Има едно интересно изследване, проведено в Америка от д-р Франсис
Потенджър между 1932г. и 1942г. То се нарича „Потенджърс катс” и
проследява предаващите се от поколение на поколение процеси на
дегенерация. Експериментът е направен върху около 900 котки.
Изследването отговаря на най-строгите научни стандарти от въпросния период.
Шестстотин от деветстотинте котки имат пълна медицинска история, а медицинските наблюдения върху котките са записани.
Котките живеят в големи открити развъдници, с еднакви условия.
На контролните или „нормалните” котки се дават сурова храна, включваща: сурово месо, сурово прясно мляко и рибено масло.
Диетата на останалите котки е непълноценна, тоест храната им е същата, но подложена на термична обработка.
Поколенията на непълноценно хранените котки се подлагат също на непълноценно хранене. Четвърто поколение от тази категория
не се появява, защото третата генерация от тази категория не
успява да създаде жизнеспособно поколение; техните малки обикновено
умирали до шестия месец.
Разликата между хранените със сурова и готвена храна котки е впечатляваща.
Нормално хранените със сурово месо и мляко били доста близки по
размери и развитие, без промени в скелета, тонуса на тъканите или
козината.
Съдържанието на калций и фосфор в костите им е постоянно, а
вътрешните органи се развиват напълно. Те са устойчиви срещу инфекции,
бълхи и паразити и не проявяват признаци на алергии. Имат добро
ментално състояние и са приятелски настроени, имат добра координация.
Създават качествено поколение и нямат проблеми с раждането и кърменето.
Съвсем друго е положението с котките, които са хранени с готвени
месо и мляко. Те раждат малки с всевъзможни вариации в скелетната
структура. При третото поколение костите им стават меки като гума.
Всички непълноценно хранени поколения страдат от сърдечни проблеми,
нарушения в зрението, слаба активност и възпаления на щитовидната жлеза и
пикочния мехур, артрит и възпаления на ставите, възпаления на нервната
система с парализа и менингит. Имат бъбречни инфекции и общо влошаване
на състоянието на вътрешните органи. При аутопсиите става ясно, че
женските имат атрофия на яйчниците, а при мъжките се наблюдава спад в в
активната спермогенеза.
Броят на спонтанните аборти нараства от поколение на поколение.
Раждането протича трудно и отнема живота на много женски. Смъртността
сред малките е висока. Раничките по кожата и алергиите са често срещано
явление и стават по-сериозни с всяко следващо поколение непълноценно
хранени котки.
Съдържанието на калций и фосфор в костите намалява от поколение
на поколение. Резците на котките са неравномерно разположени, неравни и
притиснати едни в други.
Менталният статус на хранените с готвена храна животни се отличава
с по-голяма раздразнителност. Мъжките стават по-послушни, а сексуалният
им интерес намалява.
Има и размяна на ролите: мъжките ставата по-послушни, а женските
по-агресивни. Забелязва се също така увеличен сексуален интерес към
представителите от същия пол. Подобно поведение не се забелязва при
хранените само със сурова храна котки.
Когато връщат хранените с непълноценна храна към суровоядство е
трябвало да минат четири поколения, за да възвърнат нормалното си
здраве, като от поколение на поколение се е забелязвало подобряване на
здравето.
Правени са и други подобни експерименти, като са давани по две
трети мляко и една трета месо. Млякото е било пастьоризирано,
кондензирано или подсладено кондензирано. Най-много дегенерации е имало
при групата , употребяваща подсладено кондензирано мляко. Хранените с
подсладено пастьоризирано мляко животни проявяват извънмерна
раздразнителност.
В днешно време при хората случаите на проява на прекалена
чувствителност към своето обкръжение, стерилитета, проблемите с
щитовидната жлеза и алергиите се увеличават. Струва си да се вгледаме в
това изследване.
Нормално хранените със сурова храна котки не страдат от никакви проблеми.
Котките, хранени с топлинно обработени месо и мляко, развиват
много видове алергии с хрипове, кихане и чесане. Алергиите към млякото
са разпространено явление. Хранените с готвени храни котки са по-нервни и
престават да мъркат.
Стерилитетът сред тях се увеличава.
Има и друго изследване при плъхове, които били хранени с бяло
брашно и с пълнозърнеста пшеница. Едните били здрави, а другите били с
кариес, затруднена възможност за възпроизводство и повишена агресивност.
Изводите всеки може да направи за себе си.
В нашата цивилизация зачестяват случаите на сърдечни болести,
артрит, алергии, рак, хиперактивност, наркомания, депресия(смята се, че
от нея страдат четиридесет милиона възрастни, а петстотин хиляди деца
взимат „Прозак”и други антидепресанти), склонност към насилие и
стерилитет.
Очевидно състоянието на човешката популация не се различава
особено от общата дегенерация, наблюдавана при непълноценно хранените
котки от изследването на д-р Потенджър. Възможно ли е това изследване да
е ускорен вариант със случващото се със здравето на нашето общество?
Има ли смисъл да чакаме всички доказателства да бъдат документирани,
преди да променим посоката, която сме тръгнали?
Във възможностите на всеки разумен и мислещ човек да направи
правилните стъпки. Промяната на хранителният режим е възможна и малките
стъпки могат да ни доведат до добри резултати.
Всичко е в нашите ръце!
