Трифон Зарезан е празник, характеризиращ се с многобройни традиции и обичаи. Разбира се, в крайна сметка всеки сам избира какво, как и защо да направи през този ден, но обезпокояващото е, че в днешно време, празникът се превърна в още един повод да се напием. А преди, далеч не е било така…
На 14-ти февруари, българските домакини задължително се надигали от кревата при изгрев слънце. Запретвали набързо по една престилка и започвали усърдна подготовка за празника. Характерно ястие за празника било пиле, пълнено с ориз, а питието, разбира се – домашно вино, налято в бъклица. Всичко се слагало заедно с домашно приготвен хляб в нова торба, а собственикът на къщата нарамвал чантата и се запътвал към лозята, заедно с останалите мъже от селото.
Поради задаващата се пролет след празника, на лозарите им било ясно, че скоро забава и почивка няма да видят, затова се вихрели във веселба цели три дни. На лозето, мъжете се прекръствали и поливали лозите с вино. Този ритуал се наричал „зарязване“. След това, всички се събирали и избирали „царя на лозята“.“Царят“ се накичвал с венци. Той сядал на колесар, а останалите мъже го теглели обратно в селото, където минавал покрай всяка къща. Домакинята във всеки дом изнасяла вино в бял котел, като първо давала на царя да отпие, а после на останалите. Принципно, за цар се избирал по-заможен човек, защото след разходката, царят трябвало да се преоблече и да посрещне на пищна трапеза хората от селото. Определено българите знаем как да си правим веселото, няма спор.
В днешно време, след промени в църковния календар, Трифон Зарезан се празнува на 1 февруари (Трифоновден). Именици са Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Секул, Маламка.
И за да е още по-весел празника – изберете подходящ подарък за себе си или близък човек, като дори можете да сложите собствени снимки!
