На 8 декември с Ади, вместо на традиционните за българския студент места, отидохме в Турция. Ако може да се каже, че Одрин е напълно турски град. Прекарахме си страхотно, но някакси не се почувствахме напълно в чужбина. Само на десетина километра от границата с България, масово хората говореха български, магазините имаха български табели, имаше цени и в левове, а пейзажът не се различаваше особено много от българския.
Има една основна и осезателна разлика, която се вижда още в началото на пътуването. Граничния пункт Капъкуле е на светлинни години като външен вид, пропускваемост и респект. Да, вярно, че Капитан Андреево в момента се разширява и ремонтира, че и магистралата Марица строят до него, но мен малко ме хвана срам от сегашното му състояние.
Вече в града, първото нещо, което видяхме, освен порутените предградия, типични за всеки балкански град, беше Фонтана на Пехливаните, с които Одрин е най-известен.
Следващата ни спирка беше една от двете български църкви, която беше в отлично състояние. Впечатление ми направи, че в малък град като Одрин има две християнски църкви, а в двумилионна София, някои хора надигат вой до небесата, че има дори една джамия.
Виждали ли сте такъв двор на църква дори в София?
Уличните кошчета на града…
Техният еквивалент на кръговото на Руски паметник – кръговото на Воденицата…
Много от новопостроените сгради изглеждат по този начин. Значително по-красиви са от българските.
Въглищата горят ли, горят…
А така, кой още се оплаква от скъпия български бензин? 4,61 лири = 3,90 лева за литър А95… След сегашното и пътуването ни до Флоренция, просто се затвърди мнението ми, че бензинът в България е един от най-евтините в Европа.
Баклавички, банички, толумбички, локумчета, халвички, нугички, пишманиета, смокинки, саралийки – на килограм. Рай.
Страхотен ръчен хляб само за 1 лира. Още пареше, ама го изядохме за отрицателно време…
Докъде е стигнал Милко Калайджиев, а…
Каменна облицовка по новите сгради…
Малко нехигиенично – зеленчуци попиващи изпарения от автомобилни газове, но явно нещо естествено за тези места, тъй като този човек далеч не беше единствения.
Друга архитектурна тенденция – облицовка от мозайка.
Одрин – градът на фонтаните!
Количка за захарен памук…
Стигаме и до една от най-големите и красиви турски джамии – Селимие. Невероятна е. Не мога да си представя, че Хагия София е още по-голяма, още по-висока, още по-красива и още по-внушителна.
Всички трябва да се събуят, а жените да си сложат забрадки преди да влязат вътре. Поради горемия туристически наплив, пред вратата седи един мъж и учтиво обяснява на всеки какво трябва да направи…
Целия под е застлан с килимчета. Ние като за пръв път влизащи в джамия, сме очаровани.
След като излязохме от джамията, вече беше време да хапнем някъде. Аз лично умирах от глад, а цял ден си мислех за това, с което е кулинарно известен Одрин – Тава Джигер – паниран телешки черен дроб. Беше невероятно вкусно. Дори на Ади й хареса, а принципно тя не обича да яде вътрешности под никаква форма…
Заведението беше пълно, но персоналът си говореше и български, така че нямаше никакви проблеми…
Тава Джигер – 11 лири, порция достатъчна дори за 90 килограмов, двуметров човек…
Аладин – дърпа количката със захарния памук.
Закрития пазар до джамията Селимие. Сапунчета, чайничета, покривчици, якета, обувки, от пиле мляко.
3 сапуна – 10 турски лири.
Селимие по залез слънце, снимана от парка до нея.
Друга джамия в далечината. Наистина, градът е осеян от минарета. В Истанбул сигурно са стотици пъти повече…
Вече сме в централната пешеходна зона, която не отстъпва с нищо на много европейски градове… Модерни магазини, кафенета, ресторанти и барове. Жените ходеха без забрадки, а мъжете не им подсвиркваха от всяко кьоше, каквато е представата на много хора за Турция.
Царевична боза – 1 литър – 4 лири.
ONDO? ONDA?
Градския транспорт на Одрин – на светлинни години от този дори в бавно развиващи се български градове…
Селимие през нощта.
Одрин е град, който може да бъде разгледан за максимум ден-два, но въпреки това много красив. Заслужава си да се види, най-малко заради усещането за наше-чуждо, което витае във въздуха и приятелското настроение на жителите му.
