Така смята един от създателите на НЗОК д-р Валерий Митрев. Той е работил като неврохирург в “Пирогов” и като ортопед в Научния институт по ортопедия и травматология в Горна баня. Бил е експерт и консултант и към Лекарския съюз, и към Здравната каса. Специализирал е в Руската академия на МУ, магистър по социално управление и финансиране на здравеопазването. А като зам.-министър в рамките на няколко месеца през 2009 г. д-р Митрев отговаряше за медицинското обслужване, здравното осигуряване и отношенията със съсловните организации в бранша. Понастоящем д-р Валерий Митрев е председател на Съвета на директорите на хасковската многопрофилна болница.
Нека припомним, че преди месец и българските лекари се канеха да протестират против Здравната каса заради наложените от нея лимити. Стигна се дотам да се иска оставката на управителя на Касата д-р Пламен Цеков. В разразилия се спор между Здравната каса и Лекарския съюз се хвърляха взаимни обвинения, но нещата сякаш се успокоиха след назначаването на служебното правителство.
“Здравната каса беше инструмент на реформа, на дългоочакваната реформа в България – обясни д-р Митрев. – За съжаление през годините се случи отстъпление от някои принципи, по които тя беше създадена. Не се доразвиха някои инструменти. Аз бях в екипа, който през 2000 година предложи да се въведе методологичният инструмент, наречен клинична пътека. Но през годините същата тази клинична пътека доста се промени и трябваше да отстъпи място на по-добър метод на заплащане. Говоря за т.нар. диагностично-свързани групи. Това трябваше да се случи, защото клиничната пътека беше само временен инструмент – докато Касата набере сили и технологичен инструментариум. И докато набере нужните хора, за да плаща на болниците това, което изработват. За съжаление през 2006 г. не бе взето политическо решение да се премине към заплащане по диагностично-свързани групи. Не е редно, когато се вземат политически решения, да се обвинява Здравната каса, че не си върши работата. Т.е. тя до голяма степен е уязвима от политическите решения, независимо от коя политическа сила”.
Д-р Митрев посочи причините, поради които и следващото правителство не е предприело тази толкова необходима и дори задължителна мярка. Той каза, че обучените по специална програма през 2006 г. кодировчици от цялата страна са изгубили, така да се каже, своята квалификация. Освен това инерцията, с която са тръгнали за събирането на данни от болниците, също е започнала да намалява. “Т.е. изостанахме от събитията, – продължи специалистът. – За да въведеш една система, трябва да си подготвен за нея, трябва да си я проиграл виртуално, а за целта са нужни и пари, и политическа воля. Именно през 2006 г. системата беше готова да предприеме тази стъпка. Но, уви!”
По-нататък той засегна и въпроса с кадрите, като не скри, че всички директори на НЗОК от времето на нейното създаване, та и досега са имали един проблем – кадровия. Той, разбира се, визира и кадрите на общинско ниво, подчертавайки, че много често те са били подменяни с крайно неподходящи хора заради политическата конюнктура.
“Като че ли здравноосигурителната каса престана да бъде инструмент на реформите, както беше замислена и заложена преди много години от д-р Илко Семерджиев и д-р Бойко Пенков”, изрази съжаление д-р Митрев. “Аз мисля, че ще дойде момент, в който нещата ще дойдат на местата си. НЗОК все още е инструмент за реформи и ако парите вървят след пациента, нещата ще потръгнат. За целта обаче тя трябва да има отсреща си партньор, който да придобие функционалната идентичност на лекарска камара”.
Д-р Митрев изрази мнението, че на този етап лекарският съюз е изчерпан като организация и може би е нужен рестарт ако не на цялата организация, то на много неща в нея.
Яна БОЯДЖИЕВА
