ИСТОРИЯТА – НАУКА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА
Главната християнска книга „Библия“ съхранява в себе си не малко тайни. Една от тях е
строителството на
Йерусалим, описано във Вехтозаветните книги на Ездра и Неемия. В тези
книги е казано: Йерусалим е бил превзет от войските на вавилонския цар Навуходоносор
и напълно разрушен. След 70 години градът е построен отново. Но в Библията не е
казано, че Йерусалим се е възстановявал на предното място, там където е стоял, преди разрушението.
Описан е и други факт: Известно е, че Библията е имала няколко редакции. И в
различни редакции описанието на строителството на Йерусалим е различно.
В каноничния синодален превод на Библията издадена в 19 век
в разказа за строителството на Йерусалим се използва думата
„чинили“, което означава, че
са го възстановявали. Чинили стените, чинили вратите.
В по-раната версия на Библията от 16 век, се използват
думите „създаша“ и „съзидаша“ или строили. В книгата
Неемия, в по-раната версия на Библията направо и ясно се говори за
строителството на фактически новия Йерусалим, а не за възстановяване
на предния разрушения.
Леката смяна на думата „строили“, с думата
„поправяли“ е трябвало на по-късните
редакторите на Библията. Те така са изобразили ситуацията,
че все едно Йерусалим се е строил на мястото на предната столица-на старото
място, а не на новото място. Но тогава възниква закономерния въпрос: Къде
именно е бил построен Йерусалим?
Руските учени Анатолий Фоменко и Глеб Носовски вече много
години работят над реконструкцията на действителната история на основата на
новата хронология. За това време те са изучили стотици древни летописи и
документи. Като анализират текста
на Библията с помощта на своите авторски
математико-статистически методи, учените са получили резултат, който ги поразил
самите тях.В книга Неемия се съдържа очевидно описание на строителството на
Московския Кремъл в началото на 16 век.Т.е. в
Библията се описва строителството на Московския Кремъл. Съгласно Неемия
се получава, че библейските описания на строителството на Йерусалим се отнасят
в действителност към 16 век. А в това време в средновековната история
строителството на крупен свещен град, столица на Империя е било само едно-това
е строителството
на Московския Кремъл.Строителството на Московския Кремъл е в
16 век, а не в 15 век както твърди историята.
На първи поглед предположението че в Библията може да бъде
описано строителството на Московския Кремъл звучи парадоксално. Нали се смята,
че строителството на
Йерусалим вписано в книгата Неемия се е извършвало дълго
преди рождество Христово, преди 2000 години. Какво общо има със строителството
на Московския Кремъл? Защо учените са достигнали до извода, че строителството
на тази древна крепост се е случило не в 15 век, а в 16 век.
Официалната история ни казва, че белокаменния Кремъл на Иван
Калита е заменил
Кремъл построен при цар Иван ІІІ в 15 век. Но в средата на 16 век в самото начало
на царстването на Иван Грозни страшен пожар е унищожил Кремъл и на Иван Грозни
му се е наложило да го възстановява. Но авторите на новата хронология не са
съгласни. Те са убедени, че Иван Грозни не е възстановявал Московския Кремъл, а
го е строил от нулата.Това косвено го показва историята на строителството на
крепостните стени. Прието е да се смята, че първия пояс от стените на Кремъл е
било завършено
в началото на 16 век. Издигането на втория пояс от
крепостните стени, наречени Китай-город е било завършено едва в 1600г. Този факт
заслужава особено внимание, защото за града няма нищо по-важно от защитните
укрепления, особено за столицата на държавата.
А по общоприетата историческа версия се получава, че в 15
век строителите на Москва и управляващите държавата веднага не са се сетили, че
за столичния град са необходими няколко реда стени, а московчани са чакали 100
години и чак накрая да построят втората крепостна стена. А третата стена
„Белия град“ въобще са построили едва в началото на 17 век. Получава
се, че за да се укрепи отбраната на своя град, в съответствие с
военно-техническите решения на това време, на Руските управници им е трябвало
почти 200 години.Нали например в Константинопол е имало точно такъв троен пояс
от стени, но той е построен заедно. Логично е да се предположи, че и в Москва
строителството се е водило по тези правила. Без подобни укрепления Московския
Кремъл би бил лесна плячка за врага, а ние знаем, че в 15-16 векове той нито
един път не е бил превзет с нападение.
И още един любопитен факт.Това е книгата на австрийския
дипломат барон Герберштейн- „Записки за Москва“.Той е посещавал Русия два пъти в 1517г. и 1529г. В
тази книга той с пълни подробности е описал своето пътешествие по Московието. Даже
е приложил към своя разказ подробен план на Московския Кремъл.
Но работата е там, че този план практически няма нищо общо с
вида на сегашния Кремъл. Всеки който един път е видел Московския Кремъл ще
разбере, че количеството на кулите, вратите и храмовете нарисувани на плана не
съвпадат с Кремълските. Външният вид също няма нищо, което да прилича и да има
нещо общо с действителността.Единствената прилика е в това, че изобразения на
плана град, както и Москва е разположен на мястото на сливането на две реки. А
нали по приетата сега хронология към времето на пътешествието на Герберштейн
строителството на Кремъл е било вече завършено. Защо австрийския дипломат
изобразил не него, а някаква друга крепост? За съжаление в историците няма ясен
отговор на този въпрос.
Днес е прието да се смята, че това е някакъв обобщен план, а
по версията на авторите на новата хронология в това няма нищо странно. Герберштейн
просто не е могъл да нарисува правилния план на Московския Кремъл, защото по
време на неговото
пътешествие, Кремъл
все още не го е имало. В най-добрия случай е бил в строеж и не е бил получил
своя окончателен вид.
Прието е да се смята, че Библията е била написана преди
повече от 2000г. Тогава как е могло да попадне на нейните страници описанието
на строителството на Московския
Кремъл, което е станало в 16 век? Някои историци приемат, че
в това време просто са взели за образец описанието на древния Йерусалим от
Библейската книга Неемия
и построили Московския Кремъл в точно съответствие на това
описание. Но и тази версия авторите на Новата хронология считат за
неубедителна. Работата е в това, че възрастта на Библейските текстове е
прекалено преувеличена.
Библията се е писала и редактирала до 16-17 век. Библията в
съвременния си вид е късно произведение. Днес е сборник от определени книги и
много мислят, че се
е появила доста отдавна. Някой ще каже на 1000 години, а
някой повече. Но в действителност състава на библейския канон не е толкова древен.
До 16 век книгите Вехтия и Новия завет са съществували самостоятелно, а единен
канон въобще не е съществувал и е нямало нито една Библия в съвременното
разбиране на тази дума. Възможно е някого да учуди този факт, че в 15 век в
Новия завет са били повече книги, отколкото днес. а във Вехтия завет на
обратно, някои от книгите отсъстват. Те са се появили по-късно в каноническия
сборник. Даже в 16 век Вехтия завет още не е бил пълен.
Първата печатна Библия се е появила в Русия през 1581г. Това
е известната Острожка
Библия на Иван Федоров. Между другото руския първопечатник е
написал, че изпитвал големи трудности в търсенето на разделените библейски
книги. А в другите православни народи каноническата Библия се е появила още
по-късно. Например в Гърция – 300 г. след Библията на Иван Федоров, а това е 19
век. В Европа Библейския
канон е бил признат от Католическата църква на
Тридентския събор през 1545г.
В традиционната история няма ясно и логическо обяснение за
това толкова късно обединение на различните библейски текстове в общ канон. Също
така, няма разбираемо обяснение защо
през 16 век във Вехтия завет все още ги няма книгите: ПАРАЛИПОМЕНОН, ЙОДИФИЙ,
МАКАВЕЕВ, ЕЗДРА, НЕЕМИЯ.
Така, че ако през 16 век във Вехтия завет книгата на Неемия
я е нямало, то строителите на Московския
Кремъл не са можели да я вземат за
образец. Напротив, когато в края
на 16 век тази книга се е появила, то се получава, че тя се
е създавала в едно и също време със строителството на Кремъл и в същност е била хроника на тези събития. Например
втората Екзакийска Библия е от края на 16 век и
този факт не безобиден,
това е сериозен факт в много променящ нашето възприятие не
само историята на Москва, но и също историята на Библията, като цяло.
В конкретни примери да разгледаме как поразително Московския
Кремъл прилича
на Вехтозаветния Йерусалим. За целта ние ще използваме
различни текстове на Неемия, които са взети от различни издания на
Библията от различни години на издаване. Библейските
текстове не само са се преписвали и се издавали отново от издание към издание,
но и в подробности са се редактирали. Затова, сравнението на различните
текстове, ще направи нашето изследване по-точно. Острожката Библия е издадена
1581г. от първопечатника Иван Федоров по поръчка на княз Константин Острожки. Вторият
екземпляр е референтно издание на Екатерина ІІ, което се е появило по заповед
на кралица Елисавета Петрова през 1751г. И накрая най-достъпната засъвременния
читател Руската Библия, известна под названието Синодален превод, появила се в
1876г.
Съгласно книгата на Неемия, при строителството на
крепостната стена на Йерусалим са били направени 6 врати на крепостта. Тяхното
построяване е описано в текста
с примерно една и съща словесна форма. „И построили
такива врати и брави поставили на тях.“ Известно е, че в Московският
Кремъл крепостните врати, които са били построени са точно 6. Сега някои от тях
са зазидани, но на многочислените стари изображения и планове на Московския
Кремъл в края на 16-18 векове са отбелязани именно 6 врати.
Първата врата, която е споменава в Библията е Овча или
Стадна врата. Тази врата съответства на Спаската врата на Московския Кремъл. В
някои места в Библията тя
е назована Йерусалимска врата. Спаската врата също се нарича
Йерусалимска. Защото тя е водила към Йерусалим или храма „Василий
блажени“.Храма „Василий блажени“
също се наричал Йерусалим, на някои гравюри, в частност една
от тях е показана в музея „Йерусалим подмосковны“.Именно през тази
врата във връбното възкресение, патриарха е извършвал символично шествие на
магаре в Московския Йерусалим. Това е било ритуално преминаване, символизиращо
влизането на Исус Христос в Йерусалим. Тези врата се наричала още
Фроловска, а известно е, че св. Фрол се
е смятал покровител на конното стадо и рогатия добитък. Поради това, в тяхна
чест
са се строили
храмове, на близо до пазарите или друго събиране на добитък. На старите планове
на Кремъл търговските редове срещу Спаската врата, наблизо до Покровския събор
са обозначени, като лавки където се продават кожи от различни видове зверове. Москва
река на това място срещу Кремъл до сега се нарича
„Овчинниковская набережная“.Така, че Спаската
врата са могли да я наричат и Овчина и Йерусалимска.
След Овча врата Библията говори за Рибна врата. Те напълно
съответстват вратата
на Константино-Еленинската кула. Своето название вратата е
получила от църквата св. равноапостоли Константин и Елена. Тя се е разполагала близко
до Тайнинската градина на Кремъл. През 18 век преминаването през Константино-Еленинската кула е забранено, а
вратата е зазидана. Но тя добре се вижда на стария план на Кремъл от това
време. Срещу Константино-Еленинската врата по-рано са стояли търговски редове
от сергии, където са продавали риба. Там е разположен “Рибен переулок”.Това са
били рибни места.
Следващата врата назована в Библията е Стара. На нея
съответства Николската врата. Като се движим по продължението на кремълската
стена, от Спаската врата на Червения площад надясно стигаме до тази врата. Николаевска
или Николска врата е получила своето наименование от Николския гръцки манастир.
Той е бил разположен на близо от Николската улица. Тази улица отдавна се е
славила със своите учебни заведения, книжни магазини и печатници. Наблизо до
манастирските строежи е разположена сградата, където днес се намира
Историко-архивния институт.През 16 век в тази сграда е била Московската
печатница и Синодалната типография. Именно тук Иван Федоров е напечатал първата
Руска книга. Николския манастир е имал и друго
наименование „Никола Старий“.По този начин пълното
название на Николската врата може да звучи така: „Стара Николска
врата“.Това название, както и другите Кремълски
названия напълно съвпада с Библейските.
По-нататък се намира врата, която в Острожката библия е
наречена Мръсна, а в Елизаветската –
Гнойна. В Московския Кремъл тяхното описание поразително съответства на
Троицката врата. Троицката и Кутафья кули съединяват Троицкия мост. Той е бил
построен през река Неглинная, съединявал Кремъл с десния бряг на реката и се е
наричал Занеглинини. През 15-17 в, р. Неглинка е била мътна и мръсна.Бреговете
и
винаги са били
засипани с отпадъци, които са били изхвърляни от всички околни жилища. Ето защо
тя не може да не бъде Мръсна врата.
По нататък в Библията се говори за Долната врата или
вратата-Долина. Бороведската кула е разположена на югозападния склон на
Боровидския хълм. Първоначално Кулата е представлявала голям четвъртит покрив,
който е бил покрит с дърво. Ако съдим от построената арка в 16 век вратата
отваряла път не нагоре, а надолу от Кремъл. „Подол“ отдавна се е
наричала ниската част на брега на Кремълската местност.” Отводная стрелница”,
разположена странично от кулата, е било построена по-късно в края на 17 век.
Затова вратата водеща към “Подол” отначало са наричали „Долни“ или
врата „Долна“.Споменаването на врата „Долна“ в Библията
звучи така:
“И правили те 1000 лакти стена до вратата
„Мръсна“.
Това е единственото разстояние, което се споменава в
съвременната Библия, което е дадено в разказа за строителството на Йерусалим. Библейския
автор нарича мярката за дължина лакът. Тази мярка са е използвала от много
народи, но еталон на тази
дължина никога не е имало. Тя е съответствала на
разстоянието от лакътя до края на изправения среден пръст. За да се определи
дължината на стената между врата “Долна” и врата “Мръсна” можем да използваме най-разпространената мярка за
дължина в
древността – „сирийски лакът“.След това можем
сравним получената цифра с разстоянието между Троицката и Боровидка кули. Вземаме
Енциклопедията и гледаме.
Какво е сирийки лакът? Един Сирийски лакът е равен на 37см. Умножаваме
указаната дължина между Мръсната и Долната врати и получаваме 370м, 1000 лакти
са равни 370м. Ако се сравни това разстояние с разстоянието между Троицкака
врата и Боровидската врата, то разликата, неточността, представлява всичко
около 20 м. Тази грешка е за около 380м. Съответствието е съвършено идеално.
Завършващо в Библията се явява споменаването за
строителството на Вратата на източника. На плана на Московския Кремъл на тях им
съответства вратата разположена в Тайницката
кула. Само тази врата е била на стената на Кремъл като
продължение на Москва река. В Тайницката кула са били и вратата за вход , както и отклонената стрелница. Тя
се е съединявала с кулата с каменен мост, а в стрелницата се попада
с помощта на подвижен мост. Тайницката кула е била
най-важната в системата за отбрана от към речната страна на Кремъл. В нея се
намирал таен кладенец и скрит изход към Москва река.
По този начин всичките 6 врати на Московския Кремъл, в съответствие със
средновековните източници, имат названия напълно
съответстващи на Библейските. И те са разположени в този порядък, по който се
описват Библейските врати на Йерусалим. Съответствието е напълно точно, но това
не е всичко. Освен вратите на кулите в книгите Неемия се съобщава, че на
стените на Йерусалим е имало кули без врати. Съгласно книгата на Неемия между
Овчата и Рибната врати на Йерусалим са разположени кулите на Меа и Хананела. В
Кремъл на Овчата и Рибната кули съответстват съответно Спаската и Константино-Еленинската кули. Между тях също се намират две кули –
Набатная и Царская. При това Царская кула се нарича надстройка над стената и за
разлика от другите кули тя не излиза от Кремълската стена. По преданието още
самия Иван Грозни е наблюдавал от тази кула това, което е ставало на Червения
площад. Затова, тя се нарича Царска.
По-нататък в книгата на Неемия се споменава, че между
Старата врата и другата има още една
кула и тя е наречена Пещна. Да погледнем
към Кремъл. Старата врата в нашия случай е Николската. А двойката други са
Троицка и Боровидска. Получава се, че между Николската и Боровидската се намира
Ъгловата арсенална кула. На пръв поглед няма нищо общо между названието Пещна и
Ъглова. Но работата е в това, че
в миналото всяка постройка разположена на ъгъл се наричала
не Ъглова, както сега Уголна /въглища/.Поради
Библейския автор, като чул названието на кулата в последствие просто е
сбъркал ударението и вместо думата „ъглова“ се е получило
„въглищна“.А тъй като въглища се асоциира с пещ, то кулата е наречена
Пещна.
За строителството на Йерусалим в книгата на Неемия са
споменати само тези 3 кули без врати. Описани са най-мощните, най-важните и още две кули,
разположени срещу Покровския събор- кули, от където добре се вижда Червения
площад. На него са се случвали всички важни събития на средновековна Москва.
Нека сега да разгледаме
пътя на библейския Неемия, но вътре в Московския Кремъл. Първото
съоръжение, описано в книгата на Неемия в нейния синодален превод, е
разположения наблизо до Вратата на Източника, град на
Давид и Царската градина. В Острожката Библия, вместо Царската градина,
е споменато- “Стомни царск”, които се
спускат със стъпала до града Давидов. Вратата на Източника-това е вратата в
Тайницката кула. “Стомни” това е съборния площад. А “града на Давид”- това е
двореца на царя.
Да се обърнем сега към старото описание на Кремъл. В
средните векове на това място
се е разполагал Царския дворец, а чак в
средата на 19 век тук е бил построен големия Кремълски дворец. От стария царски
дворец са останали Тюремой дворец, Златная Царицина палата и Грановита палата. Именно
Грановитата палата в древността е била изход на Съборния площад чрез Червеното
стълбище. Град Давидов-това е
Царския дворец, а стъпалата водели на площада през Червеното
стълбище, излизащо на Съборния площад в
Кремъл. Именно на това стълбище са излизали Руските
Държавници, за да се
покажат на народа.Оттук те са ходили в Успенския събор на карнавал. От
Червеното стълбище се съобщавали царските укази. Така, че не е случайно, че
точно с него започва Библейския разказ.
По-нататък Неемия разказва как са разположени Гробниците
Давидови. В Острожката Библия те са наречени Вертеп Давидов. Какво общо между
думите вертеп и гробница? Първоначално думата вертеп означавала „закрито,
потайно място“.Затова в Острожката библия гробницата се нарича Вертеп и
това название е по-точно от по-късната Синодална Библия, която съобщава само за
Гробницата Давидова.Но нали гробницата може да се намира и под откритото небе. А точно
на пътя изследването ни из Кремъл е
разположен Архангелския събор. Този събор/храм/ и до сега се явява гробница за
Руските царе. По-голяма част от събора е заета от гробници. Това не е случайно,
защото Архангел Михаил се е смятал не само покровител на царската войска, но и
проводник на душите в царството на мъртвите.
По нататък в книгата на пророк Неемия се говори за Двора на Храбрите около
Рибарица. Какво е това Рибарица? В Острожката библия за Рибарица е казано, че
„тя от велико дело е направена“ т.е. построена. Значи Библията говори
за някакво съоръжение. Названието Рибарица много прилича на Рибната врата. В
Кремъл, както ние
пояснихме, Рибната врата се е намирала в Константино-Еленинската
кула. На картата на Кремъл град срещу Константино-Еленинската кула е разположен
двор Храбро или Оръжейния двор. Ето го и съответствието Двор на Храбрите и
Рибарица. Интересното е, че авторите на синодалния превод са заменили
названието Рибарица -„от
Велико дело създадена“ на „Изкопаното
езеро“.По такъв глупав начин
Кулата са е превърнала в езеро.
В Острожката Библия мястото, към което отива Неемия, е
описано така – „Срещу входа на якия ъгъл.“А в Синодалния превод е
вече по друг начин- “срещу входа към оръжейната на ъгъла”.
Отново се сблъскваме с това, че Библията се е преписвала и
допълвала. В двете описания присъствува някакъв ъгъл, но в Синодалния превод се
споменава за Оръжейна, а в Острожката Библия няма никаква Оръжейница.Но за
какво става дума в същност?Продължаваме движението от Рибарица, което е
Константино-Еленинската кула, по продължението на Кремълската стена, покрай
Николската кула и ние достигаме до ъгъла. Приближаваме огромната Арсенална кула
на Кремъл. Както вече казахме, това е най-мощната Кремълска кула, потънала под
своята тежест дълбоко в земята. И действително най-яката кула е правилно
наречена “Якия Ъгъл”. А как тогава е Оръжейницата в Синодалния превод?Това е
така, защото имено тук се е намирал
Кремълския оръжеен двор. Но работата е в това, че той е бил построен в 1701г. по
заповед на Петър I, а в 16 век не е имало никаква Оръжейница и за това я няма в
Острожката Библия.Библейския автор от 16 век е описал това място, така както е
било в неговото време. Но защо някой е добавил в Синодалния превод думата
Оръжейница? Може би този някой просто е знаел, за кой Йерусалим става дума.
След това Неемия описва
мястото, където е Дома на Великия Свещеник.На ляво от ъгловата Арсенална кула е описано това
място.Когато се движим в това направление
по територията на Московския Кремъл на ляво от ъгловата
Арсенална кула, като преминаваме покрай разни незначителни постройки, ние ще се
окажем на двора на
Патриарха, около Успенския събор, който Библията съвършено
вярно нарича – Дом на Великия Свещеник.
Следващото съоръжение, което изследваме по описанието на
книгата на Неемия, е високия Стълб около Царския дворец.
Царския дворец и Съборния площад се намират на хълма, а Библейския автор
достига до отклонението и даже до ъгъла. Какъв стълб се намира до Царския
дворец в Кремъл? Това е знаменитата Камбанария на Иван Велики. Трябва да се
отбележи, че през 16 век тя не е изглеждала
така, както сега, а по това време тя
действително е приличала на стълб, като пристройките към нея са били
направени през 17 век. Библията нарича тази Йерусалимска постройка – стълб,
който високо се е възвисил.А сегашния
пътеводител на Московския Кремъл нарича Камбанарията на Иван Велики
триетажно стълбообразно съоръжение.
По-нататък в Библията
се съобщава, че от Главния площад Неемия върви към Конската Врата.Когато завием от Съборния площад надясно, ние
излизаме направо срещу Боровидската врата, там където сега се намира Оръжейната
палата.Но точно на това място по-рано се е разполагал “Особени конен двор” или
“Аргамачни конюшни”. Това вече е второ споменаване на Боровецката врата в
книгата Неемия. Отново има пълно съвпадение. Но два пъти се споменават не само
Боровидската врата, но и Троицката врата.В Библията пише как в края на своето
пътешествие Неемия, се оказва до вратата
Гамифкад или Вратата
на Съда. А Троидската врата също е можело да се нарича не само Мръсна,
но и Съдна, защото до нея от лявата и вътрешна страна, се е намирал “Съдни
Дворцов Приказ”. С това Библейското описание на Йерусалимската крепост
завършва.
Следвайки точното описание на Неемия за неговото пътешествие
из Йерусалим, пропуснахме, като
оставихме без внимание само тези постройки, които са се появили много по-късно
от 16 век-през 18 и дори през 19 век. Названието и разположението на всички
древни съоръжения изброени в Библията напълно съвпадат със строежите от
Московския Кремъл.Дори и повече, съвпадат даже с описанията на ландшафта около
Йерусалим в книгата на Неемия и ландшафта около Московския Кремъл. Неемия,
съгласно Библията, преминава покрай Драконовия Източник. Драконовия източник,
съгласно Библията се намира наблизо до Долната Вратата-Долина.В действителност
до Бороведската врата в Московския Кремъл се е
намирала , по-рано „Чертый Ручей“, от руската дума „Черт
/дявол/“ и „Дракон“.Дори и
в речника на Дал пише, че „Черт“ и „Дракон“ са думи
синоними.
След това Неемия
изброява различни Дяволски работи, които съответстват на Драконовския
извор. По пътя към Бороведската врата на Кремъл, по-рано е текла не рекичката
Чертари /Дяволи/.Някои я наричали рекичка, други я наричали ручей. Така тук е била разположена Чертовската врата на
Белия град. През 1658 г. по заповед на цар Елексей Михайлович 1658 г. тя е била преименувана
на “Пречистенска Врата”.
Заедно с нея се е образувал Търговския площад.Рекичката
Чертарый е протичала направо през този площад.Това е създавало на гражданите
много неприятности, защото след дъжд ручея се е препълвал и е заливал площада с
вода. Затова през 1870 г. него са го каптирали в подземна тръба. До 1933г. тук
е била
църквата „Покрова на мръсотията“, а сега на
нейното място е надземната
станция на метрото „Крапотненская“.
Около метрото се
намира уличка, която и
до сега се нарича „Чертольская“ /Дяволска/.Ето да
какви подробности достига съответствието между Библейското описание и това,
което ние виждаме на старите карти на Московския Кремъл. То е поразително.
Освен описание на архитектурата и особености на местността
на Йерусалим, в Библията има любопитно описание на климата на древния град.В
първата книга на Ездра е описано възстановяването на Йерусалим. В частност
книгата разказва за
това, че на жителите на Йерусалим е било обявено да се
съберат на градския площад.Тук отново се
блъскваме с това, че от издание на издание, Библията се е
редактирала и се е изменяла. Ето как е описано това събитие
в Острожката библия:
„И събрали са се всички хора Юдини и Венеаминови в
Йерусалим в месец 9, 20 ден на
месеца и седоша все люди перед дома за божето подражение за
грех и зимою. Обаче, люди мнози есть и било снежно и трудно е да се седи.“
Ето така направо в Острожката библия е казано, че в
Йерусалим е имало снежни зими. При това студа е бил такъв, че хората са не
можели да стоят на улицата. Но описанието на лютата зима се е съхранило само в
Острожката библия. В по-късните текстове отново се вижда редакцията и
авторската поправка. В Елизаветската Библия фразата „време снежно“ е
заменена с „време зимно“.
Ето как с една дума се изгладили следите от снежната студена
зима във Вехтия завет. А редакторите на Синодалния превод са отишли по-нататък
и напълно изтрили от страниците на Библията упоменаването за зимата.
Сега в съвременната Каноническа Библия, тази фраза звучи
така:
„Народ многочислен и времето сега е дъждовно и няма
възможност да се стои на улицата.“
Ето така постепенно описанието на студения северен климат е
изчезнало. Разбира се в превода се говори, че завалял дъжд и той е изплашил
стоящите там войни. Те започнали да тъпчат наоколо и събранието на хората
трябвало да се прекрати. Това е доста странно, защото дъжда не би могъл да изплаши закалените в боевете
воини. А освен това, Палестина в светите места, е нагрята пустиня. Описанието в
стария текст на Неемия, където се говори за сняг и лют студ, категорично противоречи на условията в
Палестина и Израел. Разбира се, за да се
снижи нивото на противоречията, тази
редакция е била направена.
И така ние сравнихме Кремъл с описанието на Йерусалим от
книгата на Неемия. Версията на авторите на Новата Хронология изглежда много убедителна,
въпреки, че е парадоксална. Този нова историческа версия изобщо не се вмъква в
традиционната история. Но постижението на историята е не само изучаването на
вече написаните от някого книги. Това е постоянно търсене на нови, все още
неизвестни факти за миналото, тяхното подробно изучаване и не само изучаването,
но и преоценка. Затова изследването на Фоменко и Носовски ни позволява да видим
другата, истинската картина на тези
исторически събития. И това не е измислица, която е възникнала просто така. Това
е опит да се обяснят чисто формални истини, съгласно които Библейските описания
на разгрома на Йерусалим и
строителството на Йерусалим,
са се случили в 16 век. Въпреки това, съвременния човек,
особено религиозния, трудно може да приеме такава историческа версия.
Ако в Книгата на Неемия, в която се говори за Йерусалим, в
действителност разказва за Московския Кремъл, то защо библейския автор направо
не е написал, че става дума за Москва? За Руската столица. Защо е било
необходима така да се обърка? Не трябва да се мисли, че някой специално е
маскирал текста на Неемия до неузнаваемост. Това е написано от хора, които са
използвали свой език, своя символика и своя специфика. Тази книга, приличаща на
хроника, е написана в 16 век, описани са реални събития, но
естествено се намират такива, със своите специфически
названия, като кулите на Кремъл и самото строителство. Вероятно не само в 16
век, но и по-късно от жителите на Руската столица и чужденците са помнили, че в
книгата на Неемия е описано строителството на Кремъл.
На заглавна страница на Московската първопечатна Библия,
издадена в 1663г. по заповед на цар Алексей Михайлович, в центъра на
страницата, е изобразен план на Москва. Над плана е поставен надпис:
“Востани, востани Йерусалим и облечи в крепост мишци свои.”
Този надпис е поставен в огледално изображение. Може би, за
да се скрива от непросветените. Тук
Москва направо е назована Йерусалим. А руския историк от 19 век Иван Забелин в
своята книга „История на град Москва“ е написал, че благочестивите
немци посетили Москва са я наричали Йерусалим.
В света няма никоя друга столица, която дори малко да е можела да се сравни с Московския Кремъл.
И разбира се това строителство, световно строителство, ги е поразявало в същото
това време.Това възкръсване на Москва, тези чувства, които е предизвикала в
хората, са били отразени в Библията. И в това няма нищо чудно.
