По случай 500 години от създаването на прочутата фреска на Микеланджело Буонароти в Сикстинската капела, германското издание Die Zeit прави хипотетично интервю със Сътворителя на света. Въпреки че на някои това може да се стори богохулно, поради сравнително фамилиарните въпроси, ние смятаме, че културният отдел на немския седмичник е успял да направи изключителен материал, който напомня както за великия италиански творец, така и … за Твореца. Вижте възможно ли е Господ да се коригира, какво харесва той в хората и какво точно включва неговият експеримент.
Die Zeit: Много ви благодарим, че намерихте време за този разговор.
Бог: За нищо. Времето за мен не е проблем.
Преди 500 години Микеланджело нарисува фреската в Сикстинската капела. За нас, за хората това е повод да празнуваме. А за вас?
За мен също, аз се радвам всеки път, когато я поглеждам. Трябва да вметна обаче, не посещавам Ватикана редовно.
Защо?
Това е като с близките роднини: ти си ги знаеш, обичаш, но те постоянно те нервират. Трябва да имаш едно на ум.
Какво ви харесва във фреската?
Тя е прекрасна. Вие, хората, имате ужасна склонност към отвратителното, а то е едно от въплъщенията на злото. Картините и скулптурите на Микеланджело принадлежат към най-прекрасните неща, а са създадени от човека. Това ми харесва.
Великолепният таван на Сикстинската капела. Микеланджело, 1508-1512
Микеланджело изобразява и вас в работата си: вие поставяте на правилното място Слънцето и Луната, вие създавате растенията и животните, след което и човека. Това правилният ред на нещата ли е?
Бих казал, да. Съгласен съм.
Всичко така ли се случи?
Не точно. Помислих си за Слънцето и Луната и те засветиха. Помислих за Адам и му бе вдъхнат живот. Делото и мисълта за мен са едно и също.
Но при Микеланджело не бе точно така. Потрябваха му повече от четири години, за изрисува тавана на Сикстинската капела. А вие сътворихте света само за шест дни.
Това също може да се сметне за вярно. Но ако съдим от гледна точка на човека, сътворението на света не ми костваше дори секунда.
Микеланджело ви изобразява като мускулест човек с брада. Намирате ли прилики?
Има много мои изображения, но нито едно от тях не ме обхваща напълно. Вече съм го казвал и преди: аз съм си аз. И така ще бъде винаги.
Прогонването на Адам. Микеланджело, 1508-1512
Кое ваше изображение е най-близко до оригинала?
Понякога проявявам себе си. Един от хората, на които се показах, се казва Илия. Тогава той рече: „И ето задуха силен вятър, раздиращ горите и разрушаващ скалите. Но в този вятър нямаше Господ. После имаше земетресение, но в земетресението също нямаше Господ. После се яви огън, но и в него нямаше Господ. След всичко това повя тих вятър, и там беше Господ. След като го чу, Илия закри лицето си с дрехата си.“ За този човек говорим.
На фреската Адам изглежда уморен, ръката му виси отпуснато. Не прилича на възторг.
Това може да се обясни лесно. Той тъкмо се е събудил и чувства какво го очаква.
Прилича ли той на вас?
Вие, хората, смятате човека за богоподобен и това ме радва. Тази картина, която показва вдигнатата ми ръка и моят повелителен пръст, с който пробуждам Адам, са наистина прекрасни, но това е само едно изображение. Всъщност Адам изобщо не прилича на мен, но аз имам сходство с онзи Адам, когото Микеланджело представя като идеалния човек. И това е така, понеже Адам е красив мъж, а Ева е красива жена. Те ме гледат безмълвно – това е една от формите на почитание, която ми харесва.
И двамата обаче извършват предателство, когато вкусят от забранения плод. Защо изобщо допуснахте това да се случи?
Исках да направя хората свободни. За разлика от небесните тела, флората и фауната, за разлика от вятъра и времето, които се подчиняват на установените от мен закони. И понеже човек е свободен, той може да направи избор в полза на злото.
Но нали вие му забранихте да опитва от дървото на познанието и по този начин го накарахте да наруши вашия завет, за да може той да осъзнае свободата си.
Не, неговата свобода му позволяваше да спазва този завет.
Страшният съд. Микеланджело, 1508-1512
Защо се срамуват Адам и Ева?
Защото се гледат с очите на другия. Сега човекът не е сам и е оставен на показ за другите. Моето намерение беше човекът да не бъде сам. Съществува пренебрежителен поглед, съществува и любящ. Кой от двата ще доминира – решава човекът. Ако обичате един другиго, вие не трябва да се срамувате един от друг.
Картината на Микеланджело, която изобразява потопа, показва и хората, които се спасяват на остров и се опитват да се скрият от пороя. Те се обзети от паника и страх. Ковчегът за мнозина е недосегаем и те ще се удавят. Защо направихте този съд?
Злобата у хората ме възмути. Тогава смятах корекцията за необходима. За съжаление, това не доведе до нищо.
Защо Господ е длъжен да се коригира?
Той не е длъжен, той може.
Защо изобщо сътворихте Адам? Толкова ли ви бе скучно?
Сътворението на Адам беше експеримент, чийто резултат очаквах с нетърпение. Той не завърши с провал. Така смята и Микеланджело.
В какво се състои най-голямото му постижение?
Той толкова добре отрази земния свят, че успя да го издигне над Земята. Неговият тукашен свят се явява и отвъден, а неговият външен свят става тукашен.
Микеланджело не би успял да създаде произведенията си без помощта на тогавашния Папа Юлий II. Как оценявате това?
Папите са хора. Не искам да променям това, а и вие трябва да се примирите с този факт. Сред всичките мои представители той никак не беше най-лошият.
Давид. Микеланджело 1501 – 1504
В най-големият му военен поход загинаха 12 хиляди души. Това се случи на Пасха през 1512 година – шест месеца преди откриването на картините. Мартин Лутер го нарече „кръвопиец“.
За жалост, в случая трябва да се съглася с Лутер. Но както става често, той вижда само едната страна на нещата. Юлий II не само е водел войни, но е подкрепял архитектурата и изкуството, при това повече, отколкото всеки друг преди него. Какво щяха да правят художници като Рафаел, Браманте, Микеланджело или Себастиано дел Пиомбо без него? Той направи възможна една от най-прекрасните епохи в историята на изкуството.
Ако съдим по думите ви, вие харесвате изкуството.
Наистина, то спада към малкото човешки дела, които ме впечатляват. Микеланджело веднъж бе казал, че добрата картина е „нищо друго, освен отблясък от съвършенството на Божието творение“. Добре го е казал.
Юлий II и някои други Папи са били критикувани заради тяхната любов към разкоша.
И справедливо. Когато богатството се превърне в самоцел, това е грях. Но ако човек злоупотребява със своята свобода, за да натрупа богатство, ще е по-добре, ако тези богатства се използват, за да правят нещо красиво. Богатите днес са по-богати от всички богати, които са живели преди, но те безсрамно множат грозното.
Вие възхвалявате Микеланджело за неговото изкуство. А не е ли мечтал той за ролята на втори творец, който е искал да създаде същото още веднъж?
Разбира се. Той е бил самохвалко и препълнен с честолюбие. Не аз не гледам само мотивите, мен ме радват и резултатите. Тщеславни и честолюбиви има много, но малцина се казват Микеланджело.
От 1536 до 1541 той украси предната стена на Сикстинската капела с изображението на Страшния съд, на което почти всичките хора са голи. Това действие бе силно разкритикувано от мнозина.
И какво тук трябва да ме безпокои? Много мои представители не са имали никакво отношение към истинския Ерос. Но ако те подхождат с любов към хората, тогава аз ще ги приветствам. По-късното боядисване на голите тела за мен е направо комично. Обаче трябва да си призная, че виждам определена слабост в склонността на Микеланджело към нудизма. Но не забравяйте, че преди всичко той е бил скулптор. За него тялото е било чудо и той е искал да изследва неговото прекрасно тайнство. И той е успял да го направи, както никой друг. Освен това той ме покри елегантно с тънък плат. Виждам това като знак на уважение.
За 500 години са голям период от време. Ще преживеят ли тези картини още 500 години?
Хората обичат да казват, че аз съм всезнаещ. Но това, което вие правите и позволявате да се прави не ми е особено известно – именно поради причината, че аз ви дарих със свобода. Помислете за това: аз изпратих своя син на Земята за това, за да ви открия път към спасението. Засега още не сте решили дали ще тръгнете по него или не. Разбира се, мога във всеки един момент да се намеся и да спра експеримента, независимо от резултата. Но това ще е втората корекция. А това време още не е дошло.
източник: Die Zeit
Кирил Беспалов
Тагове: интервю Господ Бог Микеланджело Сикстинска капела
