Мина Ангелова е кулинарен блогър, фен на шоколада, балканската кухня и домашно приготвената храна. В блога си Мина щедро споделя своите кулинарни опити, експерименти и уникални рецепти.
Ето какво ни разказа Мина Ангелова за кулинарията.
Спомняш ли си как и кога „проходи“ в готварството?
От съвсем малка се мотаех в краката на баба ми, която не признава гозба, „дето не е току що свалена от огъня” и до днес си готви поне три пъти дневно – и тя никога не ме разочароваше, с огромно търпение ме оставяше да й „помагам” във всичко.
Първата ми самостоятелна изява беше във втори клас – помня колко ми беше важно да приготвя за вечеря боб, докато нашите са на работа. Покрай опитите си да възпитам в подрастващия си син „вкус” към добре приготвената храна, открих кулинарията като моя страст и спасително бягство от грижите на ежедневието.
Какво е твоето основно правило в кулинарията?
Следвай сърцето си! Любовта според мен е тайната съставка за всяко добро ястие – следването на добрата и изпитана рецепта обикновено помага, но ако не дадеш воля на въображението и не вложиш поне частица лично отношение, ястието се получава някак безлично.
Каква е връзката между фотографията и готварството?
Фотографията е едно от изразните средства на кулинарията. И дано в по-близко бъдеще да съумея да отделя малко повечко време за нея и да успея да я овладея. Добре поднесеното ястие е като добре облечена жена – най-важното е не какво показва, а какво загатва, какво обещава да „покаже”.
Откъде черпиш вдъхновение, когато готвиш?
Предполагам, както повечето хора, от света около мен – уловен аромат по улицата, изкусителна рецепта, представена от приятел блогър, любимо кулинарно списание или предаване на световен кулинарен титан. Готвенето е като всяко друго изкуство – и най-незначителен „дразнител” може да те подтикне да запретнеш ръкави и да твориш.
Имаш ли някакви изпитани хитрини?
Не бих ги нарекла точно хитрини, а по скоро „shortcuts” – малко по-преки пътечки за реализиране на дадена рецепта. Времето вечно не ми достига и знам колко добре би било да замеся например хляба на ръка и да го оставя да втасва, но редовно използвам миксера или хлебопекарната за замесването и загрятата до около 40 градуса фурна за втасването му.
Но никога не спестявам тези подробности при описанията на рецептите – доставя ми удоволствие да споделям дребните си успехи и неуспехи в кулинарията с хората, които се отбиват в блога ми. Това е и посланието в девиза на самия блог – „Споделено, удоволствието е пълно”.
Без какво не оставаш в кухнята?
Подправки, сушени плодове и ядки – имам ги винаги в изобилие и в невероятно разнообразие. Обичам да смесвам вкусове и аромати и да експериментирам в кухнята – любопитството ми по отношение на нови вкусово-ароматни изживявания непреодолимо.
Към коя кухня имаш слабост?
Към непознатата (шегувам се). Обожавам Балканската кухня – за мен тя е неповторима плетеница от сходните за региона вкусови традиции и навици и интригуващата специфика на детайлите при отделните етноси. Не спирам да търся нови интерпретации на изпитани вече „Балкански” рецепти и да пробвам рецепти от най-далечни кътчета на света и да добавям към тях „нашенски” елементи.
Какво е отношението ти към традиционната кухня?
Питая дълбок респект към традиционната кухня и съм забелязала, че най оригиналните ястия се получават при сполучлива интерпретация на традиционна рецепта. На прима виста се сещам за шоколадовото суши на шеф Ради Стамболов – сбъдната фантазия за всеки като мен, който не хапва риба, но пък обожава шоколад!
Коя е любимата ти храна?
Негово величество Шоколада – обожавам шоколад във всичките му форми и проявления. Въпреки че не бих отказала и плодове, и сладолед 🙂
Има ли нещо, което не обичаш да готвиш?
Риба. Полагам неистови усилия да приготвя нещо с риба поне за Никулден. Докато синът ми навърши 4 години, се опитвах поне веднъж седмично едно от ястията да с риба, но след това сам на Никулден. Срам!
Какво е последното нещо, което приготви?
Едно ароматно и леко пикантно свинско месо на бавен огън – нещо като репетиция за коледните празници.
Сладко или солено?
И сладко, и солено. За мен двата вкуса са като Ин и Ян – допълват се взаимно.
Без какво не може един сладкиш?
Добро настроение! Едва ли съвсем случайно, прочетено на обратно „STRESSED” (стресиран на български) се чете като „DESSERTS” (десерти) – приготвеният с желание и „зареден” с положителни емоции сладкиш няма как да не донесе усмивка на лицето на този, който го опитва.
Какво ще посъветваш начинаещите кулинари?
Да вярват на инстинктите си и да не се отказват от евентуален, случаен неуспех – някои от най-великите кулинарни шедьоври са резултат на случайности или „грешки”!
Рецепти от Мина Ангелова:Млечна тортаОризов пудингТорта с кестени
11.12.2012/ интервю на Христина Спасова
