В продължение на много години, никел-кадмиевите батерии бяха единственият подходящ източник на енергия за преносимо оборудване- от безжичните комуникационни технологии до преносимите компютри. Ситуацията се промени коренно в началото на 90те години на миналия век с появата на никел-метал хидридните и литиево-йонните батерии. От тогава до днес, тези два вида батерии са в схватка за лидерската позиция на пазара и сърцата на потребителите.
Информация за литиево-йонната батерия (Li-ion)
Литиево-йонната батерия като че ли печели битката в последно време и се превърща в най-обещаващата и бързо развиваща се технология за производство на акумулаторни батерии. Разработването на технологията започва в далечната 1912 година от Г. Н. Люис, но по-съществен напредък се постига едва в началото на 70те години на миналия век. Тогава за първи път на пазара се появяват литиевите батерии за еднократна употреба. Литият като най-лек от металите, има най-голям електрохимичен потенциал и осигурява най-висока енергийна плътност за килограм вещество.
Опитите да се създаде презареждаема литиева батерия се провалят, поради проблеми, свързани с безопасността на продукта. Поради присъщата нестабилност на лития, особено по време на зареждане, разработването на батерията мести своя фокус към не метални батерии, които само използват литиеви йони. Въпреки, че имат по-малка енергийна плътност, литиево-йонната технология е безопасна, при условие че се спазват определени мерки при зареждане и използване. През 1991 година “Сони” представи на пазара първата литиево-йонна батерия. Останалите водещи компании последваха примера на японския гигант и комерсиализираха собствени разработки на литиево-йонни батерии.
Енергийната плътност на литиево-йонната батерия е два пъти по-висока от тази на стандартната никел-кадмиева батерия. С развитието на технологията е възможно да се постигнат и по-високи нива на енергийна плътност. Характеристиките за натоварване са сравнително добри и са сходни с тези на никел-кадмиевите от гледна точка на разреждане. Литиево-йонна батерия с напрежение от 3.6 волта позволява дизайн само с една клетка. Повечето мобилни телефони днес използват тази технология. За сравнение, батерия базирана на никел ще се нуждае от три 1.2 волтови клетки.
Литиево-йонната батерия не се нуждае от сериозна поддръжка за да функционира нормално. Това не означава обаче, че може да я изпуснете на земята или да минете върху нея с автомобила си! Просто има електрохимечески характеристики ненадминати до сега от никоя друга комерсиализирана до такава степен технология. Тук разбира се не включваме батерии, използвани във военната индустрия, космическите изследвания и прочие. Чисто икономически погледнато, литиево-йоннат батерия предоставя най-добро съотношение между предимствата, които осигурява на милиони потребители и цената й на производство.
Литиево-йонната батерия няма ефектът на “паметта”, тоест не се нуждае да бъде презареждана в точно определен момент. Може да се зареди по всяко време. Още повече, в сравнение с никел-кадмиевата батерия, нивото на саморазреждане на литиево-йонната батерия е два пъти по-малко. Тези характеристики правят литиево-йонната батерия толкова популярна сред почитателите на мобилни устройства по цял свят!
