Пред кино „Арена Запад“ тази вечер отново разпъват червения килим – не за холивудски гости, а за холивудска премиера на новия филм на Зорница София „Прогноза“ (ForecastTheMovie.com).
През последните години българските филми, за щастие, престанаха да са новина. Новината е, че този път зрителите няма да гледат мутри, балатум, скъсани тапети, парно и политици, както се изрази Юлиан Вергов в интервю за Вести.бг.
В „Прогноза“ няма главен герой, защото всички са такива и всички те градят една абсурдна балканска история, която ние, хората от региона, периодично преживяваме от едната балканска чест, разделена на парчета с форми на държави.
Теодора Духовникова, Стефан Щерев и Юлиан Вергов са трима от тези главни герои. Специално за нас те разказаха какви са били мотивите им да участват във филма, как се работи със Зорница София и какъв е смисълът от филми като нейния.
– Каква беше личната ви мотивация да участвате във филма?
Юлиан Вергов: Мен ме мотивира историята, защото с част от нея съм се сблъсквал лично. Достатъчно ми беше да прочета сценария. Много пъти съм казвал, че това е първият филм, в който няма спомени за комунизма, няма мутри, няма балатум, скъсани тапети, парно и политици. Това беше най-сериозната ми мотивация. Според мен, това е един от малкото български филми в последно време, който носи нещо, което не съм виждал отдавна – свежест.
Теодора Духовникова: Аз много обичам приятелите си и с големи усилия успях да ги накарам да ходят на театър, защото вече има какво да гледат. Тях обаче в никакъв случай не можеш да ги накараш да отидат на кино. И е нормално, разбирам ги. Понеже знаех, че те ще се припознаят в този филм, ужасно много исках да бъда част от него.
Стефан Щерев: Отдавна се бях загубил в тази културна „area“ българска и исках да направя за мене си някакво завръщане с нещо, което определено ми харесва. И като го прочетох… Аз не се припознавам, не живея този живот, но ми стана провокативно и интересно дали, аджеба, ще намеря нещо в него.
И намерих много хора, защото в тази сръбска среда съм живял и тия неща са ми толкова познати. Беше много интересно как от тяхна гледна точка ще представя нещата. Това беше страшно мотивиращо. На мен в Сърбия ми казват: „Ти си най-големият сърбин сред българите“.
– До някое време във филма всеки говори нас своя език и се разбирате. Когато обаче се скарвате, всички започвате на английски. Това ли е езикът, който ще ни обедини на Балканите?
Стефан Щерев: Дано не е, това е много тежко. Много ме боли, защото го изживявам всеки ден, когато се срещнат хора от региона, най-вече млади. Не си губят времето с опознаване – това как се казва, онова как се казва. Говориш ли английски? Да. Айде… Малко ме дразни това.
Юлиан Вергов: Опитал съм се в моя герой да проличи това, което говори Стефан. Робърт говори развален английски, но участва във всеки разговор, във всеки проблем, разбира от всичко и т.н. Това е, което се случва…
– Какъв е смисълът на Балканите от конфликтите, показани във филма?
Юлиан Вергов: Има нещо във филма, което ми направи впечатление. Всички тези хора от Балканите говорят истината. Никой не се притеснява от това. Единственият, който се мъчи да манипулира, е човек, живял дълго време на запад. Това е важно, защото ние на Балканите сме „Право куме в очи“. С времето това някак си се разми. И ценното на филма е, че показва колко по-лесно се случват нещата, ако се казва истината.
А пък конфликта, хората ще забележат, че започва на шега, като детска игра и в един момент се превръща в нещо много сериозно. От играчка става плачка.
Стефан Щерев: Аз мисля, че има смисъл от конфликтите, защото ти от конфликтите се учиш, особено когато се случва на екран. Има някаква дистанция, можеш да погледнеш отстрани и да си кажеш: „Колко всъщност е безсмислено всичко“. Както казваше един голям сръбски писател, ние на Балканите живеем един до друг, но не живеем заедно. Аз много живея с проблемите на сърби и македонци, вълнувам се от техните политически тегоби… Нашият запад започва оттам.
Юлиан Вергов: Има много скрити смисли, които са уж дребни, уж минават между другото, но носят голямо значение. Специално за мен дават много поводи за размисъл. Ето, първоначалното забравяне на Маргарита на моста ги разделя, а след това, когато се изгубва, отново тя ги обединява. Това се превръща в нещо положително…
Теодора Духовникова: Когато има смисъл, ние можем да се обединяваме.
– Не са ли забравили хората за конфликтите? Доколко филмите, медиите и книгите допринасят за напомнянето на тези неща?
Юлиан Вергов: Аз мисля, че самият филм би трябвало да даде отговор на всички тези въпроси, защото има едно изкуствено създаване на граници и съвсем естественото им, от само себе си, разрушаване.
– А Зорница доброто или лошото ченге беше като режисьор, вие как я усетихте?
Всички: Лошото
Теодора Духовникова: Зорница е много строг режисьор. Има моменти, в които сме я молили да презаснемем нещо, но тя има своя визия за нещата и знае точно как иска да бъде направено. Това е добре, защото не може всеки да ти казва това трябва така или онака да стане. Тя държи на своето и не се влияе много от други мнения. На снимачната площадка си беше мъж и си ставаше момиченце вечер, с роклята…
Юлиан Вергов: Тя е доброто ченге, което се прави на лошо. Ние пък някак си станахме много задружни и намерихме начина на разговаряне с нея – изпращахме нашия парламентьор Теодора, която решаваше всички проблеми. Хубавото е, че нямаше смисъл Зорница да ни обяснява да не се надиграваме много, просто максимално човешки и естествено се държахме, героите ни се държаха по начин, който всеки би се държал и никой не искаше да изпъква и с някакви неща да се импровизира…
Теодора Духовникова: Както често става в български филми.
Юлиан Вергов: По време на снимките не стояхме по караваните или на определените за почивка места, за да пушим и да говорим глупости, а се коментираше по сценария, обсъждаше се…
Теодора Духовникова: Всеки гледаше сцените на другия, беше истински общ процес.
– Вие като актьори как предпочитате – да работите със строг режисьор или с режисьор, който ви позволява повече импровизации?
Теодора Духовникова: Дайте ги всичките! И от тези, и от онези. Ние мечтаем да работим.
Юлиан Вергов: Най-хубаво е да се работи с режисьор, с който ние имахме щастието да работим – който знае какво иска и каква е цялостната му концепция за филма. Когато ние излезехме с поредното си предложение и изпращахме Теодора да се разправя с нея, това нещо тя го приемаше…
Стефан Щерев: Което означава, че е доста гъвкава. Тя знае какво иска, но е много отворена. Казва: „Аха, може би. Да, прави сте. Правим го така“. Или: „Ще видим, да, не съм много сигурна“. Имаше една сцена, със супата, която снимахме и абсолютно унили казахме, че това е лошо и не става за нищо. Зорница казва, че е добре. Бе, не е добре. И разговор среднощен, ние вече сме си направили плана как ще го направим…
Теодора Духовникова: Репетиции…
Стефан Щерев: Репетира се, без да й се казва, излъчва се парламентьор, отива, уговаря се. Имахме само един опит, защото няма никакво време, това са графици и т.н. Амбицирахме се и си го заснехме и точно този епизод в момента е във филма.
Теодора Духовникова: А това е важна сцена, защото трябва да проличи какви са те, когато го няма конфликтът. Какво е приятелството между тях, как общуват, как се разбират всеки на своя език… Тя трябва да покаже какви са тези хора при нормални обстоятелства.
– Бихте ли работили пак с нея?
Юлиан Вергов: Ами, аз й предложих да заснеме филм със същия екип по коренно различен сценарий с коренно различни образи на самите герои. Това би било много интересно да се случи и да се види тя до каква степен може да си развие въображението, съответно ние докъде можем да стигнем.
Стефан Щерев: Аз бих работил с нея, просто защото наистина като знае някой какво иска, на мен ми е приятно.
– Теодора, ти ли ще си парламентьор пак?
– Да… На мен би ми било много приятно, аз бих снимала непрекъснато с тези партньори и с този екип.
