прегледана 2978 пъти | добавена на 27.03.2013 г.
Миома – Определение
Днес миома (Фиброма) на матката, доброкачествен тумор, засяга една на всеки четири жени, приминали едва 30-годишна възраст – разцвета на възпроизвеждане! С възрастта, нараства броят на жертвите: повече от 50% от всички гинекологични операции по света са на фиброми. И ако в началото на ХХ век, болестта обикновено се случва при жени над 40, сега възли се наблюдават при 25-годишни и дори деца.
Доброкачествен тумор
Битува мнението, че „ако жената не ражда деца, тя ражда миома”. Това е вярно отчасти. Всъщност, причините за маточните фиброми са разнообразни и понякога се крият в крехката възраст. Тези жени в детска възраст често са страдали от хроничен тонзилит, започването на менструалния цикъл е късно и често се придружава от дисфункция – нередовна менструация и болезнена менструация.
Причината за миома може да се окаже аборт, ако кюретажа повреди вътрешната стена на матката, което изостря възпалителния процес, както и операции на тазовите органи, включително цезарово сечение. Друг важен фактор е генетичната предразположеност има случаи, когато баба, майка, дъщеря страдат от същата форма на миома. Забелязано е, че в тези семейства, близки роднини, включително мъже, които имат различни туморни процеси. Въпреки че фамилната предразположеност за миома не е доказана.
За щастие, няма фаталности, не винаги изброените причини пораждат тумори.
И все пак – как се проявява миомата?
Туморния растеж се проявява по различни начини: понякога възела се увеличава постепенно в продължение на няколко години, понякога спира развитието си, с настъпването на менопаузата може напълно да изчезне. В други случаи туморът расте бързо, достигайки за няколко месеца големи размери, води до дискомфорт, нарушения на менструалния цикъл до маточно кървене.
Въпреки това, дори при отсъствие на симптоми, всяка жена трябва най-малко два пъти годишно, да посещава гинеколог. Днес, благодарение на ултразвукова диагностика откриването на миома в ранните етапи не е трудно. Точното определение на броя и местоположението на възлите позволява на лекаря да избере правилната стратегия за лечение, време, за да спре по-нататъшния растеж на тумора. Всички жени, при които са открити маточни фиброми, трябва редовно да се преглеждат.
Симптоми – Миома
Симптомите зависят от размера и местоположението на миомата. Ако възелът е окръглен, и дори при набор от възли, които са на повърхността на тялото на матката, в първите стадии оплаквания може да няма. Но след като туморът е голям, тя започва да натиска пикочния мехур, ректума, което води до често уриниране, запек, теглеща болка и тежест в корема, нарушения на менструалния цикъл и др.
Ако фибромите нарастват (и понякога достигат до десет килограма!) излизат извън рамките на таза, самата жена ги напипва с ръка. Отделните възли могат да имат крачета (стволови) – тесни в основата, те често са усукани и прещъпнати. Това винаги е опасно – процеса некроза на тумора- започва много бързо, придружено от остри болки в корема, висока температура и забавянето на операцията може да се развие перитонит.
Ако възлите са разположени между маточните мускули или се простират в маточната кухина, често е нарушен менструалния цикъл – той е болезнен, с продължителност до 7 дни или повече. Понякога след менструация за същия период продължава зацапване, кървене. В крайна сметка, жената развива анемия, която се отразява на самочувствието и производителността.
Между другото, понякога миомните възли, които се намират в кухината на матката, могат да излязат („родят“) през влагалището, но е необходимо да ги премахнете в болницата. Ако миомата съответства на 12 седмична бременност и води до нарушения на функциите на органите в малкия таз, без хирургическа намеса няма да мине. Ако след настъпване на менопаузата миоми не се появят, но в този период възникне менструално кръвотечение, трябва незабавно да посетите лекар – възможно да е злокачествен тумор.
Видове миоми
В зависимост от посоката им на растеж се оформят следните групи възли, които имат важно диагностично значение:
– субсерозни – обикновено се развиват от външната част на маточната мускулатура и продължават своя растеж извън матката, т.е. към коремната кухина и в този случай отвън те са покрити с перитонеум – интрамурални – те се развиват в рамките на самата маточна стена и водят до нейното значително уголемяване, те са и най-честата форма на миомни възли – субмукозни – тези възли се развиват към маточната кухина и са покрити с маточна лигавица, те най-често водят до по-сериозните симптоми на заболяването като значителното кървене; освен това именно те най-често се свързват с прояви на безплодие и аборт
Сравнително нерядко субмукозните и субсерозните възли могат да растат на краче – това са т.нар. педикулизирани миомни възли. Това означава, че възелът е свързан с вътрешната или външна повърхност на органа посредством тънка ивица тъкан.
Изражда ли се миомата в злокачествен тумор?
Този въпрос е спорен. В природата има тумор, наречен миосаркома, който има същата структура като миомата, но с необуздан растеж, като злокачествените. Какво е това: израждане на миомата на матката или самостоятелен тумор? Учените досега не са постигнали консенсус. Самата миома нямат симптоми на рак.
Най-парливия въпрос – в какъв обем ще се изпълни операцията, дали ще се отстрани цялата матка или само тялото и, оставяйки шийката на матката, или премахване само на маточните възли? Как ще се отрази това на плодовитостта, сексуалната функция, най-накрая, на състоянието на здравето? Ще възникне отново миома на оставената маточна шийка?
Ако една жена е в детеродна възраст и в бъдеще иска да има бебе, за нея, разбира се, за предпочитане да се отстранят само възлите. Въпреки това, тук са редки случаите, когато хирурга по време на операцията технически не е в състояние да отдели компонентите, без увреждане на матката, така че не може да се гарантира 100% успех с миомоктомия, делът на риска остава.
Днес отстраняване на възлите се извършва по два метода, и всеки има свои собствени показания. Най-лесният – с отваряне на коремната кухина, тя се използва при големи и множество фиброми. Ако възлите са изолирани и средни, възможно премахване – лапароскопски метод, който има много предимства, коремната кухина не се отваря, бързо възстановяване, и година след операцията, вече е възможно да се планира бременност.
Ако на млада жена открият множество миоми и няма шанс да се запази матката, има два хирургически варианта: или матката да се премахни напълно с шийката, или да се остави шийката с една малка част от тялото на матката, съдържащи ендометриума. Такъв щадящ вариант на операцията предполага съхранение на цикъла с оскъдна менструация или менструалоподобни секрети. И въпреки, че в бъдеще може да се окаже рецедив на миоми, което ще наложи повторна интервенция, рискът от съхраняване за много години на менструалния цикъл е оправдано.
Какво предизвиква появата на миома – Фактори
Миомата е хормоночувствителен тумор. Растежът зависи силно от нивата на естрогените, рецептори за които има в изобилие в миометриума. Тези хормони обаче сами по себе си не са в състояние да доведат до появата на миомен възел. Или естрогените единствено контролират растежа и развитието на доброкачествения тумор, но нямат отношение към появата му. Най-често се наблщдава растеж на миомата при естрогенна терапия и по време на бременност, а намалява с настъпването на менопаузата, като има данни и за пълното и изчезване постменопаузално. Това отново доказва, че докато в организма на жената има достатъчно количество естрогени, миомният възел има всички предпостваки да расте, макар и бавно.
Фактори, за възникването на заболяването, са:
– затлъстяването – хипертонията – мастопатията
Често се наблюдава комбинацията между миомата с ендометриоза, поликистоза на яйчниците и хиперплазия на ендометриума (увеличено количество на маточната лигавица).
Расовата принадлежност също е важен фактор за появата на миомата – афроамериканките имат много по-голяма склоност към развиване на заболяването, като причините затова все още са доказани.
Нови изследвания отчасти показват, че прогестерона и прогестините като евентуален фактор, водещ до появата и растежа на миомата и дават нови надежди към лечението на заболяването.
Освен това, при всяка втора жена след пълното премахване на матката ускоряват се процесите на патологичното стареене, когато биологичната възраст изпреварва календарната. Променя се драстично психологическия статус: тенденцията да развиват ниско самочувствие, тревожност, вина, жизненост и настроение често спадат до нулата, те бързо наддават на тегло, стават хипохондрички. Други, обаче, са свикнали да обвиняват другите, стават прекалено раздразнителни, агресивни, конфликтни у дома и на работното място, слабеят без диета и статистиката показва, че половината се развеждат. Повечето жени се чувстват благополучно, преуспяващи в професионален план и в състояние да изградят добри отношения със съпруга си, децата и колегите си – те се характеризират с психологическа самодостатъчност.
Етикети
миома, матката, доброкачествен тумор, тонзилит, нередовна менструация, болезнена менструация, аборт, менопаузата, нарушения на менструалния цикъл, маточно кървене, уриниране, запе,
