Скъпоценните камъни описани в Библията и конкретно в нагръдника на Арон винаги са били обект на различни тълкования и изследвания.
Най-авторитетен тълкувател на библейските текстове е един от ранните църковни отци – Епифаний Кипърски. В книгата си „За дванадесетте камъни“, написана в края на IV век, той описва и тълкува скъпоценностите върху нагръдника.
1. Първият камък на нагръдника е наричан одем, сардер, рубин.
Древноеврейското име „одем“ ясно сочи червения цвят. Сардерът се преценява като карнеол. По-късни редакции на Библията камъкът се нарича рубин, който едва ли би могъл да е включен в нагръдника. Историята на използването на рубина на територията на древните евреи започва много по-късно от времето на Изхода от Египет.
Карнеолът от своя страна е широко използван в Древен Египет и Месопотамия, където му приписват магически и защитни свойства. Смятан е за камък на богинята Изида, въплъщаваща идеала за женственост и майчинство. Шумерите го свързват с богинята Ищар, евреите също ги имат за символичен женски камък. Върху него е гравирано името Рувим.
Първосвещеникът Аарон от черквата в Лихфийлд. Ясно се вижда нагръдникът с 12-те сакрални камъка. Снимка: архив
2. Вторият камък на нагръдника е питда. Тълкувателите смятат, че името произлиза от санскритското „пита“ – жълт или огън, пламък. В почти всички преводи на Библията този камък фигурира като топаз. Трудно е да се каже кой жълт камък е бил използван в нагръдника, още повече че камъни с подобни признаци – цвят, блясък, прозрачност, са били обединявани под едно име в древни времена. Възможно е и думата питда да се тълкува неправилно.
В писанията на древногръцкия историк Страбон и древноримския учен Плиний Стари под името „топаз“ е описан камък със зелен цвят. В началото на ХХ в. на остров в Червено море са открити стари мини с жълто-зелени прозрачни камъни, които днес наричаме хризолит. Върху втория камък е изписано името на втория син на Яков – Симеон.
3. За трети камък в нагръдника се посочва барекет, изумруд, смарагд. Има се предвид зелен камък. В древността са били легендарни мините на Клеопатра в Египет, от които добивали смарагди. Това название обаче е обединявало понятието за зелени камъни. Един от най-вероятните камъни на трето място в нагръдника може да е зелен фелдшпат, известен като амазонит. Той е често срещан в бижута и церемониални предмети, намерени в гробниците на Древен Египет. На камъка е изсечено името на Леви.
4. Четвъртият камък е наречен мофек, карбункул, антракс.
Имената отразяват характерния цвят и в превод означават „въглища“. Краткото описание на антракса, дадено от прочутия древногръцки учен Теофраст, позволява с голяма сигурност да се каже, че така са наричали граната. Имал е „цвят червен, а изложен на слънце, наподобявал горящи въглища“. Въпреки това етимологията на древноеврейското название не е ясна и дава възможност за други тълкувания.
В някои преводи камъкът е посочен като тюркоаз. Той е с небесносин цвят, а залежите му на Синайския полуостров са известни от древността. Широко е използван в украшенията на Египет и Месопотамия. Тюркоазът определено трябва да присъства в светите одежди на първосвещеника и вероятно е четвъртият камък в нагръдника. На него е изрязано името Юда, а знамето на това племе е било небесносиньо.
5. Петият камък в нагръдника е шапир или сапфир.
Теофраст описва подробно този скъпоценен камък, като отбелязва неговата особеност – наличие на „златни точки“. По тази причина мнозина учени еднозначно го идентифицират като лазурит (лапис лазули) – непрозрачен, тъмносин камък, най-добрите образци на който са обсипани със златисти кристалчета от пирит. Сапфирът е най-често споменаваният скъпоценен камък в различни стихове от Библията – 13 пъти. Според Епифаний на него е изсечено името на Дан – пети по реда на раждане син на Яков, според други интерпретации е името на петия син на Яков и девети по реда на раждане – Исахар.
6. Шестият камък е яхалом на иврит. В някои преводи го наричат елмаз. Диамантът обаче не е бил известен на древните евреи и следователно не може да украсява дрехите на първосвещеника. Според Септуагинта и Вулгата шестият камък е бил „иаспис“ – еквивалент на древноевройското „яшфе“. Вариантите са това да означава яспис или нефрит. Едни го отнасят към коляното на Нефалим, други – на Завулон.
7. Седмият камък на нагръдника е най-трудно да бъде определен. Гръцкото му име „лигурион“ обикновено е тълкуван като „урината на рис“. Теофраст го описва като жълт, от който са изрязвали печати, хладен и много прозрачен. Има много големи различия в превода на името: опал, кехлибар, хиацинт. Също много са и вариантите за отнасянето му към Израелевите племена: Гад, Дан или Йосиф.
8. Осмият камък в нагръдника е „шебо“ на древноеврейски – по името на държавата Саба (Шева) в южната част на Арабския полуостров, откъдето е Савската царица – днешен Йемен. В древни преводи винаги е сочен като „ахат“, един от най-почитаните камъни в древността. Трудности възникват само от съотнасянето му към племената на Израел. Според едни отговаря на Асир, според други – на Нефалим, трети го приписват на Вениамин.
Картината на Тициан „Въведение на Мария в храма“. Първосвещеникът носи нагръдник с 12 камъка.
9. Деветият камък в нагръдника е аметист, единодушни са всички автори. Името на иврит „ахлама“ означава, че камъкът има свойство да потапя в сън и да внушава видения. Гръцкото му название „аметистос“ подчертава, че пази от опияняване. Камъкът е с редкия лилав цвят с богати нюанси и има дълга история на употреба. Според Епифаний на него е издълбано името Исахар, други версии сочат Гад или Дан.
10. Десетият камък „таршиш“ почти навсякъде се превежда като хризолит. Това означава златокамен (от гръцки „хризос“ – злато, и „литос“ – камък). Древноеврейското име насочва към пристанищния град Таршиш, често споменаван в Библията, откъдето очевидно е бил доставян. Позоваването на жълтия цвят означава, че може да се има предвид и яспис или жълт кварц – цитрин. На камъка е гравирано името на десетия син на Яков – Завулон, има и варианти за Асир и Нефалим.
11. Единадесетият камък е „шохам“, обикновено превеждан като оникс. Среща се и като берил. Според Епифаний така е означаван син камък, известен днес като аквамарин. Някои изследователи оспорват това, тъй като при изработването на първия нагръдник аквамаринът едва ли е бил известен. Те предполагат, че може би става дума за малахит или тюркоаз. Древноеврейското название обаче навежда на оникс – ивичест халцедон, красив и здрав камък, използван в Древна Гърция за изработване на камеи. Върху 11-ия камък е издълбано името на Йосиф.
12. Дванадесетият камък на нагръдника е посочван като „яшпех“, яспис или оникс. Според Вулгата пък е берил. Трудно е да се определи кой да бъде предпочетен. Може да бъде мраморен оникс, зелен яспис, тюркоаз, малахит. На него е гравирано името на последния син на Яков – Вениамин.
277 total views, 4 views today
Фейсбук Коментари
споделяне на връзка
