Притчите: Кокичето (Х.К.Андерсен)

Притчите: Кокичето (Х.К.Андерсен)

Зима, студ: вятърът така реже, но в земята е хубаво, уютно; там лежи цветенцето в своята луковица, покрита с пръст и със сняг. Но ето че падна дъжд и капките проникнаха през снежния покров в земята до цветната луковица и и разказаха за белия свят, който е над нея. Скоро тук се промъкна и слънчевият лъч, тънък такъв, светкащ; той проби снега и земята и леко почука по луковицата.

- Влезте! - каза цветето.

- Не мога - отвърна лъчът. - Аз още съм слаб и не мога да разтворя луковицата! На лято ще събера сила!

- А кога ще бъде лято? - попита цветенцето. 

То питаше това всеки нов гост, но лятото беше още далеч; снегът още не се беше стопил напълно, а локвите замръзваха всяка нощ.

- Колко дълго продължи това! - казваше цветето. - А мен просто не ме свърта на едно място! Искам да се завъртя, протегна, разтворя, изляза на воля, да се видя с лятото! Това блажено време!

И цветчето се протегна в тънката си шубичка, размекната от водата, сгряна...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност