Бившият член на УС и вицепрезидент на волейболната централа, който според официалния сайт на федерацията все още е такъв – Иво Константинов, е едно от лицата на така наречената опозиция. До преди половин година той бе смятан за един от най-важните хора до шефа Данчо Лазаров. През лятото обаче Иво Константинов може би изненадващо, а може би и не толкова за по-запознатите подаде оставка. След като дълго време не се чуваше нищо за опонентите на настоящото ръководство BGvolleyball.com реши да потърси може би най-подходящия човек да говори по тази тема, а именно основният спонсор на шампиона Марек Юнион Ивкони. Точно преди насрочената ни среща с Иво Константинов се разбра, че в четвъртък – 13 декември в НДК – ще бъде учредено сдружение „Приятели на волейбола”. Каква му е целта, ще се опита ли да прави преврат и дали има смисъл от участието на Марек в Шампионската лига ето и откровените отговори на боса на отбора.
– Според Вас какво се случва в момента във волейбола?
– Нямам представа и не се и интересувам. Умишлено не искам да се интересувам, за да не се ядосвам.
– А така наречената опозиция, къде се скри? Какво се случва с нея?
– Това, което е трябвало да се случи във времето ще се случи в четвъртък. Ще учредим едно сдружение, с което се надявам да затворим устите на някои, които постоянно твърдяха, че битката е за власт. Целта е да помагаме на клубове и на федерация там, където тя е безсилна да реагира.
– Как ще се изразява тази помощ?
– Десетки са възможностите. Най-големият проблем е, че националният отбор е като дърво без корен. Ние нямаме работещи детско-юношески школи, а там, където има твърдим, че не работят достатъчно квалифицирани треньори. Не че нямат желание, а нямат възможност да се квалифицират достатъчно. Целта е да получат нужната квалификация, за да може състезателите им, като достигнат зряла възраст да не са сериозно увредени. Да се стига до сериозни контузии. Примери в това отношение много. Продължават нелепи контузии на състезатели заради не добра работа с тях през годините. Не е тайна за никого, който е близо до волейбола ни, че в България има две-три работещи сериозно детско-юношески школи. Отделно мисля, че ще можем да помогнем на много клубове да имат работещи детско-юношески клубове. Това естествено ще се постигне ако има финансов ресурс, но за целта ние сме поканили сред учредителите десетки фирми, заявили на висок глас, че нямат доверие във федерацията, но обичат волейбола. Не трябва да се изпускат този човешки и финансов ресурс
– Кои са тези фирми?
– Това са всички фирми, които във времето са били спонсори на националния отбор. Например „Доверие”, Софийска стокова борса, Карпет Макс, куриерска фирма Експрес и др. Над дузина фирми.
– Как ще се подобри материалната база?
– Това не може да стане изведнъж естествено. Всички знаем при какви лоши условия работят клубовете. На мен не ми е известно освен националният отбор да има клуб в България, който да разполага с някаква техника – машини за сервис, софтуерни програми. Дори не знам освен тимовете от НВЛ друг да разполага със статистическата програма. Да не говорим, че и тези, които разполагат тази програма пък нямат обучени статистици, за да я прилагат. Това също е в плановете на сдружението ни. Целта е да бъдем полезни точно там, където федерацията няма възможност, няма нито човешки, нито финансов ресурс.
– Как ще работите с федерацията при този неразрешим конфликт на този етап доколкото разбирам?
– Ние нищо няма да помагаме на федерацията. Няма да работим с нея. Ние помагаме на клубовете. Всичките те ще бъдат наши членове. Затова учредяваме това сдружение, за да помагаме на нашите членове чрез спонсорство например. Ще внедрим изцяло американската система и да покажем какво значи прозрачност. Всеки един разходен лев ще бъде обявяван на сайта, в това число и единствената заплата за организатора също ще обявена официално.
– Продължавате ли битката за промяна на ръководството на федерацията?
– Едното няма нищо общо с другото. Това сдружение се учредява, за да помага и целта му не е да бъде алтернатива на федерацията. Опозицията си е опозиция и ще видим във времето какво ще се случи. Това, че част от учредителите имат съвсем конкретни цели в друга посока съвсем не обвързва сдружението с тях.
– А ще приемете ли в сдружението хора от настоящото ръководство на федерацията при тяхно желание?
– Да, но ако са хора, които наистина са дали нещо за волейбола, но във федерацията няма много такива.
– Винаги съм си задавал въпроса, защо се стигна до този конфликт точно сега?
– Ще обясня. Когато си стиснахме ръцете с Данчо Лазаров преди няколко години си поставихме няколко цели. Всички краткосрочни бяха постигнати почти веднага, но дългосрочните останаха някъде във времето. И точно те са част от задачите, които са си поставили сдружението. Имаше намерение да бъдат обособени две-три национални бази в цялата страна, които да бъдат в работещи спортни училища. Учителите да бъдат квалифицирани треньори. По този начин федерацията щеше да стане независима от клубни интереси и да добие един капитал от състезатели, на които да може да разчита във всеки момент. Когато направят пълнолетие тези момчета и момичета да имат договор с федерацията, а не с клубовете. Нещо, което стигна до някъде, но така или иначе не се реши. Продължава да се работи дори и на национално ниво по някакви остарели методи. Десетки специалности в световния волейбол тук ги нямаше, дори и като понятия. Например остеопат никой не бе чувал за такова нещо. Дойдоха като позиции с Радостин Стойчев – с неговия екип и неговите виждания. Точно тази концепция и визия за един клуб в България я няма. Тази съпротива от страна на федерацията пък е странна за мен.
– Кой ще ръководи това сдружение?
– Това ще бъде решено на събранието.
– Нека поговорим малко и за отбора, който спонсорирате – Марек. Как оценявате представянето в Шампионската лига?
– За мен най-радващото от всичко, е че ние не променихме приоритетите си. Тоест да сменим стратегията си заради един временен успех. Това, че останахме само с наши момчета е изцяло заслуга на мениджъра Людмил Найденов. На мен ми се искаше да наемем по-скъпо платени и по-можещи чужденци, за да постигнем някакъв успех, но това щеше да бъде отстъпление от дългосрочните цели. Благодарен съм му, че ме убеди, че не съм прав. Представянето ни с оглед потенциала ни мога да го определя като блестящо. С изключение на един мач – срещу Нолико в Самоков – във всички останали мачове момчетата бяха на висотата на своите възможности и защитиха по най-добрия начин името на Марек и на България. Самият факт, че стартирахме на една от последните позиции, а сега ще се изместим поне 10 места. Да не забравяме, че и средната възраст на отбора е 21 години. Такъв млад отбор в Шампионската лига няма. Това е един безценен опит.
– В заключение какво искате да кажете на многобройните фенове на волейбола?
– На всички бих искал да кажа, че има смисъл да се инвестира във волейбола. Нека всеки, който се съмнява в това да отиде в един малък град, например като Дупница, за да види какво означава този спорт. На практика там има школа с около 300 деца. Как всеки живее с проблемите на отбора. Със седмици се коментира даден мач, включително и на юноши младша. В това отношение виждам, че моите усилия и финансии, които се изразяват в десетки милиони, не са били на вятъра. Вече имаме национално финансиране и за залата в Дупница. Още напролет вероятно ще започнем строителни работи за разширяването й. По отношение другата зала, която трябваше да бъде национална спортна база схемата е готова, финансирането е осигурено и скоро ще се започне строежа й. Това означава, че Дупница ще има две зали. В заключение пак призовавам всички с възможности да инвестират във волейбола. Това е спорт на малките градове. Примери и в Италия, и в Испания, та дори и в България.
