Давид е на 65 години и днес живее в Израел, в градчето Бат Ям – на средиземноморския бряг, южно от Тел Авив. Разполага с неголям собствен апартамент. Повече от две десетилетия вече е там, но семейството му – жена му, дъщеря му, синът му, както и тригодишната му внучка Дафне си говорят и общуват помежду си на български.
Гледат българска телевизия, готвят български манджи (е, без свинското) и понякога, макар и все по-рядко, отскачат до България да се видят с роднини и близки. Семейството води живот, в който не липсват напрежението и умората, нито пък тежестта на бита – работата им е далеко, пътуват обикновено дотам със семейната кола, вечер се връщат така уморени, че заспиват, преди да свърши серийният филм по телевизията. Понякога обаче Давид се връща пеша и
пътьом пазарува, което в 40-градусовите горещини лятос си е неприятно изпитание за този 100-килограмов мъж
Веднъж той ми признава, че си носи в торбичка шорти и тениска, за да се преоблече някъде по пътя, иначе летните температури са опасни за човек в костюм, както го искат в службата. Вярно е, че във всички жилища има климатици, но непрекъснатото им използване крие риск както за здравето, така и за кесията на средностатистическия гражданин на Израел.
Като всички евреи Давид си прави много добре сметката и търси всякакви начини да спести пари. За него
не е срамно да признае, че понякога купува грозде на зърна, защото е по-евтино
И ми показва на камерата чиния, пълна с разноцветни гроздови зърна, големи като стъклените топчета на децата. Като му споменавам веднъж, че имам дебитна карта, той ми изнася цяла лекция колко неикономично е това, нали всяка банка за всяко теглене ти взема стотинки, че и левове…
Колкото и да е напрегната работната седмица, в петък и събота (почивните дни за евреите) идва радостта, понесена от една сияеща усмивка и две палави крачета: Дафне. Семейството на дъщеря му живее в друго градче, но в петък задължително водят момиченцето на гости с преспиване при баба и дядо. А те пък задължително я водят на плажа или на разходка, качена на раменете на дядо Давид. Между двамата има много силна връзка, защото всъщност той я е отгледал от пелени. По това време бил без работа и тъй като отпуската за майчинство е много кратка в Израел и щерка му се чудела какво да прави,
дядото поел ангажимента да гледа бебето и … се справил отлично
Сега дъщеря му отново е бременна и той умува дали не би могъл да напусне работа и да гледа и второто й дете, докато стане за детска градина. Колебае се, защото безработицата тук е висока, трудно се намира подходяща работа за възрастни хора, особено за висшисти – той е завършил МЕИ в София. А не би искал да се залови с непривична и лошо платена работа, например да боядисва или почиства молове, което се е случило в един отминал период. Освен това му предстои пенсиониране –
в Израел пенсионната възраст е 67 за мъжете и 63 за жените
Там работещите знаят предварително каква пенсия ще получат – тя се формира всеки месец от 5 процента от заплатата за сметка на работника плюс 8,5 на сто процента от заплатата за сметка на работодателя. Тези суми се събират в банкова сметка на името на работника и стават достъпни при достигане на пенсионната възраст или (с жестоки лихви) – преждевременно, ако се наложи. Няма таван за пенсиите. Има и допълнителни пенсионни фондове, там процентите са различни, както и условията за ползването на парите. Социалната пенсия (за тези, които имат поне 5 г. работен стаж и навършване на съответната възраст) е около 500 нашенски лева за самотен човек и 750 – за двойка.
Според Давид, въпреки че за Израел се говори и пише като за страна, където 20 на сто от населението е под границата на бедността, това едва ли би прозвучало убедително за българите, като се знае, че
летвата за бедност е 362 долара месечно на човек
Той лично не се тревожи, защото и двете му деца са добре платени като специалисти, а децата тук предано се грижат за родителите си, когато са болни и безпомощни. Днес, на прага на пенсионирането, по-често усмихнат и по-рядко смръщен, Давид твърди, че евреите са жилав народ и че той, като повечето си сънародници, вярва в доброто бъдеще. Затова му е по-лесно да преживява стреса на днешния ден и да се радва на дребните подаръци на живота. Например на възможността да се пътува с тъй наречените икономични екскурзии за възрастни хора. Миналата година пътeшествали по този начин семейно до Белгия, Холандия и Люксембург и прекарали чудесно. Почти като богатите евреи, които имат собствени самолети, а може би дори още по-хубаво.
Петя ИВАНОВА
