Обувки
Боти
Ботуши
Чанти
Категория: Празници и тържества
Добавил: Таня ВълчеваКога е ВидовденКолкото и да търсите в църковния календар светец с име Видо или Вида, няма да успеете да откриете. В Черна гора, Сърбия и Херцаговина, където празника е също запазен в паметта на народа се твърди, че „свети Виду” е християнска трансформирана представа за езическия бог Виду. Никъде обаче в сръбския църковен календар също така не съществува канонизиран светец Виду.
По време Видовден съвпада с дните на светцате-градушкари Вартоломей и Варвара (11 юни) и пророк Елисей (14 юни). Никъде обаче при честване на Видовден не са отбелязани обичаи или обреди свързани пряко или косвено с представата за градушка.
Обстоятелството, че Видовден е празнуван преди всичко в рударските селища на балканския полуостров, включително и в тези на българска територия, дава достатъчно основание на някои да приемат, че се касае до празнуване в чест на свети Вит – светецът закрилник на саксите, чиито култ е бил пренесен на Балканите и натурализиран всред православното население от масово придошлите в металодобивните селища саксонски рудари.
Тази версия е убедителна и поради някои други аналогии наблюдавани при честването на Видовден.
В Саксония (а и в Чехия), свети Вит се счита светецът закрилник на зрението. На този ден в много райони на Средна Европа страдащите от очни заболявания напръскват със свежи клонки овлажнени от утринна роса от листните пазви на растението „видовиня” или „вида”, наричано на някои места „огнивче” или „лугачка”. Счита се, че тази роса има изключително благоприятно въздействие при очни заболявания. Росата се събира в шишенца и се използва през цялата година при „очобол”. Интересно е, че екстрактът от „видовията” се използва и при приготвяне на съвременни препарати за очни заболявания от някои световноизвестни фармацевтични фирми.
Празнуването на свети Вит в Германия и Чехия се съпровождало с шумни градски и селски празненства, изпълнени с весели игри и живописни пазари. Забележително е, че празнуването на Видовден в Брезник става на около 6 км. източно от града и недалеч от местността „Чешко пазарище” до село Вискяр, където вероятно на този ден са спирали и разгръщали подвижните си сергии чешки търговци. Част от онези непрекъснато пътуващи чужденци по пътищата от Средна Европа към Беломорието и от Дубровник към бреговете на Черно море, носещи със себе си освен лъскавите си и примамливи стоки дъхът на един свободен живот, разпалващ тайно, но и трайно надеждите на народа за избавление.
Има обаче и още едно обстоятелство – на Видовден – 15 юни 1389г. е станала прочутата Косовска битка между армията на Мурад I и обединените балкански християнски войски. В тази битка бил убит султан Мурад I, но османските пълчища разгромили християнските войски, при което загинали много сърби, босненци, черногорци и българи.
Тъй като по-голяма част от българските отряди изпратени в обединените християнски сили на Косово поле са изхождали предимно от районите, за които стана дума по-горе, възможно е масово посетените събори на Видовден в западните покрайнини на българските земи на запазени от столетия оброчища, да са в памет на загинали българи в Косовската битка.
Видяна: 5050 |
Коментари:1
хъфи July 17, 2010, 2:37 amмного поочителна информация
