Filed Under: Биоземеделие, Растения on March 28, 2013
Ряпата и репичката произхождат от средна Азия. Те са много стари зеленчукови растения.
У нас репичката се отглежда като предкултура, а ряпата като втора култура.
Корените на ряпата и репичката са бедни на хранителни вещества и витамини. Те обаче са богати на фер менти /диастаза и пероксидаза/ и съдържат специфично етерично масло. Препоръчват се и като лечебно средство при чернодробни и жлъчни заболявания.
Рудолф Щайнер казва, че консумацията на ряпа стимулира мисленето, а също така и сънуването.
Ряпата е двугодишно, а репичката – едногодишно растение. Кореновата им система е слабо развита и раз положена плитко в почвения слой до 25см. Цветоносното стебло е високо и силно разклонено. Стеблото на репичката е по-ниско от стеблото на ряпата. Всяко разклонение завършва с гроздовидно съцветие. Цветовете са бели, розови или виолетови, хермафродитни и се опрашват главно от пчелите.
Семената са светлокафяви с неправилна форма. Запазват кълняемостта си 3-4 години.
Ряпата и репичката са студенолюбиви растения. Семената им започват да никнат при 2-3°С Най-благопри ятна температура за образуване на кореноплодите е 16-17″С.
И двете растения са много взискателни към светлинния режим, затова репичката трудно се отглежда в пар ници през мъглявите и облачни зимни дни. Те са растения на дългия ден. Ако репичките се засеят късно напролет, те бързо образуват цветоносно стебло поради влиянието на дългия ден и високите температури.
Тези две растения не понасят торене с пресен или неугнил компост.
Към водния режим са много взискателни. При засушаване кореноплодите стават по-груби и лютиви, а при колебания в почвената влага, репичките силно се напукват.
Репичките се отглеждат като предкултура на средно ранния пипер, домати, патладжани, бамя или целина.
А ряпата се отглежда като втора култура след зелен фасул, тиквички и др.
За ранно пролетно производство, основната обработка и торенето се извършват съобразно изискванията на главната култура. През пролетта местата предназначени за репички се култивират, брануват и заравня ват. Третират се с препарат 500 за подготовка на почвата непосредствено преди засяване. Сеитбата се из вършва през първата половина на март на ден КОРЕН, десцедентна Луна. С цел да се избегне прореждане на репичките, на декар се засяват 1,5кг семена на дълбочина около 1 см, с 15см междуредово разстояние.
Редовете с репички се разполагат между лехите с лук и моркови. Може също така, да се използват лехите на цвеклото и в тях да се засадят репичките, това би осигурило закрила за репичките от врабците.
Грижите през вегетационния период при отглеждането на ряпата н репичките се състоят главно в напоява не – гравитачно или чрез дъждуване и в борба със земните бълхи.
Щом поникнат ряпата и репичките, младите растения се пръскат с препарат 501. Когато започне оформя нето на кореноплодите, третирането с 501 се повтаря.
Ряпата се отглежда само при поливни условия. Най-подходящия профил на почвата е лехо-браздовият с ниска леха. Сеитбата се извършва от 15 юли до 15 август, като на декар се засяват по 0,5-0,8 кг семена.
Ряпата се окопава два пъти и се полива редовно. Колебание на почвената влага не бива да се допуска,защо то кореноплодите не нарастват нормално и лесно изкуфяват.
Ряпата се прибира в края на октомври, началото на ноември на ден КОРЕН, десцедентна Луна. Влиянието на Луната върху кореноплодите е силно и дори външно да няма голяма разлика във вида на репите и репи чките, то вкусовите качества и дълготрайността на прибраните в ден КОРЕН са по-добри от тези прибра ни през други дни. Кореноплодите се подрязват с нож-скоба.
Използвана литература:
РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА
БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И
Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА
Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга
Вижте още:
