Малко необичайно серията от постове за Германия, ще започне с нещо японско – суши.
Канев, който е относително ентусиазиран по японската култура, и с около година практически опит в правенето на суши, ми разреши да снимам сушиправенето.
Традиционното суши всъщност представлява ферментирала риба и ориз поръсени със сол. Благодарение солта и на ферментацията на ориза, от който се получавал оризов оцет и попивал в рибата, тя можела да се съхранява дълго. След това ориза се изхвърлял и се е консумирала само рибата.
Днес съществуват различни видове суши, като най-разпространеното може би е Makizushi, което представлява риба завита в ориз и пресовани водорасли(нори), ориза разбира се не се изхвърля и всяко парче суши се яде на една хапка(няма да обяснявам каква свинщина става, ако се опита човек да прегризе парче по средата 🙂 )
Ако сте опитвали суши в ресторант и ви е харесало, значи най-вероятно ви е хрумвала идеята да си направите вкъщи. Ако пък не ви е харесало, все пак пробвайте домашно приготвено, то става в пъти по-добро от това в суши-баровете.
Предимствата на домашното суши са очевидни – по-вкусно, по-голямо количество суши и подправки, по-добра обстановка, абе въобще – по-по-най.
Какво ви трябва за приготвянето на суши?
Задължителните продукти са: ориз за суши(с обикнове не става толкова добре), листи пресовани водорасли (нори), оризов оцет, дървена постелка за навиване на сушито, пълнеж(например сьомга и маслини). Може да добавите още хайвер, маринован джинджифил(гари) и уасаби(аз лично не мога да му понасям миризмата, така че наблягам на гарито, което е достатъчно люто, кисело сладко 🙂 ). Мечът няма практическо приложение в приготвянето на суши, но допринася за атмосферата.
Ако не можете да си намерите дребен жълт японец с черна права коса и дръпнати очи, който да приготви сушито, може да се задоволите с дългокос, къдрав, бял балкански субект или който друг ентусиаст, който има желание да се занимава два-три часа с правене на суши, докато вие тайно подяждате ориза и се грижите за музикалния фон.
Приготвяне
Смесват се 4 супени лъжици оризов оцет с 2 лъжици захар и половин лъжица сол. Сместа се разбърква, загрява(без да завира) и се оставя да изстине.
Чаша и половина ориз(ок. 200мл) се измива и се оставя да кисне около 20минути. След това се вари в 3 чаши вода, 20 минути. изчаквате го да изстине (още 20-30мин), като най-добре го разстелете в тава за да изстива по-бързо, а още по-добре е да се духа с нещо, например с вентилатор. Междувременно може да нарежете маслините и рибата на парченца подходящи за слагане в завитото суши.
След като изстине, ориза се поръсва равномерно с дресинга, правят се черти с обратното на ножа за да попие сместа надолу, без да се разрязват зърната на ориза.
Завиването
Върху подложката за завиване поставяте лист нори и грапавата страна нагоре. Слагате върху него ориз и пълнеж и завивате.
Рязането трябва да става с много остър нож (най-добре – скалпел), защото иначе рискувате да си изцвъкате ориза по не особено естетичен начин.
Върху нарязаните парчета може да сложите хайвер.
Консумирането
Разбира се класиката е, да се яде суши наредено върху голо женско тяло. Но ако не разполагате с гола жена наоколо, или все пак и тя иска да яде от сушито, а не само да бъде омазана с ориз, уасаби и соев сос, може да го ядете с клечки в чинийки 🙂 Пaрчето се взима с клечк и се изяжда цялото, не се гризе на половина, защото става голяма свинщина с разпилян навсякъде лепкав ориз.
Подправките
Уасаби – Както споменах, аромата на уасабито не ми понася, но все пак ще спомена, че е доста разпространено малко уасаби да се разтваря в паничка соев сос и след това сушито да се топи в него. Според повечето източници, обаче, това убива вкуса и аромата на уасабито и не е за препоръчване.
Гари(маринован джинджифил) е другата много популярна подправка за суши. Също люта(но не толкова брутално колкото уасабито), освен това и кисело сладка. С две думи – страхотен вкус, един от най-големите плюсове на домашното суши е, че може да си ядете гари в неограничени количества. В заведенията винаги ми се налага да гледам сервитьора умолително за още една порция гари.
And last but not least – соевия сос също прибавя страхотен вкус.
Въпреки, че нашето суши не постигна добър търговски вид, вкуса му е превъзходен.
Warning!!!
Не прекалявайте със сушито, за да не ви се дръпнат очите 🙂
