Големите печеливши от скандала с конското месо може да се окажат производителите на биохрани
Флориан Думитру, подобно на милиони фермери, поддържащи стопанство за лични нужди, в Румъния, втората най-бедна страна в Европейския съюз, няма да има никакъв избор, когато конят, с който обработва малкото си парче земя, не може вече да изкарва прехраната си.
“Какво да правиш, когато той вече не може да оре или да дърпа каруца? Просто го продаваш на кланицата”, казва 40-годишният Думитру, който живее в Пороския, където се намира една от най-големите кланици в Румъния. След като бъдат заклани, някои от румънските коне – единствената възможност за много фермери, които не могат да си позволят трактор – поемат пътя към Европа, през преработватели, прекупвачи и като крайна точка се оказват замразено месо, маскирано като говеждо.
Разрастващата се глобализация в хранителната продукция и натискът на търговците на дребно за намаляване на цените създаде ужасно сложна верига за доставки, особено за преработени храни, произведени от множество първоначални източници, което повиши риска от фалшификации, без значение дали с цел спестяване на пари или заради занижени стандарти. Източници от тази индустрия казват, че кланиците плащат около 3,5 леи 1,07 долара за кило конско месо, но 5,5 леи за кило говеждо.
Животните, заклани в Румъния, изминават заобиколен маршрут до британските и френските трапези, през гръцки и кипърски търговци и френска компания, която доставя месо на люксембургска фабрика, собственост на друга френска фирма – Комижел. Все още остава неясно как и къде месото е станало “говеждо”. Румънските власти твърдят, че кланиците отговарят на европейските стандарти и техните проверки са оневинили двата възможни източника на конско месо – единият в Трансилвания, а другият в Ботошан, близо до границата с Украйна и Молдова – заподозрени в повторно етикетиране.
“Ако търсите виновник в тази ситуация, то той е селската бедност в Румъния”, казва Стюарт Мейкъл, съветник по селскостопанските инвестиции, който ръководи ферма в Румъния. “Това е част от много по-широкия въпрос за бедността в селските райони. Правителството покрива въпроса, а международната общност не се интересува много да разбере какво всъщност се случва.” Селското стопанство в Румъния е остаряло, с неокрупнени земеделски земи – фермата на Димитру е по-малко от акър 0,3 хектара – и не се използва селскостопанска техника за тяхната обработка. За всеки квадратен километър обработваема земя в Полша се използват шест пъти повече трактори, отколкото в Румъния. Теглени от коне каруци споделят пътя с камиони.
Земеделска култура
Около кланицата “КармОлимп” в Уча де Жос, една от двете, оправдани от румънските власти по обвиненията в маркиране на конското месо като говеждо, конете все още орат платото в подножието на Фагарашките планини. В Румъния, където средната заплата е 350 евро на месец – една четвърт от минималната заплата във Франция – заетите в земеделието са 30 процента от работещите, но допринасят за едва 7 процента от брутния вътрешен продукт, според данни на Световната банка.
За сравнение това е 1-2 процента от БВП във Франция и Германия и 2-4 процента в другите бивши комунистически страни-членки на ЕС. Изпълнителният директор на “КармОлимп” Паул Шонериу, чийто родители основали компанията през 1993 г., казва, че тя е произвела около 60 тона конско месо миналата година, по-малко от един процент от нейния оборот. По-голямата част от дейността й са продукти от свинско месо. “В Румъния конят не е знатно животно, както е в Англия; той просто е животно за работа”, казва той. “Когато се превърне в тежест поради своята възраст или липса на прехрана, румънският селянин се опитва да изкара пари от него.”
Шонериу, висок, тъмнокос, 29-годишен, е от добро семейство. Местната преса посочи неговия брат Валентин като най-богатия член на правителството, когато той беше назначен за заместник-министър на земеделието миналия месец. Семейното му богатство се оценява на повече от 25 милиона евро. Говорейки в своя офис сред модерни, сиво-сини сгради, разпръснати сред снежния трансилвански пейзаж, Шонериу отхвърли всякакви пропуски и каза, че неговата компания е приложила система от проверки, която прави невъзможно да се маркира конското като годеждо месо.
Той каза, че кланицата, която частично е построена с фондове от Брюксел, е инвестирала в системи за сигурност на храните и проследяване на трасетата на продуктите, за да отговори на стандартите на Европейския съюз. “КармОлимп”, която осигурява заетост на около 700 души, не позволи на Ройтерс достъп до работните съоръжения поради изисквания за сигурност, но Шонериу каза, че румънските здравни власти изцяло са проверили завода, включително фактурите и електронната поща, и не са открили нищо нередно.
Кланицата не съхранява замразено конско месо на склад и купува животни от местни производители, когато има заявка за износ. Всяко животно се проверява от ветеринар преди и след покупката, и още веднъж след това на производствената лента. Никога не са обработвали месо от магаре. “За 12-те месеца на миналата година сме имали само три заявки за износ, или три камиона с обезкостено замразено конско месо, за частна компания в Холандия”, казва Сонериу.
Тъжни обвинения
Британското правителство и Европейският съюз призоваха за “срещи на върха за конското месо”, за да се разследва скандалът, като британските власти предположиха, че криминална конспирация е отговорна за подмяната на говеждото с по-евтиното конско месо.
Въпросът ще бъде включен в дневния ред на следващата официална среща на министрите на земеделието на ЕС на 25 февруари. “Леко съм смаян от цялата замесена верига; това е тъжно обвинение за хранителната индустрия”, каза Майкъл. Не само британските потребители са тези, които не могат да преглътнат факта, че ядат конско месо; някои от румънските фермери се измъчват от мисълта, че техните животни са станали нечия вечеря.
Джордже Бандя, 63-годишен, е започнал да се занимава с фермерство, когато се пенсионирал от хидро-електрическата централа, и има тригодишен кон, който впряга в ралото си. “То е като работа с дете. Ще отнеме около година, за да го обучиш”, казва Бандя пред своята къща, в близост до кланицата в Уча де Жос. “Ще го продам като навърши 10 години или повече. Но не мога да го продам на кланицата, за да бъде убит”, каза той. “След като го познаваш и използваш, не може да го изпратиш на смърт и да бъде нарязан на парчета. Няма начин. Не мога да направя подобно нещо”
Фермерът, който ще купи коня на Бандя, може би ще го използва още 10-15 години, но неговата участ все пак може да бъде в кланицата. Какво ще се случи след това зависи от последиците от настоящия скандал.
Скандалът с конското месо, което бе открито в замразени ястия
В последно време производителите на полуфабрикати Финдъс (Findus) и Комижел (Comigel), както и вериги супермаркети във Франция и Великобритания бяха принудени да изтеглят продукти, след като проверки показаха, че те съдържат до 100 процента конско месо, припомнят вестниците “Дейли телеграф” и “Фигаро”. Скандалът разкри сложна мрежа от доставчици, производители и дистрибутори в месната индустрия. С него бяха свързани компании във Франция, Люксембург, Румъния, Ирландия, Кипър и Холандия.
Аферата, известна вече като “Хорсгейт”, стана повод за спешна европейска среща на ниво министри на земеделието, състояла се снощи в Брюксел. На нея еврокомисарят за здравеопазването и въпросите на потребителите Тонио Борч препоръча спасителен план, предвиждащ всички страни членки да правят ДНК анализи на полуфабрикатите.
Планът би трябвало да започне да се прилага през март, да продължи 30 дни, а първите резултати да са готови след 6 седмици, през април, посочва италианският в. “Кориере дела сера”. Планът на Европейската комисия предвижда контрол на всички продукти, които съдържат говеждо месо.
Именно от конско месо, представяно за говеждо, тръгна скандалът “Хорсгейт”. Предложението за ДНК тестовете ще бъде представено в петък на постоянния комитет на ЕС по въпросите на хранителната верига и ако мнозинството от членовете му подкрепи идеята, то тогава планът ще бъде приет като препоръка на ЕС, допълва италианският вестник.
Междувременно Норвежката агенция за безопасност на храните разпореди изтеглянето от магазините на замразени продукти на компанията Финндъс, на чиито етикети пише, че съдържат говеждо месо. Мярката се взима поради опасения, че етикетите може да се окажат неверни и в храните да има конско месо. Разпоредбата касае големите норвежки супермаркети и вече е изпълнена. В Норвегия конско месо се консумира много рядко и на година в кланиците са избивани само 1500 коня, посочва италианският вестник.
Още две британски компании са разследвани от британските власти за безопасност на храните за евентуално участие в скандала, посочва британският в. “Дейли телеграф”. Британските здравни власти освен това извършват тестове във връзка със закланите коне в британски кланици и по друг сигнал.
Представители на Лейбъристката партия предупредиха, че месото на стотици коне, заклани в британски кланици, може би съдържа ветеринарно лекарство за облекчаване на болките, за което се знае, че е канцерогенно. Резултатите от тестовете на месото от коне, избити в британски кланици, все още не са оповестени. Досега проверките на месо, продавано в британските супермаркети, пък е показало, че в него няма следи от този медикамент, пише в. “Дейли телеграф”.
Всичко това поражда редица въпроси за ролята на британската Агенция за безопасност на храните и за това дали тя си върши работата ефикасно, посочва вестникът. В частност аферата с месото в полуфабрикатите, представяно като говеждо, а оказало се конско, навежда на мисълта, че опасността за здравето не идва от самото конско месо, а от това, че ако дадена храна е заразена, властите може да не успеят да констатират своевременно заразата и тя да причини смърт, отбелязва “Дейли телеграф” в коментарна статия.
Холандия също се оказа забъркана в скандала “Хорсгейт”, пише в. “Гардиън”. Холандската компания за търговия с месо Драап трейдинг (Draap Trading) се оказва ключов заподозрян в скандала. Директорът на компанията Ян Фасен заяви специално за “Гардиън”, че действително е купил партида конско месо от две румънски кланици и го е продал на френска компания за преработка на храни, но настоя, че той ясно е етикетирал месото като конско. Това твърдение поражда съмнение, след като холандски медии съобщиха, че точно преди година Фасен е бил осъден на една година затвор заради поставяне на етикети с невярно съдържание върху аржентинско конско месо, представено като холандско говеждо месо.
Аферата се задълбочава и от това, че самите участници в нея имат пипала в различни страни, посочва изданието. Така например Драап трейдинг се води за холандска компания, но всъщност е регистрирана в Кипър, а е ръководена от района на Антверпен в Белгия и е собственост на офшорно юридическо лице, базиран в британските Вирджински острови.
Драап трейдинг е доставил месо на френската компания Спангеро (Spanghero), която пък го е доставила на другата френска компания Комижел. Оттам месото се е озовало в продукти на британската фирма за полуфабрикати Финдъс. Тези продукти са били произведени в завода на Комижел, който е базиран не във Франция, а в Люксембург.
Компанията Спангеро отрича да е знаела, че месото, получено от Драап трейдинг, е било конско. Според фирмата месото е било получено с етикети, че е говеждо и че произхожда от ЕС. Същевременно Румъния силно протестира срещу замесването й в скандала и настоя, че е невинна срещу отправените обвинения, че може би продава конско месо, етикетирано невярно като говеждо. Директорът на Драап трейдинг обеща, че ще предаде цялата документация относно партидата румънско месо на кипърските власти, защото там е регистрирана фирмата. Те на свой ред ще я предадат на френските власти, посочва в. “Гардиън”. Фасен настоява, че 100-процента е бил сигурен, че е купил конско месо. Той защитава румънските кланици, продали му месото, че никога не са го представяли за говеждо, а единствено за конско и че в това отношение Румъния е надежден продавач.
После Фасен настоява отново, че той е продал месото като конско на Спангеро във Франция, както и на други клиенти в Белгия и Холандия. Някой е допуснал, според него, грешка, но определено това не е била неговата компания, защитава се Фасен пред “Гардиън”.
Големите печеливши от скандала с конското месо може да се окажат производителите на биохрани и на продукти с контролиран произход, посочва френския в. “Фигаро”. Представители на компании в този сектор посочват, че сега вероятно много повече клиенти ще се насочат към биомагазините. Производителите на биопродукти и на продукти с контролиран произход правят проверки за наличието на пестициди в продукцията и могат много добре да проследят откъде идват продуктите, кои са техните посредници и крайни клиенти, благодарение на дълготрайни партньорства с производителите, казват представители на френската компания за биохрани Биокооп (Biocoop), която има 340 магазина за биохрани.
