Наръчник на начинаещия културист

Лу Фериньо е роден на 9 ноември 1952 г. в Бруклин, Ню Йорк. Започва да се занимава с бодибилдинг в юношеските си години, за да вдъхва респект у връстниците си. Когато е на 2 години, Лу загубва около 80 процента от слуха си поради сериозно заболяване и като дете страда от това, понеже е отбягван поради слабия си слух. Отново поради това, че не чува добре, той не може да усвои добре произношението на някои думи и като дете не говори добре. Той твърди, че бодибилдингът му помага да се справи с тези проблеми и отново да стане обект на внимание.

Още от малък Лу си представя истинският мъж като герой, притежаващ невероятна сила и размери. Мечтата му като дете е да стане полицай – също като баща си. Но баща му постоянно критикува Лу за неговите „прищевки“ и дори му заявява, че от него няма да излезе нищо. „Можеш да станеш само таксиметров шофьор – нищо повече няма да излезе от теб“ – повтаря той на сина си. Така допълнително разрушава самочувствието му. Отношенията с баща му през детските и юношеските години не са добри. Поради своите недостатъци (лош говор и слух) Лу е депресиран. Утехата, която намира, е в бодибилдинга. Няколко години по-късно Лу развива внушителна физика, с която дори и днес малко състезатели могат да се похвалят, въпреки широката употреба на химически препарати.

Първите тренировки на Лу напомнят „класическите“ тренировки на старите културисти: той тренира в тъмно мазе в Бруклин, разполагайки с оскъдно оборудване. Практиката обаче показва, че така се правят най-хубави мускули. Лу също не е изключение от правилото. Тренировките при него дават удивителни резултати, които самият той не очаква. След няколко месеца тренировки Лу може да прави 8 повторения бицепсово сгъване с 50-килограмова щанга. Самият той е удивен от този резултат и повиква баща си, за да му демонстрира своята сила. Лу предполага, че така може да спечели неговата обич и презнание, от които така силно се нуждае. Той вдига пред погледа на баща си щангата 8 пъти, след

 което я оставя на земята. „Забележително!“ – споделя баща му. Лу е горд. Той чувства, че представлява нещо. Но точно в момента на най-голямата му радост, баща му хваща същата щанга, прави с нея 17 повторения, оставя я на пода и излиза от стаята с ироничен смях. Лу е потресен. Идва му дори да се разплаче. За кой ли път баща му се отнася по подобен начин с него. Но той не се отчайва. Това отношение дори го стимулира допълнително и той започва да тренира ожесточено.

През следващите години Лу прави страхотен прогрес. Действително, той е надарен с добра генетика, с което можем да си обясним бързото развитие на неговата мускулатура. Успоредно с масата и силата му, нараства и неговото самочувствие. Междувременно интересът на Лу към културизма расте непрекъснато. През 1966 г. той присъства на турнира „Мистър Олимпия“ в Ню Йорк. Победител е Лари Скот. Невероятната атмосфера впечатлява Лу и оттогава у него се запалва силно желание за участие в културистичен турнир. И не след дълго той реализира замисленото. Първите два турнира, на които участва, са локални. На първият Лу е подготвен зле и се класира на незавидното 22-ро място. На второто състезание положението е малко по-добро. Там Лу е втори. Тези състезания се провеждат в края на 60-те години. А първата му сериозна изява е през 1971, когато той печели „Мистър Америка“ за младежи към WBBG. Тази победа му дава право на участие в състезанията на ИФББ. За тази федерация Лу се състезава 3 години – от 1973 до 1975. За това време той печели „Мистър Америка“ (при силна конкуренция), „Мистър Интернешънъл“ и „Мистър Вселена“. Със своето тегло от 125 килограма той е най-тежкият културист през 70-те години (Арнолд, който е на второ място по този показател, е 110 кг). Може би тези размери помагат на Лу да спечели турнирите „Мистър Америка“ и „Мистър Вселена“, но на „Мистър Олимпия“ не донасят очаквания успех. Там Лу не успява да пробие в челната тройка, може би защото му липсва достатъчно релеф. След 1975 г. Лу прекъсва състезателната си кариера за почти 20 години и започва филмова кариера.

Лу навлиза в киното, като получава роля във филма „Невероятния Хълк“. За това спомага и малкият син на режисьора, който харесва тялото на културиста и предлага на баща си да избере него за ролята. Предложението се приема и така започва филмовата кариера на Лу. Тя продължава и до днес – последният му филм е от 2000 г. Освен „Невероятният Хълк“, той се снима и в около 30 други филма, между които е и един филм за Херкулес (с едноименното название), „Клетката“ („Cage“) и „Кръщелникът“ – нова комедия от края на 90-те години. Първоначално Лу играе роли без говор поради проблемите си с говора и слуха. Но постепенно той отстранява напълно проблемите си и днес чува и говори напълно нормално.

След почти 20-годишно прекъсване, Лу Фериньо подновява за малко кариерата си на културист. Той се поддържа през цялото време, прави диети и е в много добра форма. Затова през 1992 и 1993 г. участва в „Мистър Олимпия“, а през 1994 взема участие в първото издание на турнира за ветерани „Мастърс Олимпия“. Класиран е втори, след Роби Робинсън, поради което е малко разочарован. Това е последното състезание на Лу. След него той прекъсва окончателно кариерата си на културист и се отдава на киното. Това той прави и до днес, но разбира се, продължава да тренира и да се поддържа, без значение, че вече не се състезава.

Лу провежда сравнително кратка, 8-годишна състезателна кариера. За това време той успява да спечели престижните турнири „Мистър Америка“, „Мистър Вселена“ (2 пъти) и „Мистър Интернешънъл“. Лу има и 4 участия на „Мистър Олимпия“, от които най-високото му постижение е класирането му на второ място в тежка категория през 1974. Тогава Арнолдпечели петата си поредна титла. След 1975 Лу спира състезателната си кариера и се насочва към света на киното. През 90-те години той решава да се завърне на сцената и участва 2 пъти на „Мистър Олимпия и веднъж на новосъздадения турнир за ветерани „Мастърс Олимпия“. Лу участва в първото издание на това състезание. Той се намира в много добра форма, тъй като през годините постоянно се е поддържал. И без това му е необходимо да бъде в добра форма, понеже филмовата му кариера го изисква. Готов е за титлата, но съдиите решават друго: победител е Роби Робинсън, а Лу е втори. Лу е леко разочарован. Няколко години по-късно той си признава, че наистина не му е било приятно, когато са го класирали след Роби. След това състезание Лу окончателно спира да се състезава. Ето пълната му състезателна кариера. 

годинафедерациясъстезаниемясто1971WBBGAAUМистър Америка за младежиМистър Америка за младежи141972NABBA*Мистър Вселена(в категория „високи“)*21973IFBBIFBB*Мистър АмерикаМистър Вселена(в категория „високи“)1111974IFBB*IFBB*IFBB*Мистър Интернешънъл(в категория „високи“)Мистър Олимпия(в тежка категория)Мистър Вселена(в категория „Високи“)11*2111975IFBB*Мистър Олимпия(в тежка категория)*31992IFBBМистър Олимпия121993IFBBМистър Олимпия101994IFBBМастърс Олимпия2

Топ форма на Лу Фериньо:

височина: 196 смкилограми: 125кгТук е на 41 години, когато завършва на 12 място в състезанието „Мр. Олимпия“ :

Джон Гримек – бащата на културизма

Джон Карл Гримек е роден на 17 юни 1910 в Пърт Ембой, щата Ню Джърси. Започва да тренира с тежести още от 12-годишен, като използва уредите на брат си. Така той придобива атлетична фигура още като дете и през 30-те години става изключително популярен в Щатите. Ето тренировъчната стратегия, която следва Джон при своите занимания с тежести.От наша гледна точка тренировките на Джон Гримек са неправилни, но както виждате, за него са дали чудесен резултат. Джон е тренирал по 4-5 пъти седмично, най-малко по 2 часа, като всеки ден тренира всички мускулни групи. Единственият тренировъчен метод, който е използвал в тренировките си, е пирамидата (увеличаване на тежестта и намаляне на повторенията). Гримек често променя упражненията и така не дава шанс на мускулите да се адаптират към натоварването. Сериите за всяко упражнение са 4-5, а повторенията в тях се движат в широки граници (от 3 до 20). Всяко повторение се изпълнява стриктно, като читингът е намален до минимум. Ето това е най-общо тренировъчната стратегия, с която Джон Гримек развива своята физика. И то без абсолютно никакви препарати. По негово време ги е нямало изобщо.Джон не тренира, за да „направи мускули“, а за да бъде по-тежък и по-силен. Но заедно със силата идват и размерите и телесната красота. Именно поради съчетаването на сила и размери Гримек става доста популярен в САЩ. През 1934 той участва за първи път в състезание по вдигане на тежести (първенство на щата Ню Джърси) и печели първото място. В следващите години той обикаля страната, като провежда семинари с позиране . До този момент културизмът като спорт, какъвто го познаваме днес, не е съществувал. Именно Гримек прави първите стъпки за създаване на състезателния културизъм (въпреки че по начало тренира за сила, както вече става въпрос). По негово време започват да се организират първите състезания, на които се сравнява мускулатурата на участниците – това са „първообразите“ на състезанията по културизъм. През 1940 г. се провежда първото мащабно състезание на подобен турнир под названието „Мистър Америка“. Естествено, победител е Гримек. На следващата година американецът повтаря успеха си. От 41 до 48 г. той не се състезава, най-вероятно поради войната. Междувременно през 46 г. си извоюва титлата „най-мускулест мъж в Америка“.През 1948 печели в Лондон състезанието „Мистър Вселена“, където побеждава Стив Рийвс по (Мистър Америка 47) тактически начин. След двегодишна почивка Гримек се явява на голямо състезание между победителите в „Мистър Америка“ и печели особено трудно пред Стив Рийвс.Това е последната голяма победа за бащата на културизма. През 1954 той се оттегля от състезателна дейност, но продължава да тренира още дълго. В съчетание с развити мускули Джон ни демонстрира добра гъвкавост, като докосва земята с длани, стоейки на стол. Той е единственият културист, който никога не е губил състезание. От 1963 до 1985 г. е редактор на списание „Muscular development“. Умира внезапно на 20 ноември 1999 в дома си в САЩ, на 89 години.Гримек няма голяма състезателна кариера, просто защото по негово време все още няма големи състезания по културизъм. Те са слабо популярни и в повечето случаи се „радват“ на слаб интерес от страна на участници и публика. Ето защо за период от 10 години Гримек участва само в 5 състезания. Но това се казва участие, нали? Да не загубиш нито едно! На „Мистър Вселена 48“ пред Гримек се изправя голямо предизвикателство – Стив Рийвс, който притежава суператлетично тяло със страхотни пропорции (днес Стив е общопризнат за културистът с най-добри пропорции за всички времена). На този турнир Гримек използва психическа атака, която леко изнервя Стив и той не успява да се представи по най-добрият начин. Така Гримек печели „Мистър Вселена“, макар и с доста трудности. Отново така трудна е и победата му през 1950 г. и отново на пътя му е Стив Рийвс. В крайна сметка Гримек се оттегля непобеден – нещо, с което друг културист и до днес не може да се похвали. годинафедерациясъстезаниемясто1940AAUМистър Америка11941AAUМистър Америка11948NABBAМистър Америка11949AAUМистър САЩ11950NABBAМежду победителите в „Мистър Америка“1Топ форма на Гримек:

височина: 181 см

килограми: 99кг

гърди: 128 см

ръце: 50 см

талия:  76 см

бедро:  75 см

врат:   47 см

>През този „светъл и слънчев“ ден Лари случайно намира старо списание за културизъм, на чиято корица стои Джордж Пейн, застанал в поза за трицепс. В самото списание има статия, в която Пейн предлага тренировъчна програма за ръце. Лари не си губи времето и още на следващия ден започва да тренира. Сдобива се с ос от стар трактор, която използва за щанга. В началото тази тежест му е достатъчна. Лари започва усилени тренировки, предимно за ръцете си. Спортът започва да го влече все повече и повече. Отдава цялата си душа на тренировките с тежести. Постепенно тялото му започва да нараства и той изпреварва приятелите си във физическото си развитие. В душата му се появява една голяма мечта – да спечели най-престижният тогава турнир по културизъм „Мистър Америка“ .И така, воден от своята мечта, Лари продължава с интензивните си тренировки. След като завършва училището в Покатело, у него се появява желание да замине за Холивуд, Калифорния, който има славата на „Меката“ на бодибилдинга. След дълги убеждения Лари успява да склони родителите си и отива да учи в Холивуд. Само че тренировките го вълнуват повече от ученето и след една година следване Скот е принуден да се върне в Покатело. Тук продължава тренировките си заедно със свой бивш съученик. Първо тренират заедно в неговото мазе, където има няколко уреди за тренировка. Скот тренира с удоволствие, но в главата му постоянно се върти споменът от Калифорния. Най-голямата му мечта не излиза от главата му – Лари иска да спечели „Мистър Америка“. Скоро двете момчета се преместват да тренират в новосъздадена зала, където разнообразието от уредите е по-голямо. След няколко месеца собствениците на залата организират състезание в рамките на щата Айдахо, на което Лари решава да участва. Това е първото му състезание. Организира се в сградата на киното в столицата на щата. Интересът от страна на зрителите е много слаб. Участват 8 младежи, измежду които Лари е класиран на първо място. Това е добро постижение – състезателният му дебют увенчава с победа. Тогава Лари е на 20 години и тежи 69 килограма. Победата му дава допълнителен стимул и той започва да тренира още по-тежко. Успява да убеди тренировъчния си партньор и бивш съученик да замине с него и в крайна сметка двамата младежи се установяват в Калифорния. Тук те започват да тренират в залата на Винс Жиронда – Мистър САЩ за 1956 и 57 г. Под негово ръководство Лари научава доста интересни неща за тренировките и постига значителен мускулен растеж. След 2 години тренировки Лари участва на първото си сериозно състезание. Той поставя началото на състезателната си кариера.Първото състезание, на което участва Лари, е „Мистър Оос Анжелис“. Там е класиран трети, но това място не го обезсърчава, а дори го стимулира. Два месеца по-късно Лари се явява на друго състезание – „Мистър Калифорния“ и при същите конкуренти успява да спечели турнира. Това е първата му голяма победа. Лари усеща, че заветната му мечта изглежда все по-реална. Той става известен и излиза на кориците на списанията, издавани от президента на младата федерация ИФББ – Джо Уидър. По това време „Мистър Америка“ се организира от две федерации. Едната е именно новата ИФББ, а другата е популярната тогава AAU. Мечтата на Лари е да спечели „Мистър Америка“ точно към AAU, но за тази цел трябва да говори с нейния президент и да бъде одобрен за участие. Само че шефът на федерацията се заяжда заради това, че Лари се е снимал в списания на ИФББ, и отказва да го допусне да се състезава в турнира. Лари е доста неприятно изненадан. Остава му едно единствено решение: ИФББ. И Лари взема участие в „Мистър Америка“ към ИФББ през есента на 1962. Най-после мечтата на Лари Скот се сбъдва – той е „Мистър Америка“!След спечелването на титлата Лари не се отказва от състезателна дейност. Той изпитва желание да завладява нови върхове и да прибави в актива си още състезателни отличия. Решава да участва на „Мистър Вселена“, което се провежда няколко месеца след „Мистър Америка“. Само че леко се отпуска и тренировките. Като резултат той не успява да спечели турнира. Титлата отива при 20-годишния Харолд Пул. Това е добър урок за Лари, който веднага се опомня и още на следвжщия ден е в залата за тренировки. На следващата година титлата от „Мистър Вселена“ вече е в ръцете на лари. С това той печели двете най-престижни титли в културизма тогава. И точно когато смята да прекрати кариерата си, президентът на ИФББ обявява, че организира ново състезание. На него ще могат да участват само културисти, спечелили „Мистър Америка“ или „Мистър Вселена“. Името на турнира е „Мистър Олимпия“. На него ще си дават среща само най-добрите културисти. Въодушевен от идеята да спечели и този турнир, Скот започва усилени тренировки. През есента на 1965 г. състезанието става факт. Мястото на повеждане е Ню Йорк, парична награда няма. Победителят получава единствено статуетка и аплодисментите на публиката. Но за Лари това е достатъчно. И без това досега никога не е получавал пари от състезание. Той печели първата „Олимпия“ с гръм и трясък, така, както никой не го е правил оттогава насам. Лари е любимецът на публиката и когато се появява пред почитателите си, те просто „изригват“. Лари става първият „Мистър Олимпия“! С това свое изпълнение той влиза в историята. Всъщност участниците в състезанието са всичко на всичко трима – Лари, Харолд Пул и Ъръл Мейнард. Лари става официално най-добрият културист в цял свят. На следващата година той отново участва в турнира и отново е шампион, този път определен измежду 4 души – той, Чък Сайпс, Харолд Пул и Серджо Олива. Този път състезанието има и парична награда – Скот получава $1000. След тази „Олимпия“ Лари Скот официално обявява, че се оттегля от състезателна дейност.След края на състезателната си кариера Лари се ориентира главно към семейството си и към духовния живот. Той се включва активно в дейността на Мормонската църква, на която е член още от младини. Покрай това обаче той съвсем изоставя тренировките и скоро тегото му спада до 70 кг. Веднъж Лари копае в двора на къщата си и на следващия ден има силни болки в гърба. Тогава решава да поднови тренировките си, за да не заприлича на чувал на стари години. Понеже почти всичките му мускули са изчезнали, Лари не иска да тренира в зала и първоначално започва тренировки в гаража си. Скоро възвръща доста от мускулатурата си. Започва да обикаля учебните заведения, където провежда демонстрации и запознава младежите с културизма. Тази дейност му доставя истинско удоволствие и той продължава да я практикува дълги години. Когато е на 40 години, дори решава отново да участва в състезание по културизъм. Той се състезава на турнира за Диамантената купа на Канада. Класиран е на девето място, а първи е неговият връстник Крис Дикерсън, който три години по-късно ще спечели и титлата „Мистър Олимпия“ (на 43-годишна възраст). Въпреки че е девети, Лари напомня за себе си и доказва, че наистина заслужава да влезе в историята като един от най-добрите културисти на всички времена. Неговите тренировъчни секрети вълнуват доста спортисти и за да задоволи интересите им, Лари написва книгата „Loaded Guns“, в която разкрива тренировъчните си тайни. Книгата излиза от печат през 1992 г. и се продава на запад много добре. Дори след толкова години, интересът към Скот не е спаднал. Той изгради чудесно тяло, при това без никакви стероиди, а с много желание и силна воля, поради което си спечелва заслужена слава в цял свят.Лари Скот – състезателна кариераЛари развива своята състезателна дейност главно в началото на 60-те години. Първото състезание, на което участва, е първенство на щата Айдахо в края на 1959 г. Състезанието е лошо организирано и рекламирано. Почти никой не научава за него, а зрителите са съвсем малко. Състезанието се провежда в киното на град Бойс, столица на Айдахо. От осемте участници съдиите избират Лари за победител. Тогава той има добре оформена мускулатура, висок е 173 см и тежи 69 кг. След тази своя победа Лари заминава за Калифорния и там започва да тренира в залата на Винс Жиронда. Под негово ръководство той прави най-големия си напредък и печели „Мистър Калифорния“ през 1960 г. в конкуренция от трима души. Две години по-късно Лари Скот изпълнява дългогодишната си мечта и печели „Мистър Америка“. Същата година участва и на „Мистър Вселена“, но не успява да надделее над Харолд Пул и спечелва второ място. Лари се е отпуснал и не тренира толкова съвестно, поради което позволява на Харолд да го изпревари. Но на следващата година Скот си връща за загубата чрез победата си над Пул на турнира „Мистър Олимпия“. Това е неговото първо издание, в което участват само трима души – Лари, Харолд и Ъръл Мейнард. Харолд е на второ място, а Лари е първи. На следващата година той повтаря успеха си. Този път състезателите са 4. Първи е Лари, втори е Сайпс, трети е Пул, а четвърти е кубинецът Серджо Олива, който ще „гушне“ статуетката от турнира за следващите три години. След тази „Олимпия“ Лари се оттегля от сцената непобеден. След години решава да напомни за себе си и участва и в турнира за Диамантената купа на Канада, където е девети. Въпреки това публиката го аплодира горещо и му оказва нужната почит. Вижте цялата състезателна кариера на Лари Скот.годинафедерациясъстезаниемясто1959?Мистър Айдахо11960AAUМистър Лос Анжелис31961AAUМистър Калифорния11962IFBBМистър Америка11963IFBBМистър Вселена11964IFBBМистър Вселена11965IFBBМистър Олимпия11966IFBBМистър Олимпия91979IFBBЗа Диамантената купа на Канада1Топ форма на Лари Скот:Ръст:173 смТегло: 90 кггърди: 130 смръце: 51 смталия: 76 смбедро: 67 смпрасец: 44 см

Стив Рийвс – културистът с най-естетично и пропорционално тяло за всички времена

Стив Рийвс (Steve Reeves)  е роден

 на 21 януари 1926 в Глазгоу, щата Монтана. Когато е на една годинка, остава без баща поради трагичен инцидент, и е отгледан и възпитан единствено от майка си. Липсата на баща оказва съществено влияние върху характера и възпитанието на Стив. Още от дете той расте трудолюбив, съвестен и отговорен.

Детските години на Стив са много трудни. Това са годините на Световната икономическа криза, която се чувства главно в САЩ. Поради трудния живот майката на Стив решава да се пресели заедно със сина си в Калифорния, където вижда възможности за по-добър живот. Така през 1936 г. те се преселват в град Оукланд, Калифорния – щатът, в който бодибилдингът по това време е най-популярен. Още тук се предопределя неговата съдба да се превърне в един от най-великите културисти на всички времена.

Стив обича да спортува. Още като малък е за

пален по колоезденето. След като се преселва с майка си в Калифорния, две години работи като раздавач на вестници. Стив разнася вестниците по домовете със своето колело. От дългото въртене на педалите прасците му извличат страхотна полза. Самият Стив никога през живота си не е правил упражнения за прасци, понеже те се развиват добре още от колоезденето му в детските години. Освен по колоездене, Стив се увлича и по канадска борба. В началото на 40-те години тя е много популярна в училищата в Америка. Като правило Стив побеждава всичките си съп

ерници. Той е едър и силен, при това без все още да е тренирал с тежести. Сигурно ще запитате как се запалва по тях? Ами след интригуващ двубой по канадска борба. Стив е победен от едно наглед слабо момче. Това, разбира се, не му се нрави особено и Стив го разпитва оттук-оттам как е постигнал тази сила. Отговорът, че това е станало с щанги и гири, е достатъчен, за да запали Стив по тежестите. Съвсем скоро след двубоя той започва тренировки с нескрит ентусиазъм.

Първите тренировки на Стив са в домашна обстановка, с примитивно оборудване и без достатъчно знания. След известно време той започва да тренира в зала, която е на няколко крачки от дома му. Собственикът на залата оказва нужното внимание на Стив и го насочва в тренировките. Така младият юноша бързо покачва мускулна маса и развива тялото си. След първата си година тренировки постъпва в казармата, където също продължава да тренира и да се развива. На 20 години той отбива военната си служба и главната му цел става културизма. В казармата Стив сваля няколко килограма поради неприятно заболяване от малария, но за по-малко от година ги възстановява и дори покачва още мускулна маса. На 20 години Стив вече тежи 93 кг и замисля да започне състезателна кариера. 

Той не се колебае дълго с тази мисъл и още на същата година участва на първото си състезание.

Първото състезание на Стив е „Мистър Южна калифорния“ през 1946 г. Почти

 без конкуренция той печели първото място. Само година след това в ръцете му е статуетката от първото място на „Мистър Америка“ – най-престижният турнир по културизъм тогава. Според въведения правилник всеки, спечелил „Мистър Америка“, няма право да участва повече в този турнир. Затова никой, освен Джон Гримек, няма повече от една титла „Мистър Америка (той печели турнира 2 последователни години, след което се въвежда новия правилник). Именно Джон е културистът, когото Стив не може да победи. При директен сблъсък между двамата той винаги заема второ място. Затова Стив лесно печели „Мистър Свят“ през 1948, защото Гримек отсъства. Следващото голямо състезание за Стив е „Мистър Вселена“ към федерацията NABBA през 1950 г, където извоюва трудна и оспорвана победа срещу англичанина Рег Парк. Това е и последното състезание на Стив, който прекратява кариерата си на културист, за да търси по-сигурни източници на препитание (тогава наградите на състезанията са били доста скромни). Вниманието му се спира върху киното.

Първоначално Стив се насочва към театралната сцена. Там се опитва да пробие две години, но има известни проблеми поради телосложението си (смятат го за прекалено мускулест). Затова Стив пробва и другия вариант – киното. Първият филм, в който участва, е „Атина“ през 1954 г. Там Стив получава второстепенна роля. За първи път той получава главна роля във филма „Херкулес“, сниман в Италия през 1957 г. Този филм става абсолютен хит не само в Европа, а и в целия свят. Стив популяризира изключително много мускулестото тяло и се превръща в звезда от световна величина. Само две години след „Херкулес“ се снима и нов филм за мистичния герой – „Освободеният Херкулес“. Отново главната роля е на Стив и отново филмът става страшно популярен. След това Стив се снима в още доста филми, но двата филма за Херкулес стават най-популярни. Така Стив Рийвс става първият човек, пресъздал образа на Херкулес в киното. Повечето от останалите филми на Стив имат подобен сюжет и са наситени с действие. Последният филм, в който Стив се снима, е „Дългото бягство от Ада“ през 1968. След него Рийвс прекъсва 14-годишната си кариера на актьор. Междувременно вече е станал на 42 години.

След последния си филм Стив купува ранчо близо до Сан Диего, Калифорния. Той се установява там с втората си съпруга, за която се жени 5 години по-рано, и живее в ранчото до края на живота си (с първата си жена Стив е прекарал само 2 години поради семейни неразбирателства). Рийвс продължава да поддържа спортната си форма, независимо че вече не се състезава. Той е гост в различни мероприятия и телевизионни предавания, където разяснява тънкостите на бодибилдинга и запознава хората с този спорт. Той е автор и на специална програма за укрепване на сърдечно-съдовата система с помощта на бързо ходене и преди около 20 г. издава книга за нея, която се ползва с огромен интерес. До последната година от живота си Стив се радва на добро здраве. Той върши цялата работа из ранчото и отглежда коне в продължение на много години. Смъртта го застига на 1 май 2000 г, малко след като е навършил 74 г. Още преди смъртта си Стив е провъзгласен за културистът с най-естетично и пропорционално тяло за всички времена. Той наистина изгражда невероятно тяло, на което дори и днес, при новите тренировъчни машини и технологии, всеки би завидил. И всичкото това е постигнато без каквито и да е препарати. Знаете защо – такива са липсвали. Нямало е дори и протеинови напитки, които днес се използват от почти всички билдери. Стив е истинско доказателство, че с добра тренировка, правилно хранене, достатъчна почивка, малко генетика и много желание, могат да се постигнат чудеса. Тялото, което той изгради, ще остане още дълго време еталон за красота и съвършенство.

Стив Рийвс – състезателна кариера

Стив Рийвс провежда кратка, 5-годишна състезателна кариера, която обаче си струва да се запомни. На първото си състезание Стив е едва 20-годишен. Там той печели титлата без проблеми, тъй като конкуренцията е слаба, а първенството е локално. Дори и на следващата година Стив няма особени конкуренти на „Мистър Америка“. Няма го „Кралят“ Кларънс Рос, отсъства и Джон Гримек. Това са най-силните културисти по това време, но те вече са печелили тази титла по веднъж (Гримек – дори 2 пъти). След втората победа на Гримек през 1941 г. се въвежда нов правилник, който не позволява повторно участие в състезанието на културист, който вече го е спечелил. Затова конкуренцията на Стив за „Мистър Америка“ е единствено от страна на Ерик Петърсън. Той е преодолян без особени усилия и Стив печели титлата „Мистър Америка“. По-интересните му състезания са през следващата, 1948 година, когато се среща с двамата силни културисти, за които вече стана въпрос. Първата му среща е с Кланси Рос на „Мистър САЩ“. Стив не издържа на конкуренцията на Рос и печели второто място. Така става и на следващото състезание, където негов съперник е Джон Гримек. Борбата между двамата е особено ожесточена, но Гримек не се предава и завоюва първото място. Това е състезанието „Мистър Вселена“, което се провежда в Лондон. Малко след това е и третото състезание на Стив за годината – „Мистър Свят“ (във Франция), което той печели без конкуренция.

Състезанието „Мистър САЩ“ на следващата, 1949 г. е особено вълнуващо. На него си дават среща „тримата големи“ – Рос, Гримек и Рийвс. В борбата за титлата Джон Гримек отново е на първо място. Кланси Рос заема втора позиция, а Стив Рийвс остава трети. Това е и най-ниският резултат в състезателната му кариера. На следващата година той поправя грешката си, като печели първото издание на „Мистър Вселена“ към федерацията NABBA. Основен конкурент на Стив в състезанието е англичанинът Рег Парк – първата европейска бодибилдинг-звезда. Самите съдии след турнира признават, че им е било страшно трудно да определят победителя между двамата. Състезателите тук са разделени на 4 категории по височина. Стив и Парк са в категория „високи“. След дълги консултации на съдиите Стив е определен за победител. Рег Парк остава втори в категорията си и не участва в крайното класиране, но на следващата година ще дойде и неговото време. Това е и последното състезание за Стив, който напуска сцената по „класическия“ начин – с победа. Ето пълната състезателна кариера на културиста с най-естетично тяло за всички времена. 

годинафедерациясъстезаниемясто1946AAUМистър Калифорния11947AAUМистър Америка11948AAUAAUNABBAМистър САЩМистър СвятМистър Вселена2121949AAUМистър САЩ31950NABBAМистър Вселена(в категория „високи“)11

Топ форма на Стив Рийвс :

ръст: 185 см

килограми: 98 кг

гърди:   132 смръце:       49 смталия:   74 смбедро:     66 смврат:     46 смкитка:     16 смпрасец:   47 см