Община Варна
Варна е Морската столица на България открай време. Води се третия по големина град в страната, с население малко над 330 хил. души (2011), което през лятото може да достигне до половин милион.
История
Варна е едно от най-старите селища на територията на България с история, започваща от преди 100 хил. години. През 6 в. пр. Хр. на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се е намирала крепостта Одесос. Независимо от всички обсади и опити за завоюване от различни владетели като Александър Македонски, крепостта остава автономна със собствено управление и развиваща се култура. По времето на Юстиниан I Одесос е в икономически и културен подем. В края на VI век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни, поради което името Одесос постепенно изчезва. Името Варна за първи път е споменато във византийските хроники във връзка с победата на аспаруховите българи при Онгъла през 680г. През VII век Аспарух се установява във Варна, където е подписан и актът, който провъзгласява основаването на българската държава. През 1389г. градът е завладян от османските турци, а през 1444г. при опит за освобождение са разгромени обединените полсо-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванския войвода Януш Хунияди. Днес един от кварталите и един от главните булеварди на Варна се нарича „Владислав Варненчик” (водещ към изхода на града, свързвайки се с автомагистрала Хемус). През 1866г. е завършена първата ж.п. линия в България, свързваща Русе и Варна. Градът е освободен окончателно през 1878г.
Изглед към Варна, малко под телевизионната кула
След Освобождението Варна се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. През 1890г. се изграждат първите модерни морски бани на релси, което рекламира града като морско летовище. По това време се изготвя и първия план за разширяване на Морската градина, построява се часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение”, както и първото пристанище с вълнолом във Варненския залив. Постепенно градът се превръща в център за изучаване на морето и използването на неговите богатства. В периода до Балканските войни градът се развива, изживявайки най-големия си възход. По време на войните, Варна започва да губи търговското си значение. Благодарение на вноса на суровини през пристанището, градът постепенно възвръща част от блясъка си, превръщайки се в водещ индустриален център в североизточна България. На 10 юни 1921г. Варна официално е обявена за морски курорт. В периода 1949-1956 градът носи името Сталин (Сталинград), кръстен на Йосиф Сталин. В края на 50-те години се обръща внимание на разширяването и благоустройството на Морската градина. През 1975г. в границите на града се включват селата Виница, Владиславово и Галата.
Натоварена вечер
Транспорт
Градът е лесно достижим чрез всякакъв вид транспорт. През Варна преминават две от големите автомагистрали – „Хемус” и „Черно Море”. Едно от най-големите транспортни съоражения е и Аспарухов мост. От ж.п. гарата тръгват влакове за почти всички дестинации в страната. Във Варна се намира и третото по значение в България летище, което изпълнява полети до над 35 държави. Да не забравяме и за пристанището, което обслужва около 30 хил. пътници годишно.
Забележителности и култура
Във Военоморския Музей
Държавна опера Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Фестивален и конгресен център, Дворец на културата и спорта и Летния театър са малка част от клутурния живот в града. Да не забравяме и музеите –Археологическия музей (където се намира най-старото златно съкровище в света), Военноморски музей, Парк-музей „Владислав Варненчик“, Къща-музей на Георги Велчев, Музей за историята на Варна, Музей на Възраждането, Етнографски музей, Варненски природонаучен музей, Музей на куклите, Музей по историята на медицината, Историко-етнографски комплекс „Прабългарско селище Фанагория“.
Тъй като се намира на брега на морето, Варна става
Изглед към разрушения ресторант под фара на Галата
известна и с традиционният хипарски празник „Джулай морнинг” и всяка година в ноща на 30 юни срещу 1 юли в града се стичат хиляди, за да посрещнат първия юлски изгрев над морето.
Във Варненската астрономическа обсерватория и планетариум (на кратко Обсерваторията) все още се организират лекции за всички желаещи да се се потопят сред звездите. При големи астрономически събития като лунни затъмнения и метеоритни дъждове можете да се насладите на гледка през телескоп, който се разполага на централния вход на Морската градина срещу съответна сума, която варира от 2 до 10лв.
Делфинариумът също не е за изпускане. Шесте делфина ще ви забавляват с акробатичните си изпълнения и ще ви пленят със своята дружелюбност.
Катедралният храм „Свето Успение Богородично”
Катедралата
е втората по големина църква в България, след „Александър Невски” в София. Намира се срещу Часовника и т. нар. спирка „Козирката”. Цялостното художествено зографисване е дело на художника Николай Ростовцев.
Морската градина
Не можете да отминете гр. Варна без да сте посетили Морската градина – национален паметник на градинското и парковото изкуство. Разхождайки се по алеите под сенките на вековни дървета, можете да достигнете до аквариума, делфинариума, зоологическата градина, детския кът, мостът на въздишките и т.н. Морската градина обхваща територия от 850дка. На път за парка през централния вход, не забравяйте да се отбиете до дядото с пуканките пред Фестивалния и конгресен център. Той е там от години и пуканките му са пословични.
Фонтанът на площат „Независимост“ приютява
Коледната Украса на Варна всяка година
И накрая, но не на последно място, плажовете. Централния плаж на Варна приютява хиляди туристи всяко лято. Ако не сте любители на пълните с народ плажове, можете да си отдъхнете на Аспаруховия плаж, въпреки че в последно време тенденцията върви към увеличаване на плажуващите там. Плажовете на „Златни пясъци”, „Дружбва”, „Слънчев Ден”, „Св. Св. Константи и Елена” са за предпочитане от повечето чуждестранни туристи. Варненци най-често посещават Кабакум и Фичоза, докато тези, които търсят по-скатани места, могат да отидат на плажа под фара на Галата. Стига се малко по-трудно, но е невероятно. Спирате колата под станцията на фара и от там слизате по едни стълби към разрушения преди години известен ресторант.
Изглед от Аспарухов мост
Плажът не е поддържан, което означава, че ще стъпвате по камъни, мидени черупки и какво ли още не. Но пък мястото разкрива невероятен изглед към града през нощта. Мястото често се използва за пренощуване на палатки, т.к. паленето на огън е разрешено. Ако пък ви се похапват пресни миди, можете да си ги извадите от морето. Не са ви нужни специални приспособления, освен ако няма да ги вадите с тонове 🙂
