Аня и Ига са неразделни през последните 17 години. Те са лесбийска двойка и живеят във Варшава, Полша. В тази римокатолическа страна обаче връзката им се смята за „втора класа”.
Докато парламентаристите във Франция и Великобритания узакониха еднополовите бракове с мнозинство, през януари в Полша законодателите зачеркнаха три законопроекта за гражданските съюзи, както за разно-, така и за еднополови двойки.
Полската конституция определя брака като съюз на мъж и жена, а законопроектите не включваха еднополовите двойки. През юли миналата година парламентът на страната отхвърли четири подобни проекта.
Консервативният полски сценарий е обичаен за региона, където хомофобията все още е обичайна, освен за подчертано секуларната Чехия, която легализира отношенията на еднополовите семейства под формата на граждански съюзи.
„Унизително е, когато ми се налага да попълвам официални документи като партньорка на Ига. Бюрократите зачеркват думата „партньор” и я заместват с „друго”, разказва Аня Жавадска пред Франс Прес.
Макар изгледите в Полша да не са много добри, последни проучвания показват покачване на одобрението за граждански съюзи на еднополови двойки.
69 процента от поляците са против равенството в брака и осиновяването от еднополови двойки, според изследване от този месец. Мнозинство от 55 процента заявяват, че биха подкрепили граждански съюзи за еднополови и разнополови двойки.
Според Робърт Биедрон, единственият открит хомосексуален полски парламентарист, това е добър знак:
„Ще продължим да внасяме законопроекти за гражданските съюзи, защото искаме да живеем в егалитарно общество, без изключване и дискриминация”, заявява той.
Влязла в полския парламент през 2011 г., партията „Паликот” е част от новата вълна леви движения на полската политическа сцена, която до скоро бе доминирана от екс-комунисти.
Подкрепяно главно от младите поляци, движението размъти водата в страната, където около 90 процента от гражданите се определят като католици. Партията води кампании за гей равноправие и легализиране на марихуаната, а сред нейните депутати освен Биедрон е и първият транссексуален народен представител в страната, Ана Гродзка — нещо немислимо до преди десетилетие.
Малко на юг, в Чехия, допитване от май 2012 г. показа, че три четвърти от чехите подкрепят закона за регистрирано партньорство на еднополови двойки от 2006 г. 51 са процентите, подкрепящи еднополовите бракове, но малко повече са тези, които не одобряват осиновяването от такива двойки.
В силно католическа Словакия законопроект, легализиращ еднополовите семейства, бе отхвърлен миналата година. Според премиера Робърт Фико той самият подкрепя идеята, но въпросът не бил „в дневния ред” на партията.
В Румъния хомосексуалността беше незаконна до преди десетилетие. Допитване от 2011 г. показа, че 73 процента от гражданите не искат да имат хомосексуален член в семейството си, а 45 процента не желаят и да работят с гей хора. Въпреки това в Букурещ редовно се провеждат гей паради вече 9 години.
„Ситуацията на ЛГБТ хората се подобри през последните две десетилетия, но по-слабо от очакваното. В региона тя оставя сред най-лошите в Европа”, заявява Владимирас Симонко, литовски гей активист.
В Латвийската конституция нямаше полово ограничение за брака до 2005 г., когато такова бе въведено за първи път.
Междувременно в Русия, където хомосексуалността бе декриминализирана през 1993 г. и считана за психично разстройство до 1999 г., понастоящем тече обратен процес, като наскоро на първо четене в Държавната дума с голямо мнозинство бе приет законопроект, определящ като административно наказание всяка публична реч, която отразява позитивно нехетеросексуалните хора пред непълнолетни.
В България законопроект за легализиране на небракуваните двойки чрез правния институт на т.нар. фактическо съпружеско съжителство бе представен през 2008 г. Това бе основата на сегашния нов Семеен кодекс. Законопроектът обаче включваше единствено разнополовите двойки. След бурна реакция против легализирането на небрачните съжителства от страна на протестантски групи и православната църква, текстовете, легализиращи фактическите съжителства, бяха отхвърлени със значително мнозинство. Въпреки немалкото медийно внимание към гледната точка на гей активистите, възможността за регулиране на отношенията на еднополови двойки бе обсъдена от депутатите бегло и с подчертано хомофобски настроения.
В страните от бившия Източен блок, под влиянието на Съветския съюз хомосексуалността бе считана предимно за упадъчно буржоазно явление от капиталистическите републики. Белязаната от марксизъм-ленинизма психиатрия пък бе оформила патологичен модел на хомосексуалността и транссексуалността, определяни като парафилии, без ясно артикулирана нозология. Тези идеи все още се преподават в редица български висши учебни заведения, сред които и Медицинския университет в София.
