Алчността е универсален грях, независимо от религия, епоха и раса. Като всеки грях, тя е естествено присъща на човека и е доказателство за неговото свято несъвършенство. Алчността обаче би била невъзможна, ако нямаше неравенство, а неравенството се приема за задължителен и неизбежен резултат на прогреса – жертвите са неизбежни, за да може цялото да се развива. Следвоенната икономическа конюнктура възпита у западните общества култ към прогреса, незавизимо от социалните извращения, които той причини в глобален мащаб. Днес хората са много по-критични към безогледния успех, свръхбогатството и бруталното неравенство, в което живеем. Алчността обаче пак е тук, тя никога не е отсъствала от порочната палитра, сред която цъфти човешкото общество, само че днес тя е по-самоцелна отвсякога. Манията по Лукса, механизираната и сляпа консумацията и скотското съжителство са присъщи не на богатите, а на бедните, които упорито се самозаблуждават и наричат себе си „средни“ – те са най-бедни, най-осакатени в духовен и човешки план, но и най-ценни, тъй като тяхната консуматоркса лакомия е задължителен сегмент в механизма, който прави алчността на богатите утолима. За съжаление има и едни крайно бедни буквално и болезнено бедни, за които говорим предимно статистически, глухо, дори романтично, които наистина се борят за оцеляване. При тях гладът, мизерията и нищетата не са никакво изключение, те не представляват част от катаклизъм или извънредна ситуация – те са норма. Норма, възприета, безмилостна и постоянна. Колко малко коства на малцината свръхбогати да помогнат на мнозина свръхбедни да започнат да живеят човешки и колко нормално е всеки да знае и да живее спокойно с тази абсурдна констатация – това е парадоксът на XXI в. par excellence.
100-те най-богати в света са спечелили умопомрачителните 240 милиарда долара само през 2012 г. Тази сума е 4 пъти по-голяма от необходимата за справянето с крайната бедност в целия свят, разкриват данни на международната хуманитарна организация Oxfam. Според тях глобалната икономическа криза е допринесла допълнително за забогатяването на най-богатите.
„Онези 1% от световното население, които представляват най-богатите, са увеличили приходите си с 60% през последните 20 години, а финансовата криза много повече е спомогнала, отколкото е възпрепятствала този процес“, а приходите на каймака сред най-богатите (първите 0,01%) са се увеличили още повече, отчитат от Oxfam.. Пазарът за луксозни стоки например е отчитал двуцифрен растеж всяка година от началото на кризата, отчита докладът на организацията. И докато 100-те най-богати са спечелили 240 милиарда долара за миналата година, онези, които живеят в крайна бедност, са живели с по-малко от 1,25 долара на ден.
Oxfam е водеща международна филантропска конфедерация, която включва в себе си 17 други организации, опериращи из 90 страни. Основната им цел е намирането на решения на проблема с бедността и свързаната с нея несправедливост из целия свят. Новият доклад на Oxfam, озаглавен „Цената на неравенството: Как богатството и крайностите в доходите вредят на всички ни“ изнася данни, според които изключителната концентрация на богатството всъщност възпрепятства усилията и възможностите на света да намали бедността.
Дали наистина крайната бедност е неизбежен страничен ефект на просперитета?
Докладът беше публикуван преди старта на Световния икономически форум в Давос и призовава световните лидери да „сложат край на свръхзабогатяването до 2025 г. и да обърнат посоката на бързо увеличаващото се неравенство, което се наблюдава в мнозинството държави през последните 20 години“. Докладът на Oxfam твърди, че трупането на богатство в такива крайни количества е неетично, икономически неефективно, политически корозивно, създава тежки социални вододели и разрушава околната среда. Техните данни потвърждават очевидно неестественото неравенство, което икономическата парадигма, настанила се в Западната цивилизация през последните 30 години, внуши като общоприета истина и неизбежен страничен ефект на просперитета.
Разкошът и мизерията рядко са съжителствали толкова мирно
Проблемът е глобален, казват от Oxfam. “ Във Великобритания неравенството се е устремило към нива, невиждани от времето на Чарлс Дикенс (1812 — 1870, [бел. ред.]). В Китай 10% от населението печелят 60% от общонационалния доход. Нивото на неравенство в Китай днес е близо до това в Южна Африка, която понастоящем е страната с най-крайна степен на неравенство в света, а това е значително повече от последните години на апартейда там (около 1990 г. [бел. ред]).
1 милиард са гладуващите в света по данни на ООН за 2011 г. По-голямата част от тях са деца
В САЩ дялът на най-богатите (1%) от общите доходи се е удвоил от 1980 насам от 10 на 20 на сто, според доклада на Oxfam. За онези най-богати на върха на пирамидата – въпросните 0,01%, този дял от националното богатство се е учетворил, достигайки невиждани досега нива. „Няма как повече да се преструваме, че увеличаването на богатството на няколко човека със сигурност ще се отрази благоприятно на още милиони други — твърде често реалността ни опровергава“, заявява изпълнителният директор на Oxfam International Джереми Хобс.
Демокрацията е най-благодатната почва за развитие на неравенството
Хобс обяснява, че концентрацията на богатство в ръцете на малобройния елит намалява икономическата активност и прави по-труден за другите достъпа до участие. „Като се започне от офшорните зони и се стигне до слабите закони в защита на работниците, най-богатите са несъмнено облагодетелствани от глобалната икономическа система, която сякаш е проектирана в тяхна услуга“.
Докладът посочва също така, че дори и политиката вече е контролирана от свръхбогатите, което създава политики, „ориентирани към облагодетелстване на малцината най-богати, а не на мнозинството бедни, особено в демокрациите.“ Време е нашите лидери да реформират системата, така че тя да работи в интереса на цялото човечество, вместо само за глобалния елит“, се казва още в доклада.
източник: Oxfam
Калин Боянов
Тагове: крайна бедност свръхбогатство неравенство демокрация 100-те най-богати Oxfam
