« Обратно в статии
Великите изобретения на човечеството: Стъкло
ІІІ хилядолетие пр.н.е.
РЕВОЛЮЦИОНЕН МАТЕРИАЛ С РАЗНООБРАЗНО ПРИЛОЖЕНИЕ
Освен ежедневната, банална за нас употреба стъклото притежава изключителни физико-химични свойства, които предопределят неговата историческа роля в развитието на науката и техниката.
Устойчивостта на стъклото на корозия позволява използването му в първите химически лаборатории, дестилатори, реторти, колби и стъкленици. Оптичните му свойства довеждат до откриване на очилата през XIII век, като и на далекогледа и микроскопа през XVII век.; прозрачността му позволява направата на много съвременни научни апарати (измерващи, с екран, с циферблат и т.н.); изолационните му свойства стимулират подема в науката за електричеството през XVIII век, а след това и на електрониката в края на XIX век.
/ ИЗОБРЕТЕНО ПО СЛУЧАЙНОСТ
Откриването на стъклото е най-вероятно случайно. Интересно е изказването на Плиний Стари в неговата „Естествена история”. Римският автор (І век) отдава изнамирането на стъклото на грешка на финикийците (те пък са го приписали на съседите си игиптяни и месопотамци), но ето и самия текст: „Финикийски търговци спрели на брега на река Белос да си приготвят храна, но тъй като наблизо нямало камъни, върху които да поставят съдовете, те използвали за целта буци натриев карбонат от стоката която превозвали. От температурата на огъня буците се разтопили и се разлели върху речния пясък и търговците видели прозрачни локвички от непозната течност, която се стичала по земята; това е и откриването на стъклото”.
Повечето историци смятат, че неговото изобретяване е работа на майсторите на емайл поради по-голямата вероятност те да забъркват подобна смес и да се възползват от откритието. Емайлът всъщност е стъкловидна каша, която, разтопена и поставена, докато е гореща, върху повърхност от друг материал, се е използвала в древността в Близкия изток и в Египет като защитно покритие и за декоративни цели. Близък до стъклото, емайлът се различава по това, че винаги се поставя върху подложка от друг материал, докато стъклото се използва самостоятелно.
/ ПРЕДИ СТЪКЛОТО Е ГЛЕЧТА
Впрочем изнамирането на глазурата (т.е. стъклообразния слой, с който си служат занаятчиите на емайл) е прелюдия към откриването на стъклото. Всичко ни кара до мислим, че това е станало независимо в Египет и Месопотамия респективно през IV и през ІІІ хилядолетие пр.н.е.
Според някои историци глазурата е могла да бъде изнамерена от металурзи, които са се опитвали да осъществят редукция на метал от оксиди при наличието на силициев двуоксид и вар.
След операцията в ямата е останало стъкловидно вещество, което в последствие са се опитвали систематично да възпроизведат. Това предположение отговаря доста добре на емпиризма в методите на производство на емайл и на стъкло през Античността, когато пропорциите на силициев пясък и натриев или калиев карбонат са се менили постоянно.
/ МАТОВИ И ПРОЗРАЧНИ СТЪКЛА
Употребата но стъкло намира разпространение в Египет и Месопотамия през ІІ хилядолетие пр.н.е. Отначало то се използва за украшения и стъклария, които захранват цял пазар с фалшиви скъпоценни камъни: фалшив лазулит, фалшиви тюркоази и т.н. За направата на тези предмети се използват форми и калъпи, подобни на тези за вази, статуетки, а в Египет дори и за стъклени йероглифи. Несъвършенството на процесите на леене от това време най-често прави стъклото мътно.
Египтяните не обръщат внимание на това, тъй като ценят материала преди всичко заради неговата пластичност. Едва по време на царуването на Тутанкамон, XIV век пр.н.е., се добива прозрачно стъкло. От този момент нататък разпространението му достига Средиземноморския басейн, разбира се, с посредничеството на финикийските търговци. Това донакъде обяснява защо римляните, подобно на Плиний Стари, са им приписвали изобретяването му.
През елинистическата епоха се извършва революция в производството на стъкло: въвежда се техниката на духане, вероятно от близкоизточни майстори. Тя е революционна, тъй като позволява серийно производство и бурно развитие на истинска стъкларска индустрия.
Така Римската империя става най-големият производител на стъклария. Занаятчиите владеят напълно основните производствени техники: духано стъкло за производства на флакони; топено стъкло за прозорци; лято стъкло за съдове с различна форма и релефна украса, гравиране на стъкло. Галия запазва това наследство след падането на Рим. Тя успява да поддържа активността на стъкларските занаяти по време на късното Средновековие и да разпространява в останалата част на Европа техники, които достигат своя апогей през XIII век с развитието на изкуството на витража.
/ ТЕХНИКА НА ВИТРАЖА
Изкуството но витража е описано в сборника Diversarum artium schedula, съставен от монаха Теофил през XII век.
Отначало художникът с помощта на креда, стрита и разредена с вода, чертае върху дъска чертите и сенките на рисунката. После с буква означава цвета на всяка част. Стъкларят изрязва отделните части от стъкло в съответен цвят, съставяйки по този начин мозайка. Той грижливо оставя върху всяка част малък интервал за олово, което трябва да държи витража.
След изрязването на парчетата стъкло художникът ги подрежда и тогава може да контурира чертите и сенките, които предварително е означил върху дъската. Това той прави с туш, получен от смесване на дребно счукана мед, обгорена в железен съд, докато стане на пудра, частици от зелено стъкло и гръцки сапфир, смлени поотделно между два порфира и в съотношение по една трета от всеки.
> Около 1200 г. Обновяване на стъкларското производство в района на Рейн и развитие на витража.
> 1612 г. Издадена е Arte vitraria – „Изкуството на стъклото” от Антонио Нери, първо помагало по стъкларство. Описано е производството но венециански кристал.
> Около 1650 г. Подобряване на техниките на полиране при гравирането на стъкло благодарение на изобретяването на крачния струг.
> 1673 г. Откриване на оловния кристал от Джордж Равенскрофт.
> 1676 г. Развитие на производството на големи отливки от плоско стъкло във Франция
> 1860 г. Белгийският химик Жан Серве Стас добива стъкло с много високо качество.
> 1874 г. Франсоа Роайе дьо ла Басти патентова технологията за производство на закалено стъкло.
> 1875 г. Х. Е. Бенрат дава формулата на обикновеното стъкло.
> 1884 г. Процес на горещо валцуване за получаване на прозоречни стъкла, осъществен от Ченс Брадърс.
> 1887 г. Нов процес на горещо валцуване за получаване на прозоречни стъкла, осъществен отново от Ченс Брадърс.
> 1909 г. Едуард Бенедиктус изобретява ламинираното стъкло.
> 1938 г. Американската фирма „Оуенс-Корнинг Файбър Глас” започва производството на стъклена вата, с което слага начало на цяла една индустрия.
Из едноименният труд на Мишел Ривал.
Гласувай за статията Имот Днес – Порталът за имоти Варна
« Обратно в статии
