъдъка, то било използвано и за прогонване на всякакви злонамерени духове, важна съставка за разваляне на магии. Римляните, носейки растението със себе си, го разпространили по всички части на империята, разширили ареала му на разпространение в Западна Европа. През 16-ти век хората вярвали, че ако засадят кукуряк до вратата на къщата, цветето ще ги пази от зли духове и вещици. Вероятно мистичните сили, които му се приписват, се дължат както на отровните вещества в цялото растение, така и на способността му да остава зелено и дори да расте през зимата.
Интересно е, че макар и известен с целебните сили през античността и Средновековието, дългото използване на кукуряка в медицината винаги е било съпроводено с гибелни злополуки. Причина за това е, че всички видове кукуряк съдържат силни алкалоиди, които могат да доведат до фатален край, ако се погълнат в по-големи количества. Дори името на растението сигнализира за опасност и означава смъртоносна храна – ботаническото име Helleborus е съвкупност от гръцките думи “hellein” (убивам) и „bora” (храна). За щастие днес интересът към кукуряка не носи такъв риск, тъй като е изцяло насочен към отглеждането му като декоративно цвете. В средата на 20-ти век започва по-усилена селекционерска дейност, в резултат на което са създадени множество сортове и хибриди. Някои разновидности на без стъблените представители (H. orientals и други) се отличават с лъскавата си зеленина, която може да запази красотата си дори и през зимата, в зависимост от климатичните условия. Повечето видове имат дълбоки корени и след като веднъж са се прихванали, могат да издържат на засушаване на места с продължително и горещо лято, особено ако са на шарена сянка. Въпреки че кукурякът се продава като сенко-любиво растение, цветето ще покаже пълната си красота ако му осигурите и малко слънце. Кукурякът има множество разновидности, които могат да се разделят в две основни групи: стъблени и без стъблени. При стъблените форми растенията притежават надземно стъбло, докато при без стъблените представители такова няма. Най-общо може да се каже, че хибридизацията между стъблените видове се получава много по- лесно отколкото между представители на без стъблените видове. Стъблените разновидности живеят по-малко и обикновено след 3-4 сезона започват да залиняват и постепенно умират. Но от друга страна, те достигат зрялост по-рано и започват да цъфтят още на втората година. Въпреки че тези кукуряци не живеят много години, старите растения могат лесно да бъдат заменени с нови семена.
