Скъпоценните камъни в библейските персонажи имат изключително значение. Подробното описание за нагръдника на Арон дава тема за размисъл в описанието на всеки един вграден скъпоценен камък във въпросният свещен нагръдник.
Първия път е във връзка с нагръдника на първосвещеника Аарон, изработен според указанието, което Господ дал на Мойсей, и чието описание е изключително подробно. Върху всеки камък е написано името на едно от Израилевите племена. Указанията за нагръдника заемат почти цялата 28 глава от „Изход“.
28: “… 16. той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк;
17. нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд: това е първи ред;
18. втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;
19. трети ред: опал, ахат и аметист;
20. четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца.”
Източник: Библия, изд. на Св. синод на Българската църква, 2010 г.
После се уточнява, че камъните трябва да бъдат дванадесет според броя на синовете на Израиля, според техните имена и на всеки трябва да бъде издълбано като на печат по едно име на дванайсетте колена.
Втория път дванадесетте камъка се изброяват в „Откровението на Йоан“ като основи, върху които е изграден Небесният Ерусалим.
Откровение, 21:10: ,,…и ми показа големия град, светия Йерусалим, който слизаше от небето – от Бога …14:20. Стените на града имаха дванайсет основи и върху тях – имената на дванайсетте апостоли на Агнеца… Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло.
Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа – яспис, втората – сапфир, третата – халкидон, четвъртата – смарагд, петата – сардоникс, шестата – сардий, седмата – хрисолит, осмата – берил, деветата – топаз, десетата – хрисопрас, единайсетата – хиацинт, дванайсетата – аметист. А дванайсетте порти бяха дванайсет бисера; всяка порта беше от по един бисер.“
Изброените камъни обаче се различават от тези на нагръдника. Вместо елмаз, карбункул, ахат и оникс се появяват халцедон, сардоникс, хризопраз, хиацинт.
Разминавания се появяват и от това, че в разните версии на Библията и в различните й преводи камъните са наречени по различен начин. Например първият камък в нагръдника някъде е рубин, другаде – сард. И двата са червени. Преобладава мнението, че всъщност се има предвид червената разновидност на халцедона – карнеол.
Трудността в идентифицирането на камъните идва от това, че древните са ги наричали според цвета им с имена, различаващи се от днешните минералогични класификации. Такова е объркването и по отношение на карбункула, споменаван на места като антракс. Явно се подразбира някакъв вид камък с тъмночервен цвят, „на тлеещ въглен“ – изследователите предполагат, че е гранат. Според някои експерти с името „сапфир“ е наричан лазуритът.
Той е бил изключително популярен в Древния Египет за разлика от много редкия за района на библейските земи сапфир.
Диамантът не фигурира в по-ранните източници и е добавен по-късно в някои описания на нагръдника.
Следва…
186 total views, 4 views today
Фейсбук Коментари
сподели ме
