Проучване: диетите на растителна храна не са щадящи за околната среда!

5
Добави коментар
yApple

Хранителна диета, която включва много плодове и зеленчуци, може да е нещо здравословно за хората, но не е непременно здравословно и за околната среда, според ново френско изследване. Досега упорито се твърдеше, че храненето без месо и даже без каквито и да е продукти от животински произход ще спаси планетата. А сега – обратното. Можеш ли ги разбра тез учени?!

След анализ на хранителните навици на около 2000 французи и на емисиите на парникови газове, генерирани от производството на съответната храна, изследователите стигнали до извода, че такава диета не е чак толкова зелена от гледна точка на околната среда. Изводите им са публикувани в Американския журнал за клинично хранене.

„Когато се храните здравословно, трябва ядете много храна, защото тя има ниско съдържание на енергия. Трябва да ядете много плодове и зеленчуци,” казяа Никол Дармън, старши автор на изследването на Националния изследователски институт по агрономство в Марсилия, Франция.

Отглеждането на плодове и зеленчуци не произвежда толкова парникови газове, колкото отглеждането на едър рогат добитък или животни, но самото производство на храните, включително използването на селскостопанска техника и транспорт, е отговорно за 15% до 30% от емисиите на парникови газове в развиващите се страни, твърдят авторите.

Учени по цял свят отдавна съветват хората да преминат към диета на растителна основа в полза на околната среда и собственото си здраве. За да проучи по-внимателно предпоставките за такъв съвет, Дармън и нейните колеги използвали хранителни дневници от 1918 французи, за да направят сравнение на хранителните качества при здравословното хранене на хората и това колко парникови газове генерира това хранене. Всички аспекти от жизнения цикъл на храната били взети под внимание, включително как е сготвена храната. „Единствената стъпка, която не е била включена в анализа, е транспортът на храната от магазина до дома.

Учените идентифицирали 400 най-често консумирани храни. След това изследователите използвали база данни, за да разберат колко емисии на парникови газове е генерирало производството на всяка една от тези храни. Измерването е направено на база грам еквивалент на въглероден диоксид на всеки 100 грама храна.

По 1600 грама въглероден диоксид се отделя за всеки 100 грама месо, установили учените. Това е 15 пъти повече от парниковите газове, генерирани при производството на плодове, зеленчуци и нишесте, и около 2,5 пъти повече пт парникови газове, свързани с приготвянето на храна от риба, свинско, домашни птици и яйца.

Тази разлика обаче се оказала значително по-малка, когато учените анализирали колко грама въглероден диоксид се отделят на всеки 100 килокалории (ккал) – мярка за енергията в храната.

Най-много парникови газове – 857 грама – се отделят за 100 ккал енергия в месото. Това е само три пъти повече от емисиите от сравнимо количество енергия от плодове и зеленчуци.

„Зеленяците“ се оказали източници на повече вредни емисии на баз наличните калории в сравнение с продукти като нишестета, сладки, солени закуски, млечни продукти и мазнини.

Когато Дармън и нейните колеги анализаирали това, което хората всъщност ядат, да получат определено количество енергия от храна всеки ден, те установили, че са „най-висококачествените диети“ – тези с високо съдържание на плодове, зеленчуци и риба – генерират толкова емисии на парникови газове, колкото и „нисколачествените“ диети с високо съдържание на сладкиши и соли – та даже и повече.

Общо взето от документираните диети се вижда, че по отношение на храненето средно 5000 грама емисии на парникови газове се падат на ден на човек.