Днес,
5 февруари,
на рождения си ден,
на 93-годишна възраст
ни напусна
Леда Гео Милева – българска писателка, преводач, обществен деец и дипломат, автор на произведения за деца .
Родена е на 5 февруари 1920 г. в София. Дъщеря на Гео Милев.
„Винаги съм носила името на баща си с гордост и отговорност. Никога не можах да се освободя от чувството, че съм дъщеря на Гео Милев и трябва да бъда достойна за него. И досега, наред с всичко друго, което правя, най-голям приоритет има това какво мога и какво трябва да направя за Гео Милев – за откриване на цялото му наследство, което да получи по-пълна оценка и да стигне до съзнанието на повече съвременници. Защото неговото дело в много отношения е противоречиво и дава възможност за най-различни тълкувания, на което сме свидетели през годините…“
Завършва Американския колеж в София (1938) и Институт за детски учителки (1940), междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет (1938-1941). Зав. редакция в издателство „Народна младеж“ (1951-1952), главен редактор на сп. „Пионерска самодейност“ (1952-1955), зав. редакция в издателство „Български писател“ (1965-1966); зам. директор (1966-1967) и директор (1967-1970) на Българската телевизия. Зам. началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ в Министерството на външните работи; постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж с ранг на посланик (1972-1978). Заместник-председател и председател (1960-1980) на Българския ПЕН клуб; председател (1979-1989) на Съюза на преводачите в България; член на управителния съвет на Съюза на българските писатели (1979-1989); главен редактор на списание „Панорама“ (1980-1990). През 1984-1992 е член на УС на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. Народен представител в VIII и IX НС и VII ВНС. Включена е в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет по детската книга.
„РАЗКАЖИ МИ ПРИКАЗКА…“
Издала е повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца, между които: Заю на разходка (1946); Няма време (1949); Мустакатият Иванчо (1959); Влакче през града (1960), Пътечките на дъгата (1964), Цветни приказки (I издание 1969, IV преработено издание 1999); Черно фламинго (1978), Как идва денят (1982), Къде е хоботът на слона (1989), Приказка за трите лисички (1998); Карнавал в гората [избрано] (2003); сборниците с пиеси Когато куклите не спят (1973) и Златоперко (1980).
Зайченцето бяло
Зайченцето бялоцял ден си игралов близката горичкасъс една сърничка. Вече се стъмнило,слънцето се скрило,зайчето разбрало,че е закъсняло.
Хукнало да бяга,както му приляга,но във тъмнинатасбъркало следата. Седнало да плачемалкото юначе.На кого да кажепът да му покаже?
Спряла под елхатас лампичка в ръкатамалката светулка,на щуреца булка. Зайчето видяла,пътя му огряла.Отишло при Зайка —милата си майка.
„Много пъти съм разказвала, че то (стихотворението „Зайченцето бяло“) е съвсем случайно и набързо написано.
Бях уредник на списание “Първи стъпки” и в печатницата се оказа, че половин страница остава празна и няма никакъв материал. Списанието трябваше да се печата и аз се чудех какво да правя, какво да правя. И така, на коляно, както се казва, написах тези няколко куплета, които после имаха щастливата съдба да станат песен благодарение на композитора Петър Ступел…“
Нейни стихотворения и пиеси са превеждани и издавани във Франция, Германия, Русия, Белорусия, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Сирия и др.
Превежда стихове и проза от английски, руски, френски.
Автор е на публицистични и литературно-критически статии в периодичния печат.Заедно със съпруга си Николай Попов е съставител на поетичните антологии Американски поети (1975), Нощен дъжд – съвременни английски поети (1980); Африкански гласове (1987).
Носител на орден Стара планина Първа степен (2006).През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
Обичаната детска писателка е преживяла не една и две трагедии в своя живот. Била само на 5 години, когато баща й – големият поет и общественик Гео Милев, е зверски убит през кървавите събития на 1925 г. Преди двайсетина години тя загуби и любимия си съпруг Николай Попов – известен преводач на американска, английска и африканска литература, с когото състави и издаде няколко великолепни поетични антологии. Неотдавна Леда загуби и любимата си дъщеря Емилия, която дълги години работеше в БТА, най-напред като преводачка от английски език, а след това и като шеф на редакция “Международна информация”.Емилия е от първия брак на Леда с известния в миналото футболист и треньор Никола Димитров-Фъц. За кратко тя бе съпруга на големия художник илюстратор Стефан Марков, който почина от рак. От него има дъщеря – Цвети, която също има сериозни здравословни проблеми.
„Не мога да избягам от „Зайченцето бяло, въпреки че то е едно от първите ми стихотворения и го написах случайно,
на коляно, а то още подскача,
та какво остава за мен!
Не мога да избягам от живота си, затова го живея на пълни обороти.
Не познавам друг начин на съществуване!“
ПОКЛОН
пред човека и твореца с благодарност за всички онези послания за доброта,с които израснаха толкова поколения!
Не винаги са нужни ветрове. И люляци. И нощи теменужни. Не всеки ден се пишат стихове, но винаги поетите са нужни.Обречени, жестоки и добри, бохеми, богоборци и пройдохи, поетите приличат на искри, изстръгнати от своите епохи.Те светят над съдби и времена, над бяла утрин и над вечер синя. Без тази искрометна светлина светът ще заприлича на пустиня. Матей Шопкин
