Днес отбелязваме християнския празник в чест на св. Георги Победоносец – покровител на пастирите, възпят в народните песни като „хубав“, „цветен“ и „милен Георги“ – Гергьовден. Георги е също образец на идеалния воин-християнин и светец-покровител на войската.
Според народните поверия той винаги се представя като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му във фолклорните песни и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, злото и освобождаване на пролетта и растежа.
От Гергьовден (Джурджовден, Гюргьовден) започва новата скотовъдна година.
Сутринта всички стават рано и мият ръцете и лицето си с роса. Момите взимат менци, отиват на чешмата, берат свежи цветя, от които правят китки, за да окичат портите и животните. След като се завърнат в къщи, девойките и младите булки започват да месят тестото за обредните гергьовски хлябове, наричани „кошара“ или „кувасник“. За пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. На този ден се увенчават и главите на хората с венци от здравец. Често се палят огньове в гората, люшкат се на зелени клони за здраве, а по-смелите се къпят в реката. Денят не минава и без гергьовска люлка – на брястов клон се връзва конопено въже, а край нея се събира мало и голямо. Всеки, който се люлее на люлката, трябва да държи червено великденско яйце.
По стар обичай се прави курбан за здраве – мъжко агне. Когато агнетата се опекат, хората се събират на обща трапеза, освещават я, пият, веселят се и пеят песни: „Здравец за Гергьовден“, „Венец за агънцата“.
На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.
Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Галина, Ганка, Ганчо и др., като посрещат гости в домовете си.
