Принос за развитие на малигнения тумор имат генетичната предразположеност, хормоналните промени или травмирането на вродените бенки. Приблизително при 40 на сто от хората признаците на злокачествено заболяване се проявяват при случайно или умишлено увреждане на бенките. Честотата на меланома се увеличава драстично сред хората на 30-39 години, а после бавно нараства чак до напреднала възраст. Въпреки това младите хора не са застраховани срещу заболяването. Експертите препоръчват всяка година да се прави консултация с дерматолог. Освен това, тъй като меланомът се развива много бързо, за да го усетите навреме, трябва да проверявате кожата си веднъж на всеки шест месеца, сподели за в. “Доктор” доц. Красимир Киров, онкодерматолог. Той работи в Клиниката по онкодерматология на Специализираната болница за активно лечение по онкология в столицата.
– Доц. Киров, има ли известно недооценяване на рака на кожата като онкологичен проблем у нас?
– И да, и не! По принцип ракът на кожата се класифицира в две основни групи. Едната е обикновен рак, който по принцип не дава разсейки и не е опасен за здравето и живота на болния, особено когато е открит в начален стадий. Другият е малигненият меланом, който е едно от най-сериозните онкологични заболявания. При него от изключително значение е ранната диагностика. Така че по отношение на малигнения меланом е много важно да се провежда здравна профилактика и просвета и да се разработят добри скринингови програми. По принцип ракът на кожата – заедно карциноми и меланоми – са най-честите тумори, някъде около 5000 нови случая има открити годишно!
– Колко от случаите са с малигнен меланом?
– В тази бройка влизат и новодиагностицираните случаи на най-злокачествения вид кожен тумор – именно малигнения меланом. По данни от последната статистика, тази за 2010 г., сме регистрирали 470 нови случая с меланом, т.е. около една десета от общия брой новозаболели с тумори на кожата. Поначало този тумор е сравнително рядък в България. Доскоро се регистрираха между 300 и 350 нови случая годишно – това означава, че сме имали заболеваемост от 3-3,5 на 100 хиляди души население. Днес вече се приближаваме до нива от 6,5 на 100 хиляди души. Този резултат вече е съпоставим със средните нива за Европа – между 6 и 8 на 100 хиляди. Останалите около 4500 случая са рак на кожата, това е най-често срещаният тумор при хората, но не е опасен. Не се налагат някакви специални мерки при карциномите, но пак ще споделя, за меланомите се налага медийно обучение и просвета за разпознаване и ранна диагностика.
– Има ли етноси, които боледуват повече?
– По-скоро заболяването е свързано с типа кожа. Това са хората, които лесно изгарят на слънцето, със светла кожа, светли очи, руса или червеникава коса. При хора с по-мургавия тип кожа е изключение това заболяване. Веднага искам да направя уточнението, че тези числа се отнасят до цялата популация на страната, но при изчислението им не е взет предвид фактът, че
ромският етнос много рядко боледува от меланом
Поради някои етнически и расови особености ромите не са засегнати от този вид рак, а това означава, че показателят при останалите етноси у нас е по-висок.
– Изоставаме ли в превенцията?
– Засега България е със сравнително ниска заболеваемост от меланом, но в бъдеще се очаква да има увеличение. Затова е наложително да се подобри здравната просвета на населението. В сравнение с предишните, през последните десетина години наистина има голям напредък по отношение на интереса на медиите към това заболяване и провеждането на скринингови програми, например за аденомеланома.
– В клиниката ви извършвате ли профилактични прегледи?
– През миналата година проведохме 6 месеца профилактични прегледи и резултатите бяха плачевни – само един случай на меланом дойде спонтанно за преглед. Всички останали случаи бяха възрастови изменения на кожата. Смятам, че заради това се налага да се прави предварително пресяване на потенциалните пациенти. Предимство трябва да имат тези, които наистина се нуждаят от онкологична консултация.
– Споменахте светлата кожа. Когато използваме слънцезащитни препарати, те успяват ли да ни предпазят от меланома?
– Повече от 20 години слънцезащитните кремове са доста популярни в Европа, навлязоха и в Австралия. Засега резултатите са такива: при обикновения рак на кожата наистина помагат, помагат и при стареенето на кожата. При базоцелуларния карцином, най-честият злокачествен тумор на кожата на лицето, няма повлияване на заболеваемостта. При меланома становищата са противоречиви – има дори предположения, че предразполагат към израждане на бенките, но все още няма окончателно мнение за това. Оказва се, че защитните кремове
предизвикват намаляване на имунитета на кожата
Затова все още сме скептични по въпроса дали предпазват от малигнения меланом. Най-добрата защита от слънцето е стоенето на сянка! Така няма да се стига до изгаряне на кожата.
– Как бихме могли да го разпознаем сами?
– Бенка, която започва да променя своите размери и своето оцветяване, налага консултация с лекар специалист, тъй като е потенциално опасна. Наистина, най-важно е самоизследването – над 60% от случаите на меланом се откриват от самия пациент.
– Какви са шансовете на заболелите?
– Много зависи от това в кой от 4-те стадия е открито заболяването. Ако е в първия, над 95% има възможност за пълно оздравяване. При втория спада на 80%, при третия – на 60 на сто, вече в четвърти стадий възможността за излекуване е под 30%. От първи до 4-ти стадий обикновено отнема около 2 години, така че има възможност и време да се реагира при промяна на някое пигментно петно върху тялото.
– На каква възраст е най-младият ви пациент с това заболяване?
– След като меланомът може да бъде предизвикан от слънчевите изгаряния – това е най-честата му форма, но има и спонтанна форма – за съжаление, макар и по-рядко, и при децата се случва и е с много лоша прогноза. Най-малкият ми пациент беше само на 4 години…
Не успяхме да му помогнем!
– Бихте ли споменали кои са съвременните методи на диагностика и лечение на това коварно заболяване?
– При диагностиката няма някаква коренна промяна през годините. Освен клиничния преглед, има и апарати, които я подпомагат, но не е правилно да се предоверяваме на тази апаратура. Става въпрос за дерматоскопията, епитело-луминесцентната диагностика, която с компютърна обработка дава най-висока вероятност за диагнозата, но без клиничната диагноза не би трябвало да има едно предоверяване. Не е чак толкова страшно, ако има хипердиагностика и някоя бенка, която е по-съмнителна, да се отчете и да се приеме предварително, че се е изродила. По-лошият вариант е бенка, която вече се е изродила, да се приеме, че все още пациентът няма онкологичен проблем.
– Какво бихте ни посъветвали?
– Най-важното нещо за това заболяване е самоконтролът. Един път месечно пред огледало оглеждайте видимата част от тялото си. Тези части – от гръб или други – които не можете да ги видите сами, е добре да помолите член от семейството да огледа за промяна в някоя съществуваща бенка или има новопоявила се такава. Голяма част от меланомите се появяват на ново място, а не се развиват на базата на съществуваща бенка.
– А бенките по рождение?
– При тях всичко се свежда до какъв размер ще достигнат в края на пубертета. При тези, които са по-големи от 7 см, има 10% риск да се изродят. Тези, които са по-малки, са с минимален риск. Пак ще подчертая, основното за предпазване и ранно откриване на това тежко онкологично заболяване е самоизследването, както и пресяването на пациентите от дерматолози и насочването на най-съмнителните случаи за консултация с онколог. Повечето случаи на меланоми в нашата болница са насочени от личните лекари. Ето тук става дума за профилактичните прегледи, там, когато трябва да се отграничи дали е доброкачествено изменение, или наистина е бенка, която е потенциално опасна, има голямо значение опитът на лекаря, който пръв преглежда пациента.
Люба МОМЧИЛОВА
