Непрофесионални сладкари от цял свят имат блогове. В тях най-често има съвети как да се разтопи шоколад, как да се направи в домашни условия фондан (захарно тесто) или торта „Барби“. За много домакини, които без проблем правят сложни украси със сметана, обаче смятат за висш пилотаж правенето на шоколадови кошнички. Те често използват формите на чаши или купи, отстраняването от които обикновено свършва с разрушаване на шоколадовата форма. Но има много по-лесен начин – с обикновен балон.
Първото, което трябва да се направи, е да бъдат надути балоните. След това се разтопява шоколадът и един по един балоните се потапят в него откъм страната, на която нямат възел.
Те трябва да се оставят на табла с пергаментова хартия за готвене, докато се втвърди шоколадът. Това може да стане на стайна температура, ако тя не е прекалено висока, или ако се оставят за 5 минути в хладилника. Когато шоколадът е добре втвърден, процедурата трябва да се повтори, за да може купичката да стане по-плътна. В зависимост от желаната дебелина на шоколадовия лист процедурата може и да се потрети. Заради плоската повърхност, върху която балоните престояват, купичките оформят нещо като краче, което им позволява да стоят стабилно.
Според това колко надут е балонът, се получават различни по големина кошнички.
Освен това важно значение за формата има колко дълбоко е бил потопен той в разтопения шоколад. Например, ако балонът е много голям и бъде потопен съвсем малко, се получават по-плитки и отворени купички. Ако той е от малките, които се използват за водни бомбички, ще се получи по-затворена купичка. Позицията, в която се слагат балоните, за да се втвърди шоколадът, определя къде точно ще се получи стойката краче.
Най-сложната част е изваждането на полепналия по стените на шоколадовия съд балон. Той трябва да се спука внимателно, защото иначе има риск целостта на чашката да бъде нарушена. Добре отработилите тази техника съветват да се направи малък срез с ножица на плътната част под възела на балона, защото там е най-малко напрежението на въздуха. По този начин той ще спада постепенно. Когато балонът е отстранен, купичката е съвсем готова за използване. Тя може да се напълни с плодове, сметана, сладолед, ядки и каквото друго му хрумне на човек.
Освен гладки десертни чашки могат да се направят също „капещи“ или „решетъчни“. За първия вид е нужен по-голям балон. Той трябва да се постави откъм възела в някакъв малък съд (например купичка). След като той бъде добре застопорен върху стойката, идва ред на разтопения шоколад. Той се разлива внимателно върху облата част на балона и когато се разтече във всички посоки, се оставя да застине в тази форма.
Този вид кошнички е по-сложен за приготвяне, тъй като е по-трудно отстраняването на балона. Почти винаги голяма част от втвърдените тънки шоколадови струи се чупят. Това може да се коригира много лесно, като се разтопи леко единият край на парченцето и се прикрепи към мястото, откъдето е паднало.
За да се направи решетъчна купичка, трябва шоколадът да бъде сложен в пош (кухненски уред с фуния и мях за крем), защото е нужно той да тече на тънка струя върху балона. Такъв тип шоколадов съд може да се направи и без балон с помощта на лед. В зависимост от предпочитанията си всеки сам решава формата и големината на ледения къс, но за целта могат да се използват дори най-елементарни форми за лед. Тук важно е да се действа не толкова внимателно, колкото бързо, защото иначе може да се смеси топлият шоколад с разтопения вече лед. След като леденото кубче се постави върху хартия за печене, то се „защрихова“ отново с тънка струя шоколад.
Така той по-бързо се втвърдява – заради студенината на леда. При този метод няма да е трудно постигането на хубава форма, защото ледът се стопява за няколко минути, а отгоре остава само втвърдената шоколадова кошничка, която няма нужда от престой в хладилника.
СТЕЛА АТАНАСОВА
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
