“Стараем се ракът да стане хронично заболяване – като бронхит, като сърдечен порок. Смятам, че медицината достигна до това ниво – да направи раково болния дълго живеещ човек.” Това каза специално за в. “Доктор” световно признатият специалист, гастроентерологът проф. Никола Григоров от Втора градска болница в София.
“През 1993-та започнах първите аблации на тумори в черния дроб – вкарва се електрод и той го разрушава. Това е допустимо за черния дроб, защото е много издръжлив орган.” Eто какво още каза проф. Григоров за новите методи при лечението на чернодробния карцином.
– Проф. Григоров, доколко е важна гастроентерологията за човешкото здраве?
– Човешкият организъм е цяло и гастроинтестиналната система, и черният дроб, който влиза към нея, както и панкреасът, са част от тази система. Затова не може да се каже, че някой орган е по-важен от друг, но цялостното хранене, обмяната на веществата, поддържането на живота – това е приоритет на гастроентерологията, тоест на стомашно-чревния тракт и всички органи в корема.
– Казвате, че няма най-важен орган, но споменахте черния дроб. В едно ваше изказване говорите за Прометей, закован на скалата, а орелът кълве черния му дроб… Той наистина ли може да се възстановява бързо?
– Да, често казвам тази метафора! И, да, наистина черният дроб успява много бързо да се самовъзстанови. След чернодробна резекция за 2-3 седмици се възстановява тази част от черния дроб, която е изрязана. Но аз говоря за черния дроб и за системите на гастроентерологията, които са основа на храненето, основа на поддържането на живота, основа на всички биохимични процеси, които се извършват в човешкия организъм.
– Очаквате ли в близко бъдеще на някой учен да му “просветне” и да знаем причината за възникването на рака?
– Няма как това да се случи! Медицинската футурология казваше, че лекарство за рака ще се открие някъде в края на 70-те, началото на 80-те години. След това този процес се отложи… В света работят много институции върху причината за отключването на болестта. Ракът обаче се оказа немонопатогенетична болест – няма една причина и няма една стъпка за развитието му. Минава се през всичките форми на увреждане на черния дроб, т.нар. ксенобиотици – вещества, които са чуждородни за организма, или пък каквито и да са други причини, които са стъпки в канцерогенезата, и накрая се стига до развитие на раковия процес. Така медицинската наука след много клинични проучвания достига изведнъж до определена причина. И ние, докторите, веднага се радваме, че ще дойде лекарството. То обаче не идва, защото не е една причината. На този етап обаче все още стои правилото, че за лечението на рака трябва да се провежда т.нар. циторедуктивна терапия. Казано с други думи, това са онези хирургични и нехирургични методи, които отнемат и/или отстраняват раковия процес.
– От думите ви разбирам, че сте оптимист?
– Човек не може да не е оптимист. Целта на този етап, а тя частично е постигната, е ракът да стане хронично заболяване – каквито са сърдечните заболявания, бронхитните болести, като язвата… Да можем да поддържаме организма, без ракът да го овладява напълно и да го унищожава, и
да живеят хората в това състояние с години
– Нека поговорим за “фабриката” в нас, която всеки ден се стараем да унищожим – за черния дроб. По-чести ли са там туморните образувания напоследък?
– Не можем да говорим дали сега зачестява ракът, тъй като диагностиката се разви и вече с образните методи го диагностицираме в по-ранен стадий на развитие, или е било така и преди, но тогава диагностиката не беше така добра. Ако съдим по презумпцията, че токсичните вредности се увеличават, те не са като първоначална причина, а една допълнителна стъпка в канцерогенезата, можем да говорим, че ракът и раковите чернодробни заболявания се увеличават. Ще кажа пак една метафора, колкото и да звучи немедицински: Човечеството винаги е имало някакво бедствие, което го е “разреждало”, както се казва, още от древността – чума, холера, туберкулоза, сега рак. И като че ли нашите поколения са “по-щастливи” от това, че ракът взема сравнително по-малко жертви, отколкото останалите бедствия, които буквално са унищожавали част от човечеството.
– Трябва ли да се борим срещу рака?
– Епидемиите, които споменах, са взимали страшно много жертви за кратко време. Дори има една философска, разбира се, не научна теория, дали трябва да се борим с рака, или не. Разбира се, че трябва да се борим, и светът го прави. Има много постижения – както споменах,
ракът не е една болест,
това са много заболявания, които трябва да овладеем, за да го победим! Например, преди 15-ина години излезе т.нар. теория за храненето на тумора. Наистина се откриха фактори, които се развиват в туморната тъкан и са коренно различни от съдовата структура, която се създава в тумора, когато той се появи. Намериха се лекарства, които да могат да унищожават тази нарастваща съдова структура, която го храни, с презумпцията, че като не се храни добре, то туморът ще навлезе в регрес. За съжаление тези медикаменти – сега вече са нови, модерни, се оказа, че не са панацея, само влизат в частта на многопосочното лечение на туморите.
– Бихте ли обяснили какъв е новият метод на лечението на туморите в черния дроб?
– Само да спомена, че не аз съм измислил метода. В основата на това лечение на рака влиза т.нар. циторедуктивна терапия – това означава да се премахне част или целият тумор по някакъв начин. По този повод се развиха така наречените аблационни техники – инжектират се медикаменти или биологични субстрати в самия тумор, като за това се използва възможността чрез ултразвуков апарат директно да се наблюдава туморът и вкарването на медикаментите. Това обаче се оказа недостатъчно, защото ефектът не беше добър. Затова започнахме да прилагаме аблационните техники. Те са няколко вида, пак целенасочено се вкарват в тумора, точно в неговата среда, електроди. Температурата с помощта на високочестотен ток се повишава до 100 градуса. А знаем, че раковите клетки умират при 42-45 градуса. И това е идеята да бъдат унищожени. След това се доразви методиката в т.нар. микровълнова аблация – по системата на микровълновата печка, пак високочестотен ток, пак висока терапия, но вече по-щадяща към съседния на тумора чернодробен паренхим. В момента този метод е напълно рутинен в света. Вярно е, че методиката започна в силно развити в медицинско отношение държави като Италия, САЩ, Япония, а сравнително скоро навлезе в българската клинична практика. Не ми беше лесно да “внеса” тези революционни методи в лечението на раковите болести, защото в държава като нашата никой не гледа с добро око на иновативните лечебни методи. Постарах се да няма усложнения, преодолях негативите и дадох на държавата ни този нов метод, който се прави още на 1-2 места у нас.
– Как този електрод “влиза” в черния дроб?
– Пациентът е под пълна упойка. Под ехографски контрол електродът се вкарва целенасочено, по определена електронна линия, точно в тумора. Ето тук е майсторлъкът – да се намери мястото, откъдето ще влезе в черния дроб. А той представлява една гъба с кръв, която винаги може да направи тежки усложнения. Когато се достигне до точното място, тогава започва да се генерира в дроба ток с висока енергия, температурата достига в туморната зона до тези 100-110 градуса и започва реалното унищожаване на раковата тъкан. Всичко това се прави по строго определена програма, непрекъснато се следи реакцията на черния дроб, има ли белези за някакви усложнения, колко време ще продължи интервенцията. След това следва бавното, постепенно, с технически прийоми изваждане на този електрод, който съвсем не е от най-тънките. Няма операция, няма лапароскопия, всичко се извършва целенасочено през кожата.
Люба МОМЧИЛОВА
