Американското списание „Тайм” представи своята версия за 10-те най-силни снимки от 2012 г. във впечатляващо фото есе. Зад всяка от тези фотографии се крие разтърсващо събитие от годината, трогателна житейска драма и невероятни умения на фотографа, съчетани с това, че той е бил на точното място в изключителния момент, за да го запечата. Тук ви представяме подбора на американските автори.
Бернат Арманг. Град Газа. 18 ноември 2012 г.
Войната стана още по-трудна за отразяване за фотожурналистите през тази година. Тази снимка е направена от фотографа Арманг в ден, когато 11 от членовете на семейство Далоо в палестинската ивица Газа са били убити от израелски ракетен обстрел. Тя отразява момент, в който група мъже нахлуват в стая с тела на загинали и се оказват изправени пред бруталната реалност на смъртта на близките им. Мъжът на снимката открива тялото на убит човек, който обича и целува ръката му. Сълзата му се стича по безжизнената ръка, а той казва „ма’а салама”, което на арабски означава „сбогом”. За този тежък, деликатен и трогателен момент на любов, който показва как войната винаги успява да извика най-лошото и най-доброто в хората, разказва самият фотограф.
………………………………………………..
Стивън Уилкс. Ню Джърси. Ноември 2012 г.
„Отразявал съм природни бедствия извън родната ми държава, но Санди разруши родния ми град. Това бе буря от историческо значение. Как човек да разбере размера на бурята? За мен единственият начин бе да хвана деструктивната й сила отгоре”, казва фотографът.
………………………..
Родриго Абд. Идлиб, Сирия. 8 март 2012 г.
Ахмед оплаква смъртта на баща си, който е бил убит от снайперисти на сирийската армия. Той плаче в парк в Идлиб, превърнат в гробище.
……………………………………………………
Горан Томасевич. Азаз, Сирия. 15 август 2012 г.
Сирийските бунтовници окупират хола на луксозен дом, който по-рано е бил щурмуван от сирийските войници. В други помещения от къщата са по-рано са били убити трима души. В деня на заснемане все още са се личали кървавите следи от убийството им.
……………………………………………………………………………..
Мартин Шьолер. Дес Моинес, Йова. Пролетта на 2012 г.
Габи Дъглас, на 16 години, прави шпагат. Тя напуска семейството си във Вирджиния и заминава за Лондон, за да преследва мечтата си и да се състезава в Олимпийски игри. Погледът и позата на малката атлетка разкриват решителността и дисциплината на спортистите в тяхното ежедневие.
…………………………..
Париш Руиз де Веласко. Ланкастър, Тексас. 3 април 2012 г.
Денят започва като всеки друг в Тексас. Времето е влажно и горещо. Само няколко часа по-късно обаче 13 торнада преминават през района Далас-Форт Уърт.
…………………………………………………………………………………………….
Доминик Нар. Хеглиг, Судан. 17 април 2012 г.
Едно от телата на врагове на суданската територия е оставено за назидание да се разлага близо до повредена петролна платформа. „Возех се в автомобил в посока север към войната между Судан и Южен Судан, която по-голямата част от света дори не знаеше, че се води. Тела, десетки и десетки, наредени на „магистралата” от дребен чакъл. „Още веднъж суданци умираха. Още веднъж малцина знаеха. Трябваше да го документирам”, разказва авторът.
………………………………..
Младата, невинна Шантъл върви сред шпалир от американски военни, които отдават почит на паметта на загиналите в престрелката по време на кинопрожекция на последния филм за Батман в град Аурора, САЩ.
Чарли Шел. Уиндъм, Ню Хемпшир. 18 август.
Понякога е трудно да си представим кой е истинският човек на подиума. Политиците винаги носят маска. Въпреки че са хора като всички останали. Тук президентът на САЩ Барак Обама е в добро настроение, след като е разговарял със служители на Сикрет Сървис. На какво точно се е смеел, фотографът не си спомня. Най-важно за него е било да улови момента.
…………………………………………………………………
Франсоа Мори. Париж, Франция. 20 март.
Китайският артист Ли Уей лети във въздуха над френската столица.
