Шабла е град в Североизточна България. Той се намира в Област Добрич между Балчик и границата с Румъния, съседен е на град Каварна. Градът е административен център на община Шабла.
Град Шабла е разположен на 12 км северозападно от с. Тюленово.
Град Шабла е разположен на 72 км на изток от Добрич, на 25 км на североизток от град Каварна и на 8 км на запад от нос Шабла. Самият нос е варовикова скала, покрита с льос с височина до 10 м над морското равнище.
Районът е обитаван в дълбока древност от първото уседнало земеделско население на континента. В античността Шабла е било много значимо антично селище.
През ранното средновековие опустошеният от варварските нашествия район е заселен от прабългари и славяни и от основаването на Българската държава е част от нея. След неуспеха на кръстоносният поход на Владислав Варненчек срещу турците в 1444 г. османското господство тук е напълно yстановено. Поради заплахата от пиратски нападения и чумните епидемии в късното средновековие селището подобно на други черноморски населени места е изместено по-навътре в сушата.
През средновековието край брега на Шабла много кораби са погълнати от вълните. В акваторията на града са открити множество останки на кораби, дори 2-3 подводници, потънали от дверността до втората световна война и след нея, които са предизвикателство за водолазите.
Произходът на днешното име на селищетото, според една от версиите е свързан с прабългарската дума „шабъла“ (черпак). В средата на 19 в. Шабла е най-голямото българско село в района, а кметът му е българин. Първата българска черква в селото е построена през 1853 г., заедно с килийно училище. Жителите активно участват в борбите за самостоятелна българска църква, просвета и национална свобода.
След освобождението от турско робство Шабла е център на община. През 1900 г. в общината срещу въвеждането на новите данъци (десятък) избухва Селски бунт в Дуранкулак и Шабла.
От автуст 1913 до септември 1916 г. и от ноември 1919 до септември 1940 г. районът е окупиран от Румъния. След освобождението на 7 септември 1940 г. тук се заселват стотици депортирани от румънската власт семейства от коренното българско население на Северна Добруджа.
Около фара на Шабла е било единственото нефено находище в България, от останалите множество сондажи днес тече топла минерална вода с високо съдържание на сяра.
До 1964 г. Шабла е село, до 1969 г. селище от градски тип, на 27.08.1969 г. е провъзгласен за град.
