В последно време в редакцията получаваме доста въпроси, свързани със заболяванията на ушите, носа и гърлото. Какво представлява диагнозата карцином на орофаринкса? Защо трябва да се коригира изкривената носна преграда? Какви проблеми влече след себе си затрудненото носно дишане? Това всъщност са част от въпросите, на които търсим отговор от доц. д-р Минчо Мелничаров, дм, от Клиниката по УНГ болести към УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ” и главен асистент в Университетската катедра по УНГ болести към Медицинския факултет на Медицинския университет – София. Доц. Мелничаров има над 36 публикации в български и чуждестранни списания по оториноларингология.
– Д-р Мелничаров, да започнем с това: кои са най-честите заболявания, с които се обръщат към вас пациентите?
– Те основно са две групи – това са възпалителните заболявания на носа и околоносните кухини, които са най-често срещани в патологията на оториноларингологията, от една страна, и от друга страна – карциноми в областта на ларинкса, ушите и носа, поради спецификата на клиниката, в която работя.
– Позволете преди да продължим по тези теми, да ви попитам нещо, което често се задава като въпрос от нашите читатели: може ли ангина да се излекува с хомеопатия, или синузит, или отит?
– Всичко може да се лекува с хомеопатия, но нещата трябва да се разграничат. Ние сме представители на алопатичната медицина и ориентацията на нашите знания и усилия е съвсем различна. Ние сме за по-различен и агресивен подход и нашите лекарства са други. Съществува едно такова условие: по принцип човек се лекува цял живот или с хомеопатия, или със стандартни лекарства. Т.е. не може досега да си се лекувал с антибиотици и други мощни медикаменти, и изведнъж да преминеш на хомеопатия. Просто организмът ти не е подготвен за това.
– Искате да кажете, че при нас, в нашите географски ширини няма как ангината да се лекува с хомеопатия? Правилно ли разбрах? Питам ви, защото този лечебен метод широко навлиза в живота ни…
– Ангината е състояние на остро настъпила вирусна инфекция, която трябва да бъде преборена, образно казано, с някакво оръжие, докато хомеопатията предполага предварително усилване на имунната система така, че
да се стигне до самоизлекуване
Разберете. Ако вие сте китайка или аз, или нашият народ, и ако поколения наред сме се лекували с хомеопатия, да. Но е неуместно да се опитваме да се борим с такива остри заболявания само защото сме прочели някъде за това.
– А какво ще кажете за народната медицина, позната ни от нашите баби – промивки със солена вода, билки и прочее?
– Това е в реда на нещата. Нека не забравяме, че историята на медицината е толкова дълга, колкото историята на човечеството. И преди да се измислят модерните средства, лекарите навремето са лекували точно с такива методи.
– Какво не трябва да се предприема при бактериални и вирусни инфекции на горните дихателни пътища, както и на слуховата система?
– Първото, което не трябва да се прави – това е самолечението. Не бива, защото трезвата оценка в такъв момент е невъзможна заради състоянието на организма. Самолекуването е вредно, защото човек не може да види и прецени очевидни неща. Второ, не бива да се отлага лечението, независимо какво е то – било то стандартното алопатно лечение, или хомеопатно, каквото и да е. И трето – лечението трябва да се доведе докрай.
– Какво обхваща диагнозата карцином на орофаринкса?
– Простичко казано, орофаринксът обхваща гълтача, свързан с продължението на устната кухина, т.е. включва базата на езика, тонзилите и мекото небце. Под карцином на орофаринкса основно се разбира карцином на устните, на гингивата – това е мястото, където са зъбите, на пода на устната кухина, на езика и на сливиците. Орофаринксът е една от основните точки за комуникация със заобикалящия ни свят – оттам дишаме, оттам гълтаме, оттам приемаме храна… Т.е. на тази входна врата се случва сблъсък на макро- с микросвета. Този сблъсък понякога плащаме скъпо, това е възникването на карциномите.
– А кои са причините, или по-скоро факторите?
– Причини ние трудно можем да посочим, но факторите, които спомагат за възникването на карцинома, това е неправилното отношение към околната среда, най-общо казано злоупотреба с никотин, с алкохол, с наркотици. Основно това е. И тази околна среда ни убива по малко, постепенно.
– Има ли някакви първоначални признаци, които да подскажат за развитието на такова заболяване?
– Ще кажа нещо универсално – здравият орган не дава сигнал за себе си. Орган, който сигнализира, че има проблем – чрез болка, чрез неудобство или друг проблем, трябва да му бъде обърнато внимание. Т.е. наложителен е преглед от компетентен специалист. На всеки такъв дискомфорт трябва да бъде обърнато внимание. Иначе първият симптом е образуване на някаква болезнена малка язвичка по епитела в устната кухина, която не преминава сама, не преминава в рамките на обичайното време и трябва да й се обърне внимание. Имайте предвид, че не всяка язвичка, дупка или раничка е карцином, но всяка една от тези язвички може да премине в такова нещо.
Тези язвички компрометират функцията на органа, в който се намират. Т.е. устната кухина става трудна за функциониране, буквално казано – било за ядене, било за дишане, но
в началото е трудно храненето
Първо, появява се спонтанна болка. После, част от органите губят способността да се движат както трябва, защото се получава подутина. Тя се фиксира и компрометира функцията на органа – било на език, било на меко небце, било на зъби, било на долна или горна челюст и вече появяването на язви – това е крайната фаза. Ежедневно сме свидетели на случаи на хора, които са закъснели поради една или друга причина, ходили са някъде, махнали са с ръка, казали са – само ще ми мине, след което вече изпиват горчивата чаша до дъно.
Ранната диагностика дава 90% шанс за излекуване
– Сега е ред да ви попитам за лечението и прогнозата?
– Всеки карцином, който се открие навреме, може да се овладее. Зависи от фазата, в която се открива, колкото по-рано стане това, толкова по-голяма е вероятността да бъде излекуван. Или с други думи: ако ранната диагностика е налице, шансовете да го излекуваме са 90%. Обаче ако закъснеем по някаква причина, шансовете намаляват с всяка изминала минута.
– Прогнозата от какво зависи?
– Прогнозата зависи от стадия. По принцип всеки тумор е лечим, когато е хванат навреме.
– А каква е честотата на този вид карциноми?
– Модерният свят се променя. Променят се и заболяванията, които ни съпътстват. От наша гледна точка, от средата на миналия век, когато модерната отоларингология навлиза в България, водещият карцином е бил този на ларинкса. Сега обаче нещата се променят и водещ е карциномът на гълтача, който прелива към ларинкса. Както и карциномът в устната кухина. Причините са следните: например нетрадиционните сексуални практики, папилома вирусът, който се открива с другите модерни заболявания, навиците, които се променят. Променят се и нещата, които ни атакуват. Значи преди 1980 г. в България въобще не се говореше за СПИН. Сред нашето поколение никой не говореше за хламидии. Сега те са в повече от 60% от младото население. Никой не говореше за хемопапиломавируса. Сега всеки се хвали едва ли не как е имунизирал дъщеря си. Това е динамиката на модерния свят. Между другото, карциномите
навлизат в историята на медицината през 17 век
Дотогава по една или друга причина човек с карцином е бил едва ли не предмет на световно изучаване. Чисто концептуално карциномът представлява следното – една клетка, която досега е била нормална, изведнъж по някаква причина, ръчва я нещо и тя започва да се развива по друг начин, дегенерира, променя се.
– Да преминем на друго, често срещано нарушение – изкривената носна преграда. Това вродено състояние ли е или придобито?
– Имайте предвид, че човек не е напълно нормален, в смисъл симетричен. Ако разделим лицето на две, ще се получат две различни половини. Носната преграда не е изолирано състояние, тя расте. Носът расте някъде до 25-28-та година. Дори се смята, че носът, ухото и още един орган при мъжа растат цял живот. Което означава обаче, че хрущялът, който образува носната преградка, расте с малко по-висока скорост, в резултат на което, за да се намести, трябва да се изкриви. Т.е. кривината на носната преграда донякъде е и вродено състояние. Разбира се, много голямо влияние имат и различните травми в ранна детска възраст – най-често люлката. Много деца получават подобна травма. Отначало децата падат на носа си, това почти винаги води до леко изместване на хрущяла. Децата не си чупят носните кости, защото са гъвкави, получава се само крива носна преграда.
– Това състояние какво причинява на страдащия човек? Само до затруднено носно дишане ли води?
– Големият проблем при затрудненото носно дишане е, че то влече след себе си до проблеми, от една страна, на глътката, на устната кухина, на сливиците. От друга страна, влияе негативно на белия дроб. Когато няма добро носно дишане, белият дроб не се разгъва докрай.
– Т.е. това съвсем не е безобидно състояние?
– Въобще не е безобидно, напротив, води след себе си дълбоки функционални проблеми, много дълга опашка бих казал. Подобен ефект има и наличието на уголемена трета сливица. Лошото носно дишане по начало е в противовес с нормалните изисквания на организма, особено при подрастващите. Лошото носно дишане води и до изкривяване на зъбите. При това постоянно отваряне на устата мускулът компресира и източва напред долната челюст. Това е ортодонтска аномалия. Малките деца, пък и по-големите, които не дишат нормално с носа, получават по-малко кислород и се
забавя мисловната им дейност,
както и цялостното им развитие. При възрастните хора лошото нощно дишане може да доведе до тежък сън, включително до хъркане, състояние, наричано сънна апнея.
– Операция ли е лечението?
– Кривата носна преграда е механична преграда на дишането, няма лекарство, което да го оправи. В крайна сметка операцията е тази, която помага. Ние помагаме на организма да се излекува.
– Решава ли проблема операцията?
– Операцията, направена от добър специалист, основно решава проблема. Преди всичко тя се прави през ноздрите, не се реже. Коригира се носната преграда и този оперативен период е много кратък – няколко дни и всичко е нормално. По този начин се правят и външните корекции на носа. Има и други варианти, но в нашата клиника така ги правим.
– Според вас на какво повече залагат пациентите? На естетическия вид или на здравето си? Това разкрасителна операция ли е или оздравителна?
– От тази гледна точка при нас идват основно хора, които не харесват носната си конструкция. Не можем да пренебрегнем вечния стремеж на хората към красота. Ние делим операциите на две – функционални и естетични. Естетичните се правят за разкрасяване, докато функционалните се правят заради физиологичен дефект, който те искат да коригират. Ние съчетаваме и функционалното, и естетичното – хем оправяме дишането, хем оправяме външния вид.
Възпалителните заболявания на ушите се провокират от лошото носно дишане
– Д-р Мелничаров, ние май пренебрегнахме другите органи. Да кажем нещо набързо за ушните заболявания или поне за някои от тях.
– Ще започнем така – възпалителните заболявания на ушите до голяма степен се провокират от лошото носно дишане. В тази връзка искам да споделя, че най-модерната процедура, която извършваме в нашата клиника, са т.нар. кохлеарни импланти. Но да се върнем на въпроса ви за спуканото тъпанче – самият израз “спукано тъпанче” означава, че има някакъв акт на насилие. Тук трябва да разграничим нещата – когато става дума за спукване на тъпанчето от такъв акт на насилие, се случва разкъсване на тъпанчето, което се възстановява много бързо, с една операция за 10 минути. Без никакви последици. Никакви капки, никакви изчаквания, търси се специалист и веднага това нещо се залепва. Разбира се, остават проблемите между сражаващите се. Друг е въпросът, когато тъпанчето е пробито от възпалителен процес, което е свързано с образуване на дефект на тъпанчето, през който вече минава и въздух, вода… Това е предмет на хроничния отит. Когато се получи възпаление в тъпанчето, т.нар. тъпанчева кухина е една костна система с 4 стени, под и таван и една-единствена от тези стени не е костна – това е тъпанчето. Като се получи възпаление, то продуцира течност, която започва да набляга по стените на тъпанчевата кухина и тъй като течността не се свива, тя натиска по единствената податлива преграда, това е тъпанчевата мембрана. Тя се издува навън и в един момент се пробива, за да изтече тази течност навън. Това вече е предмет на нашите хирургически усилия, ние възстановяваме това тъпанче с хрущялче от ухото. Това е рутинна операция в нашата клиника, извършваме я почти ежедневно и подобряваме слуха.
– Моля ви да се върнем към кохлеарните импланти, вие ги нарекохте модерно лечение. Разкажете за нашите читатели.
– Това е много стара идея на човечеството. Може би не знаете, Волта е човекът, който е открил електричеството. Той е бил почти глух и е решил да експериментира върху себе си – пускал е 50-волтов ток в ухото си и в един момент усетил, че чува по-добре – дразненето на слуховия нерв довело до подобрение на слуха. Тази идея за допълнително дразнене на слуховия нерв резултирала в идеята да се вкара електрод, който да докосне директно слуховия нерв и да подаде кодиран сигнал по този електрод, който да отговаря на заобикалящите звуци. Т.е. създава се един сложен апарат, трансмитер, който да преобърне, да прекодира звука, който подава сигнал на мозъка, което пък означава, че мозъкът трябва предварително да е подготвен да реагира на този сигнал. Между другото, всеки специфичен орган реагира по специфичен начин – ако например се чукнете по окото, ще видите светлина, ако се ударите по ухото, ще усетите звук, ако пуснете ток на езика си, ще усетите вкус. Това е дало основание на изследователите да изобретят този отначалото едноканален, а сега 23-канален кохлеарен имплант, който директно се забива в средното ухо, отива в слуховия нерв и предава кодираните сигнали. Така пациентът започва да чува.
– Това прилага ли се вече и в България?
– Да, от 1998 г. се прилага. Тука има няколко предварителни условия. Този метод е най-успешен при скоро загубили слуха си хора. Досега оперирахме само деца, сега искаме да разширим кръга от пациенти, да започнем да прилагаме процедурата и при възрастни хора, които са оглушали. Процедурата е много скъпа. Здравната каса финансира около 28 000 лв. по клинична пътека. Но това не е достатъчно. А след това има двегодишен период на обучение, т.е. да адаптираме мозъка към новите сигнали, които постъпват към него – да му кажем какво означава, да го обучим. Обучаваме го и хората започват да чуват.
– По колко такива пациенти имате на година?
– Годишно поставяме по 80 до 100 импланта. Засега процедурата се извършва в Клиниката към болница ИСУЛ, както и във Военна болница.
Яна БОЯДЖИЕВА
