Аргумент: В момента депутатите се редят в листи и затова депутатите са по-предани на шефа на партията, отколкото отговорни към избирателите си.
Експеримент: Какво ще се случи, ако разделим местата по едномандатни избирателни райони и във всеки район само един може да спечели?
Исторически опит: На последните избори, 30 от депутатите бяха избрани мажоритарно. Съотношението беше – 26 депутата ГЕРБ, 5 депутата – ДПС.
Екстраполирайки резултатите (тоест, хипотетично разпределяйки всички мандати по този начин), крайният резултат в Парламента би бил приблизително – 40 депутата ДПС, 200 депутата ГЕРБ.
Следствия:
Управляващото мнозинство би било много стабилно;
ДПС винаги присъства в парламента;
Малцинствените гледни точки остават непредставени в Парламента. Партия, която би била с 15-20% влияние в обществото (колкото в момента имат най-силните) и би имала по сегашната система стабилно присъствие в Парламента, е възможно въобще да не попадне вътре. Тоест – ще има големи групи граждани, които не са парламентарно представени и които ще ползват извънпарламентарни средства, за да защитават интересите си – натиск, стачки, протести, революции, насилие.
Съотношение на силите на последните парламентарни избори.
Поради гарантираното присъствие на двете най-големи партии във властта, около тях ще обрастне с всякакви олигархични структури, медии и пр., а властта плавно ще прелива в икономиката.
Извънпарламентарните партии ще се радикализират и маргинализират.
В крайна сметка – това, което печелим като стабилност в управляващото мнозинство, го губим многократно като стабилност в обществото. Следват повече запалени коли и счупени прозорци на улицата и по-уверено и неотстъпчиво правителство в кабинетите, накланящо цялата система към повече авторитаризъм.
