Робърт Шилър
Вторият мандат на президента Барак Обама започва и той се нуждае от прост начин, за да представи своята политика в икономическата сфера – метафора, около която могат да се обединят тези, които подкрепят неговата политика, като по този начин се повиши политическата ефективност на неговата администрация. И така какво кара сполучливата метафора да заработи?
През 2008 г. Обама използва в своята кампания лозунга „Промените, в които вярваме“. Но метафората „промени“ не е подходяща за новата администрация: тя не изразява нито една от използваните политики. Също както и „Надежда“ или „Да, ние можем!“.
В своята кампания през 2012 Обама използва лозунг от една дума „Напред!“. Отново, той не олицетворява нито една от политиките или стоящите в тяхната основа философии. Всеки политик, независимо дали е консерватор или либерал, иска да върви напред, а не назад.
Лозунгите на Обама са примери за „мъртви метафори“: те не са част от общата концептуална схема.
Напротив, през 30-те години на ХХ век президентът Франклин Делано Рузвелт е използвал метафора, която е жива и до ден-днешен. Идеята за „нов курс“ (new deal) е била формулира по време на неговата първа избирателна кампания за поста президент през 1932, макар тогава той още смътно да си е представял, какво означава този термин.
Изглежда Рузвелт или хората, които са пишели неговите речи, са взаимствали този термин от книгата на Стюърт Чейз „Новият курс“, публикувана през 1932 и адаптирана през същата година за статия в списание „Ню Рипаблик“, заглавието на която е било поставено на обложката на това списание. Чейз е описал своя нов курс като „радикално и прогресивно преразглеждане на икономическите структури без пълно скъсване с миналото“. И макар конкретните политически предложения в книгата да имат много малко общо с бъдещите действия на Рузвелт, названието съдържа директен призив, който се разпознава.
„Новият курс“ е представен като търговска сделка, като изкупуване на компания или поощрителни пакети за ръководството й – нещо, за което договарящите се страни се търгуват и с което се съгласяват. Той не е въвеждан принудително. Наричайки курса сделка /в англ. ез. deal – означава също така и сделка/, Рузвелт е показал, че планът не е насочен срещу бизнеса: това е било предложение да се работи, да се участва и да не се изпуска възможност. И тъй като сделките могат да бъдат добри или лоши, справедливи или нечестни, думата „нов“ придава метафорична дълбочина, подчертавайки, че сделката на Рузвелт е по-добра, по-честна и по-привлекателна.
Метафората е приета от голямото мнозинство избиратели, които са подкрепили мандата на Рузвелт за възстановяване на отслабналата икономика дори и в иновационни, но все още капиталистически рамки. Някои от инициативите на неговата администрация, като създаването на Комисията по ценни книжа и борси, са били смятани първоначално за насочени срещу бизнеса, но те отдавна са признати като благотворно влияещи на конкуренцията и динамичността, защото те ограничават нечестното или манипулативно поведение.
Метафорите, както се оказва, не са просто думи. Съвременната наука е установила, че метафорите са вид творчество, защото тяхното използване активизира различни области на мозъка, свързани с техните различни значения. Добрите метафори са тези, които установяват правилни интуитивни връзки в нашия мозък. Например, добрите резултати в изучаването на звука и светлината са били постигнати, когато учените са ги представили под формата на морски вълни.
Разработването на добрата метафора за втория мандат на Обама е само по себе си задача за интуитивната творческа мисъл, която ще повлече след себе си преосмисляне на това, което той ще предложи през своя втори мандат. Добрата метафора може да въплъти идеята за „въвличаща икономика“. Думата „въвличаща“ има силен резонанс: американците не желаят повече държавно управление като такова; по-скоро те желаят държавата да въвлича повече граждани в пазарната икономика. Допитванията до общественото мнение показват, че преди всичко американците искат работни места – това е и началото на процеса на въвличане.
Аналог на книгата на Чейз днес е бестселърът от 2012 „Защо се провалят нациите“ на икономиста Дарън Асемоглу и политолога Джеймс Робинсън. Двамата твърдят, че в историята политическите заповеди, които са въвличали всички в икономическите процеси, по-често са били успешни в дългосрочна перспектива.
Изглежда времето е настъпило за осъществяването на тази идея. Това се подкрепя от триумфа на въвличащата икономика, който се символизира от самия Обама. Следващата стъпка е в създаването на метафора – да се оформи идеята на икономическото въвличане.
Най-големият успех от първия мандат на Обама беше свързан с въвличащата икономика. Законът за достъпа до здравеопазване /“Obamacare“/ дава на голям брой хора възможността за получат медицинско обслужване – и привлича повече хора към частното застраховане – от когато и да било в историята на САЩ. В рамките на финансовата реформа Дод-Франк беше основано Бюрото за финансова защита на потребителите, следящо за това частните финансови продукти да служат на общественото благо, а също така бяха създадени стимули, за да могат производните финансови инструменти да се търгуват на публичните пазари. Включително Обама подписа и закона „JOBS Act“, предложен от опоненти републиканци и насочен към създаването на уебсайтове за колективно финансиране, което позволява на дребните инвеститори да участват в откриването на нови компании.
Ние все още не сме достигнали върховете на икономическото въвличане. Има и стотици други възможности, включително подобряване на образованието на инвеститорите и финансовите консултанти, по-гъвкави ипотечни кредити, повече възможности за застраховане за по-голям спектър от рискове а живота, по-ефективно управление на кариерните рискове. По-големият напредък по пътя към комплексните пазари на държавни фючърси и производни финансови инструменти трябва да помогне, както и политиката на поощряване на развиващите се страни по света да участват в американската икономика. /В действителност метафората за въвличане има глобален характер; ако Обама я беше използвал в миналото, неговата икономическа политика би могла да бъде по-малко протекционистка./
Правилната метафора ще включи тези идеи, или други, в американските планове за бъдещето, които, както и „Новият курс“, ще се подредят в логическа последователност, веднага след като започнат да се осъществяват. На 29 януари Обама ще огласи в Конгреса своето първо за новия мандат послание „За състоянието на съюза“. Той трябва да се замисли по какъв начин най-ярко и убедително да представи принципите, от които се е ръководил при взимането на решения до момента и които ще прокарат пътя на Америка в бъдещето.
–––––––
* Робърт Шилър е професор по икономика в Йейл. Той е един от създателите на индекса Case-Shiller за цените на американските недвижими имоти. Автор е на книгата „Ирационалното изобилия“, като във второто й издание предсказва спукването на мехура на пазара на недвижими имоти. Неотдавна излезе неговата книга „Финанси и идеално общество“. Статията „Метафора за Обама“ е публикувана в Project Syndicate.
източник: Project Syndicate
Temadaily/Мариета Цекова
Тагове: Обама втори мандат клетва инаугурация
