На 7 април 1827 г. английският фармацевт Джон Уокър от град Стоктън продава първите кибритени клечки, сместа за които получил случайно. Той обаче не патентовал изобретението си.Далечната идея за кибрита е породена от първобитните хора, които триели две сухи пръчки, докато се запалят. След това идва редът на огнивото с кремък и прахан.
Счита се, че първообразът на кибрита е изобретен в Китай през 577 г. по времето на династията Ци, управлявала Северен Китай за придворни дами, които при военна обсада остават без огън и прахан.
Първите клечки са направени със сяра. Описание за тях дава Тао Гу в книгата си „Свидетелства за невероятното и свръхестественото“ (ок. 950 г.): „Ако се случи нещо неочаквано през нощта, е нужно известно време, докато се запали лампа. Находчив човек опростил нещата, като напоил малки борови пръчици със сяра. Така те били готови за употреба. Запалвали се само при драскане върху грапава повърхност. Получавало се пламъче, голямо колкото житен клас. Това чудо било наречено „роб, носещ светлина“. Но когато започнали да търгуват с тях, ги нарекли „клечици за огън“.
През 1270 г. кибрит е продаван свободно на пазара в китайския град Ханджоу.
През 1669 г. е открит белият фосфор от Хенинг Бранд, докато пробва алхимични рецепти за добиване на злато. И понеже полученият бял прах притежавал удивителното свойство да свети, Бранд го нарекъл „Фосфор”, което на гръцки означава „светоносен”. Експерименти с фосфор за добиване на огън е правил известният физик Бойл (Закон на Бойл-Мариот), но те не са довели до практическо разпространение.
Тогава дошъл ред на изобретението на английския фармацевт Джон Уокър, което е направено случайно. През 1826 г. той смесвал химикали с пръчки. На края на една клечка засъхнала капка. За да я откърти той драснал върха й по пода. Неочаквано лумнал огън. Уокър започнал да експериментира и на 7 април 1827 г. се е състояла първата търговска сделка: Уокър продал на адвоката Никсън първите кибритени клечки.
Главите на кибритените клечки се състояли от смес на калиев хлорат със сулфид на антимона и смола. При реакцията се отделял газообразен серен диоксид с характерна остра миризма. Този мирис се забелязва при запалването на серните кибритени клечки, в които част или цялото количество от антимонов сулфид е заменено с по-евтината прахообразна сяра.
Изобретателят демонстрирал навсякъде кибрита си, но не се сетил да го патентова и не е спечелил много от откритието си. Умира през 1859 г. на 78-годишна възраст и е погребан в черковния двор в Стоктън.
Младежът Семюъл Джонс, който присъствал на една от демонстрациите на Уокър, моментално осъзнал пазарната стойност на изобретението и го патентовал на свое име. Той нарекъл клечките „луциферки” и започнал да ги продава с тонове, независимо че миришели лошо и при възпламеняване пръскали искри.
През 1847 г. виенският химик Шретер направил откритие, с което клечките станали „безопасни”. Той получил червен фосфор, който не е отровен. Следващата година в състава на главичките влязла сяра, бертолетова сол, манганов прекис и лепило. Производството на „луциферки” постепенно се прекратява.
През 1855 г. шведският индустриалец и химик Юхан Едвалд Лундстрьом патентова кибрита във вида, който практически се ползва и до днес.
В 1910 г.американската компания Diamond Match първа получава патент за безопасни за здравето кибритени клечки. Важността на изобретението е толкова голяма, че президентът на САЩ Уилям Тафт публично се обърнал към притежателите на патента и ги помолил да се откажат от авторските права.
За чест на компанията тя се съгласила и на 28 януари 1911 г. се отказва от всички права по изобретението. Затова сега кибритът е всеобщо притежание.
За първите български кибрити се предполага, че са се появили около 1880 г. Те били с цилиндрична форма и са се казвали „Народни български пали-дръвца“. Тогава предприемчив българин открива фабрика за кибрити във Видин, но поради голяма конкуренция тя е закрита.
Колекционирането на кибрити, кибритени кутии и кибритени етикети е известно като филумения. Терминът е предложен от британската колекционерка Марджори С. Еванс през 1943 г., която по онова време е председателка на Британското общество за кибритени етикети и книжки.
/По материали в интернет/
