Когато бях в Гърция, малката дъщеря на шефката се прибираше от училище и тичаше право при мен, преди да се прибере у тях, за да види какво съм наготвила и да си хапне скришом на воля, ако й харесва, това което имам:) Заварих я при постъпването ми на работа у тях малко, слабо и енергично 10 годишно детенце, на което не даваха да си хапва каквото реши само, защото всички изпитваха страх да не стане като по-голямата си сестра с ужасно наднормено тегло.
Струваше ми се нелепо, защото всеки организъм би трябвало да има различен метаболизъм и гените да не играят чак толкова голяма роля. На голямата дъщеря направиха операция, която намали размера на стомаха й и тя се превърна само за месец буквално във вейка, която не можеше да хапне повече от 100-150гр. количество храна от каквото и да било. Това за мен бе буквално самоубийство!!!! И досега не мога да си отговоря, след като е необратим процеса, как това момиче един ден ще стане майка?!!? Ще може ли да изхрани детето си по време на бременноста си, няма ли да изпадне в своеобразна форма на анорексия?!?! Не зная какво се случи с тях, защото вече се бях върнала у дома и напуснах работата си, но преди да си замина, подложиха и малката на строга диета предписана от лекарят й. Чипсовете и зърнената закуска с шоколад обаче не й спряха, защото така е лесно и не отнема време в кухнята:(
Впечатлението ми от гърците по повод хранителните им навици е, че до голяма степен направо са обладани от мисълта за диетична храна, нисък холестерол, по-малко яйца и масло, а ако може абсолютно никакъв хляб, при храненето им. А толкова прекрасни рецепти имат и така силно е застъпено поднасянето на храната им във вида, в който се е приготвяла на времето, че просто се чудя как се лишават така лесно от кулинарното си наследство? Динамичността на ежедневието и леснодостъпните полуфабрикати са изкривили напълно националната им кухня.
Та това малко момиче, ограничавано в храната бе почнало да мисли само как да се докопа до каквато и да е храна и ненавиждаше сестра си, заради нейните килограми, които бяха причина за тези семейни страдания. Често ми повтаряше как иска да си хапне суджукакя:) Аз не знаех какво е това и си мислех, че са нещо като нашите суджуци, но на техният си език в умалителен вариант – суджучета:)))) Поразпитах бабите наоколо, те усмихнати ми обясниха рецептата и когато един ден шефката ми бе на работа и аз трябваше да се грижа за дъщеря й, приготвих на детето тези мечтани от него суджукакя. То не бе радост, то не бе хапване…
Историята, която ви разказах е много поучителна, това ни чака и у нас след време за съжаление, защото го няма вече БДС стандарта, по който се хранехме по ученическите столове навремето:( Представям ви тази рецепта, твърдо убедена, че домашно приготвената храна с възможно най-пресните и натурални съставки не би могла да превърне децата ни в чудовищно дебели същества, дори и да си хапват с нея хляб на воля, което е толкова характерно пък за нас българите:)
И така необходими са ви:
за каймата
500 гр. телешка кайма;
1 глава ситно нарязан лук;
1 ч.л. черен пипер;
1/2ч.л. кимион;
3 с.л. галета или сух хляб;
1 яйце; сол;
Аз сложих и лъжица от домашната си универсална подправка, съставена от чушки, домати, лук, целина, магданоз и сол:) Добавих също 1 с.л. кисело мляко, в което угасявате 1 малка ч.л. сода за хляб и струйка олио, защото телешката кайма е суха, а ако ползвате свинска или смес олиото няма да е необходимо
за доматеният сос
– връзка пресен лук или 1 глава стар ( в моя случай един стрък праз)
– няколко домата минати на рендето или смлени с пасатор
– малко сол и щипка захар
– няколко скилидки чесън
– олио
– малко сухи или пресни босилек и риган, който е вариант в Гърция на нашата чубрица, която за наша радост вирее прекрасно по нашите ширини и аз лично по я предпочитам пред ригана, но такава е рецептата:)
Суджукакятата всъщност са малки продълговати кюфтенца в доматен сос, които се поднасят гарнирани с дребни макарони, пържени картофки, сварен ориз и др. Характерното за тях е, че ако са от телешка кайма както ги правят в Гърция в оригинал, не са така мазни и най-типичната им съставка е кимиона, без него не са точно те, а някакви други кюфтенца:)
Замесвате си каймата, оформяте си малки топчета от нея, които после претривате между двете си длани, докато добият формата на малки кебапченца да кажем:) Подготвяте си една тава с малко брашно на дъното й и пускате тези кюфтенца вътре. След това разклащате енергично тавата в различни посоки и така кюфтенцата, търкаляйки се в нея, се овалват равномерно в брашното.
За доматеният сос запържвате лука и чесъна до задушаването им, добавяте си доматите, солта и захарта, босилека и ригана и оставяте да ври до редуцирането му към желаната от вас плътност.
Слагате в тиган много малко мазнина да се сгорещи, пускате си кюфтенцата в него да ги запечатате само от всички страни в горещата мазнина т.е. не е необходимо да ги изпържвате добре и веднага след като придобият загар ги прехвърляте в доматеният сос.
Похлупвате ястието с капак и оставяте така да поври още 4-5 минути на слаб огън без да разбърквате и готово:) Изберете си гарнитура и си хапнете спокойно, защото приготвено у дома без натриев глутаманат и соеви подобрители ще е стократно по-здравословно и диетично от един детски сандвич на някоя известна фирма:)
Ето го пътя и в снимков материал, стъпка по стъпка:
Това е, лесно, бързо, вкусно и практично:)
Да ви е сладко!
