Сред най-колоритните обичаи в българския традиционен календар са кукерските игри. Обредното маскиране в българската фолклорна група идва от далечното край време, онова време, наричано от нас паганистично, в което воинът е влизал в кожата на животното тотем, човешкият колектив е търсел своето място в космическия ред, а магическите практики са установявали равновесие в природата. От тогава до днес това маскиране е живо.
В древните езически времена човекът е вярвал, че светът на живите и светът на прадедите са едно цяло. В неговата идеология водеща е била идеята за плодовитостта на земята, хората и животните. Убеден, че предците от другия свят имат необходимата свръхестествена сила да осигурят тази плодовитост, той е търсил връзка с тях във всеки важен момент от живота си. За да я осъществи е трябвало да стане друг. Именно маската е средството да премине оттатък, за да допринесе за собственото си благополучие. Тя стои на границата между двата свята, приобщава човека към отвъдното, помага му да прекрачи прага към ирационалното, за да подчини силите, на които е подвластен в своето ежедневие.В древността траките насочват този езически обичай в чест на бог Дионисии.
Преминаването на мъжа в Нов статус също е ставало с участието на прадедите и е изисквало маска – във всички селища персонажът на кукера предизвиква страх и присмех, но и сериозно присъствие на богатите маскарадни игри в новогодината и раннопролетна обредност у българина.
Маските могат да бъдат изработени за прогонване на злите духове и тъмни сили, и са предзнаменование на възраждащата се и пробуждаща природа пред пролетта – а и по всяко време на годината е добре да имате подобна маска ,за да ви пази.
