В днешното съвремие денят все по малко се свързва с политиката и става по-скоро повод мъжете да покажат специално внимание към жените около тях. В много страни въпросът за човешките и политически права на жените се гледа с повишено внимание. Организации като ООН съвестно следят за ненарушаването им чрез редица закони.
Първият календарен Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология. Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война.
Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910 г.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“.
Нека погледнем сега какво казва Библията относно отношението между мъжът и жената.
Първо Бог не забранява на жената да работи извън дома, но само ако това не е причина грижата за децата и съпруга да бъдат занемарени.
Историята ясно ни показва, че когато Божиите принципи биват загърбени се получават движения като феминизъм, които не водят до нищо добро.
Феминизмът се концентрира върху идеята, че полът не трябва да бъде определящ фактор за конструиране на социалната идентичност на личността или да бъде основание за различни социално-политически или икономически права. Жената трябва да е равна на мъжа във всяко обществено и битово отношение. Трябва да има правото на работа във всяка една сфера като така бива независима от мъжа и съвсем самостоятелна.
За съжаление виждаме до каква деградация в обществото води подобно учение. Съвременният западен феминизъм се занимава с всичко друго, но не и със защита правата на тези жени, които най-много имат нужда от това. Занимава се с довеждането до абсурдност на законите за защита от дискриминация, като се стараят едва ли не да забранят който и да е да говори по негативен начин за коя да е жена, методи за изнудване и манипулация чрез закона за правата на жените и пр. По феминистките блогове (западни и български) ще прочетете безкраен брой истории за това кой на кого наранил чувството за самоценност с дума, жест или поглед, коя медия какво написала и кой политик, пастор или свещеник какво казал и как това е всъщност ужасяваща дискриминация, която трябва да се спре веднага. Но съдбата на жените, живеещи в ислямски общества, даже в рамките на западните държави, успява да убегне от вниманието им. Може би всички знаем как биват третирани жените там.
В крайна сметка Бог определи действието на подчинение още в Битие. В корена на човешката история нямаше грях, нямаше власт, единственият авторитет под който се покоряваше Адам бе Божият. Когато Адам и Ева го нарушиха, грехът навлезе в света и съответно се появи нуждата от авторитет. Тогава Бог установи властта, която беше нужна, за да се прилагат законите на земята и също да ни осигури необходимата защита.
Първо, ние трябва да се подчиним изцяло на Бог, което е единствения начин, по който можем наистина да Му се предадем “Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви..„(Яков 1:21) и “И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.„(Яков 4:7). В 1 Коринтяни 11:2-3 откриваме, че мъжа е задължен да се покорява на Христос както Христос се покоряваше на Бог.
“А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох. Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.„
След това стихът казва, че жената трябва да следва неговия пример и да се покорява на съпруга си.
Други стихове за това как Христос се покоряваше на Бог се намират в Матей 26:39 и Йоан 5:30.
Покорството е естествен отклик на едно любящо водачество. Мъжът да обича жена си както Христос обича църквата (Ефесяни 5:25-33):
Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,
за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.
Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].
„Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът“.
Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.
Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
Тогава подчинението е естествен отговор на съпругата към съпруга, без принуждение или насила. Гръцката дума на покорявам се (Hupotasso), е в продължителна форма на глагола. Това значи, че решението да се покоряваш на Бог, на водачите и на съпруга не е еднократно. То е продължително отношение на ума, прерастващо в модел на поведение. Покорството, за което се говори в Ефесяни 5, не е едностранно подчинение на вярващ към егоистично-доминиращ човек. Библейското покорство е планирано да бъде между двама изпълнени с Духа вярващи, които са взаимно отдадени един на друг и на Бога. Покорството е двупосочна улица. Покорството е позиция на чест и пълнота. Когато една жена е обичана както Христос обича църквата, подчинението не е трудно. Ефесяни 5:24 гласи, „както църквата се подчинява на Христа.” Този стих казва, че жената трябва да се покорява на съпруга си във всичко, което е право и законно. Затова жената не е задължена да не се подчини на закон или да остави взаимоотношението си с Бог.
Жената беше направена от ребро на Адам; не от главата му да властва над него, нито от крака му, за да бъде тъпкана от него, но от реброто му, за да му бъде равна, под ръката му, за да бъде защитена и до сърцето му, за да бъде обичана. Думата „покорство” в Ефесяни 5:21 е същата дума и в 5:22. Вярващите трябва да се покоряват един на друг от почит към Христос. Стихове 19-21 са всички резултат на това да бъдеш изпълнен със Святия Дух (5:18). Вярващите, изпълнени с Духа, трябва да хвалят Бог (5:19), да са благодарни (5:20) и да се подчиняват един на друг (5:21). Павел след това продължава линията на мисълта си за живот, изпълнен с Духа, и го прилага към мъжете и съпругите им в стихове 22-33.
Ако една жена не се покорява на Господ, вероятно няма да счита покорството към своя съпруг като необходимо за нейното собствено духовно добруване, както и обратното. Не можем да изпълним нечии очаквания без първо да позволим на Бог да ни изпълни със Себе Си.
В инструкциите си църковните водачи Павел дава някои черти от характера на жената. „Така и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко” (1 Тимотей 3:11). С други думи, това е жената, която не е прекалено горда, знае кога да говори и кога да мълчи, може да заеме с увереност своето място до съпруга си. Тя е жената, чийто пръв фокус са нейните отношения с Господ и собствения й духовен растеж.
Нека осми март е ден на смиреност от към жената и любов от към мъжа. Гордостта, феминизмът и себеправието нямат място в Библейския 8ми март, защото ние християните имаме един пътеводител, и той е Божието Слово.
С пожелания за приятно и благословено изкарване на празника.
Мъже, обичайте жените си
Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Венци Тоневски е създател и главен редактор на християнския уеб портал – християни.ком.
От 2010-та г. започва да изследва и изучава Библията. Допреди това е бил ортодоксален (православен) християнин.
Има техническо образование в областта на уеб дизайна, компютърните системи и компютърните мрежи.
Поддържа и развива десетки уеб прооекти, по-популярни от които Християни.ком, Българско Семейство и Български Християнски Форуми.
От 2012-та година е главен уеб дизайнер и консултант по интернет присъствието на електронното издание Свобода за всеки.
