В тази публикация ще разгледаме накратко основните видове 3D монитори и техните достойнства. Надявам се, че представената информация ще ви бъде от полза, в случай, че сте изправени пред подобен избор, но все още не можете да вземете окончателно решение.
Въпреки първоначалното скептично отношение на голяма част от специалистите и обикновените потребители, още от миналата година повечето телевизори от среден и по-висок клас са с възможност да възпроизвеждат и 3D картина, наред с останалите нужни и не толкова нужни екстри. Като стана дума за телевизори – може би интерес за вас ще представлява и статията, разглеждаща основните правила при избор на телевизор. Сега, през 2013 година, никак не са малко и моделите 3D монитори и докато някои все още се ослушват и се чудят, други се наслаждават на (вече) достатъчно реалистична триизмерна картина. Дали си заслужава покупката на такъв монитор? Отговорът на този въпрос в най-голяма степен зависи от вашата индивидуална нагласа. Нека видим, какви са основните видове 3D монитори, какви предимства и недостатъци имат. А дали ще станете собственик на подобна чудесия – решавате вие. Все пак, щом като в момента четете тази статия, приемаме, че проявявате интерес към 3D технологиите. Отговорът на въпроса какъв 3D монитор да изберем изглежда достатъчно труден, с оглед на голямото разнообразие от марки и модели. В действителност отправната точка трябва да бъде друга. Преди всичко е необходимо да се запознаем, макар и бегло, без натоварващи технически подробности, с видовете 3D. Да видим…
1) „Истински“ 3D монитори и телевизори. Това са монитори и телевизори, способни да възпроизвеждат триизмерна картина без да са необходими каквито и да е било 3D очила. Тези дисплеи създават авто-стереоскопичен ефект, благодарение на интегрираните в тях множество фини лещи, които изграждат специален филтър, разположен зад защитното покритие на екрана. Е, ако трябва да бъдем съвсем коректни, това е псевдотриизмерно изображение, тъй като илюзията за обем се създава от нашия мозък, „излъган“ от собствените ни очи. За съжаление, тази технология все още не е широко разпространена, а цената е достатъчно „солена“. Така например, един от първите успешни модели, пуснати в масова продажба – 25-инчов 3D монитор на LG, в момента се предлага на цена около 2 000 щатски долара. Ако проявявате интерес, допълнителни сведения за технологията можете да получите от тази статия: монитори от серията LG DX2500. Главното предимство при тези устройства е, че не са необходими очила, които дразнят голяма част от потребителите, а сред недостатъците следва да отбележим по-малката дълбочина на 3D ефекта, както и значително по-високата цена.
2) 3D монитори с активни очила. Именно благодарение на тях се популяризира идеята за 3D в домашни условия. Въпреки че технологията постоянно се развива и подобрява, принципът и до днес си остава един и същ и дори и в момента ранните модели като Samsung 2233RZ
се радват на популярност сред геймърите. Това са 3D монитори, поддържащи честота на опресняване 120 Hz, което ги прави предпочитан вариант за почитателите на бързите игри тип FPS (шутъри) и racing (състезания с мотоциклети и автомобили). В повечето случаи 3D-то е „по желание“ – очилата, необходими за получаване на триизмерно изображение се купуват отделно. Принципът на действие е следният: към монитора се свързва специален предавател, който синхронизира неговата работа с тази на очилата. Техните стъкла всъщност представляват LCD дисплеи, които „премигват“ с висока скорост, затова още се наричат и очила с активен затвор. По този начин последователно се блокира изображението за всяко едно от очите и в резултат всяко око вижда картината, предназначена само за него. Отново цялата работа се върши от мозъка и в резултат – voila, създава се илюзията за обемно изображение, което „изскача“ от екрана. Ако изберем такъв вид 3D монитор ще се насладим (в идеалния случай) на реалистично триизмерно изображение с най-голяма дълбочина на 3D ефекта. Да, не напразно казваме „в идеалния случай“. Един от главните недостатъци на този вид 3D технология е т. нар. crosstalk. Често се губи синхронът в работата на LCD дисплеите и образът се раздвоява, което, естествено, разваля цялото удоволствие. Комплектът 3D очила с инфрачервен предавател е достатъчно скъп и трябва да се закупи (в повечето случаи) отделно. Друг проблем, който трябва да имате предвид е, че ще ви бъде необходима и съответна видеокарта, съвместима със споменатия комплект. Тъй като популярният комплект, даващ най-добро качество на 3D изображение при игра и гледане на филми е дело на NVIDIA, естествено видеокартите на другите производители не стават (за което компанията ужасно съжалява, но не може да ви помогне). Но, спокойно – има изход. Купете си някоя от последните чудесни видеокарти на NVIDIA :). Още нещо, на което трябва да обърнете внимание е, че в резултат на това постоянно „премигване“ на LCD лещите на очилата зрението се натоварва значително. Очите бързо се уморяват, ако прекалите, може да се стигне до неприятни последици като мигрена и световъртеж. Разбира се, не всеки е в еднаква степен чувствителен – така че преди да вземете окончателно решение е добре да проверите лично на вас как ви се отразява използването на активни 3D очила. Ако проявявате интерес към този вид монитори – нелош вариант е 120 херцовият XL2420T. Разработен е от инженерите на BenQ с активното съдействие на няколко известни геймъри, нееднократни победители в Counter-Strike турнири.
3) 3D монитори, при които за получаване на триизмерни изображения се използват очила с поляризирани стъкла. Принципът е подобен на този, описан при втория вид 3D монитори, но има една съществена разлика. Тук вече самият екран на монитора е покрит със специален поляризиран слой. В 3D режим изображението се обработва допълнително, но се подава едновременно картина и за двете очи. Тук вече влизат в действие поляризираните лещи на очилата и всяко око вижда единствено тази част от изображението, която е предназначена за него. Пасивните 3D очила са леки и удобни, значително по-евтини са от активните. Не се нуждаят от батерии, няма никаква електроника. Изискванията към видеокартата са значително по-скромни. Не е нужно наличието на някакъв предавател. Лещите на очилата не премигват – зрението се натоварва в значително по-малка степен. Сравнително евтин модел, който могат да си позволят и потребители с ограничен бюджет, е например 23 инчовият D2357Ph на AOC. Ниската му себестойност естествено кореспондира с по-скромните му възможности. По-добри резултати по отношение на цветопредаването и ъглите на видимост имат пасивните 3D монитори с IPS матрица, като разликата в цената не е чак толкова голяма. Ако решим да изберем 3D монитор, базиран на тази технология, трябва да знаем, че дълбочината на 3D ефекта е по-малка, в сравнение със споменатата по-горе разновидност. Също така в 2D режим (при някои модели, а и в зависимост от специфичните особености на вашето зрение) можете да забележите линии през екрана, дължащи се на поляризирания слой, с който е покрит дисплея. За сметка на това не се наблюдават дефекти в изображението, предизвикани от загубата на синхрон, няма и трептене, съответно очите се чувстват по-комфортно. Тези 3D монитори (както и очилата към тях) са и най-евтини.
И така, снабдени с тази основна информация, ще ни бъде по-лесно да изберем подходящ за нас 3D монитор. От тук нататък остава да си набележите 2-3 модела от предпочетения от вас вид и да потърсите по-подробно ревю в Интернет. Ако нямате нищо конкретно предвид – просто напишете в търсачката „ревюта на 3D монитори“ – ще намерите поне няколко полезни сайта с нужната ви информация. Пожелавам ви успех в избора!
