Тодор Влайков е роден на 13 февруари 1865 г. в гр. Пирдоп

1
Добави коментар
pepihappy
pepihappy

Паметник на Тодор Влайков в Пирдоп.

 

Тодор  Влайков,   наричан с псевдоним Веселин, е български писател, общественик и политик.

Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп.

Най-известното  произведение на Тодор Влайков е повестта „Дядовата Славчова унука“

„…Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушале за него, оня дебелия, дето
носеше самурен кюрк и ездеше един чер арапски ат, в наше село имаше един човек, казваха го
дядо Славчо. А рабушчия в селския тефтер, дето е даването, го пишеше Славчо Крушака.
Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката.
Помня го аз хубавенце дяда Славча. Шестнайсе или седемнайсе годин, не знам добре, ще
станат по света Варвара, откак се е поминал, Бог да го прости, ама сякам, че и шеесе да се
минат, пак нема да го заборавя. Та и заборавя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и
неговия разум имаше ли ги нейде? Какъв беше пък приказлив, па работен, па набожен! Кам
сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят…“

 

Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Един от основателите (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Тодор Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.

През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”.

По-известните произведения на Тодор Влайков са:

„Леля Гена“ (1890)
„За чича Стайка“ (1891)
„Ратай“ (1892)
„Учител Миленков“ (1894)
„Разкази и повести“ (1897)
„Дядовата Славчова унука“ (2 изд. 1889 и 1928)
„Стрина Венковица и снаха й“ (1925)
„Преживяното“ (1934, 1939, 1942)

През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор  Влайков, е открита сграда, която е предназначена да помещава Народното кино.

Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ” е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно, киното вече носи името „Влайкова“.

loading…