Бианка Панова е едно от златните момичета на българската художествена гимнастика. Родена е на 27 май 1970 г. в София. В своята кариера на гимнастичка в периода от 1985 до 1989 г. печели 14 златни, 3 сребърни и 1 бронзов медал от световни и европейски първенства. Бианка е записана в Книгата на рекордите Гинес с осем поредни максимални оценки 10 на световния шампионат във Варна 1987 г., когато печели титлите в многобоя и на четирите уреда. Прогонена е от отбора след скандали с треньорката Нешка Робева заради четвъртото място на Бианка на олимпиадата в Сеул 1988 г. От стреса гимнастичката качва близо 20 кг, но с помощта на съпруга си Чавдар Нинов влиза във форма, готви се самостоятелно и на световното в Сараево 1989 г. печели две титли и два сребърни медала. Завършва тригодишна Танцова академия в Брюж (Белгия), където изучава джаз, хип-хоп, модерен балет, пеене и актьорска майсторство. В Белгия работи като инструктор за кондиционна подготовка и стречинг към Кралския балет на Фландрия. По същото време нейният съпруг Чавдар Нинов е лекар на балетния състав. Семейството живее и работи през годините в Италия, Белгия, Швейцария, Англия и Испания, както и в България през 2008–2012 г. Ето какво сподели голямата спортна звезда пред в. “Доктор” за своя здравословен начин на живот.
– Бианка, как се чувствате извън България?
– Адаптирам се лесно и се чувствам добре навсякъде по света. В момента пътуваме доста със съпруга ми по семинари и конгреси по неговата терапевтична специалност. Много чета, пиша втората си книга и работя върху себе си. Книгата ми „В името на голямата цел” се прие с изключителен интерес, въпреки че някои „герои”, описани в нея, не се харесаха и скочиха ожесточено да я критикуват. В момента се подготвя трети тираж.
– Как се грижите за своето и на сина ви здраве?
– Първото нещо, което правя, когато съм на ново място, е да потърся подходящ фитнес наоколо. Тренировки поне три пъти седмично са необходимост, тъй като тялото ми е свикнало на специфично натоварване и ако не му го дам – започва да ми досажда! А и за 16-годишен тийнейджър, какъвто е синът ми, няма по-подходящ начин за изразходване на насъбралата се енергия. Освен това правя разходки с моето малко съкровище – 4-годишното ми кученце, порода немски шпиц, който ме слуша най-много, измежду моите мъже у дома. И най-важното, което правя за своето здраве, стремя се да не допускам лоши мисли в сърцето си. Те са най-опасният вредител.
– Какво значи според вас здравословен начин на живот във всичките му аспекти?
– Това е доста общо понятие и ако се вгледаме по-дълбоко в начина ни на живот, си мисля, че е доста трудно постижимо. Та ние не знаем какво поглъщаме ежедневно с храната, която ядем, и с напитките, които пием. Здравословно за едни, може да не означава същото за други. Ние сме различни и по различен начин възприемаме и лошото, и доброто, и полезното, и вредното. Всеки сам трябва да намери оптималния вариант за самия себе си. И в храненето, и във физическата активност, и в секса дори, тъй като той е един от важните физиологични фактори за организма и психиката на човека. За да се говори изобщо за здравословен начин на живот, е много важна нашата емоционална нагласа и желанието ни да го практикуваме.
– Как се справихте с онези 20 кг, които наддадохте от стрес след олимпийските игри в Сеул 1988 г.?
– Справих се благодарение на знанията на човека, който беше до мен тогава – д-р Чавдар Нинов, и с много любов. Терапевтичната система на съпруга ми е уникална по рода си, многопластова и обхващаща лечението на много и различни нива. Понякога даден физически проблем е израз на някакъв емоционален блокаж в самите нас.
– Какви травми ви останаха след гимнастиката и как се справихте с тях?
– От гимнастиката имам само психически травми! Слава на Бога, бях издръжлива и съм
с добър и силен ген,
което ме спаси от тежките травми, които някои мои колежки получиха за цял живот.
– Какви други спортове сте практикували и какво положително намирате в тях?
– За съжаление, когато бяхме титулярки в националния отбор, не ни се разрешаваше да практикуваме други спортове. Съжалявам, че не се научих да карам ски, зимни кънки, да плувам, да играя волейбол. Във всеки спорт има положителен заряд. Има желание да се самоусъвършенстваш, да надминеш възможностите си. Опитвала съм да тренирам карате. Моят мъж ми беше учител в бойните изкуства. Той има трети дан карате и е много опасен, ако попадне в ситуация да се отбранява. Чавдар беше възхитен от моя шак, когато се запознахме през 1987 г. Той ми отвори очите за много неща. Убеди ме да го следвам и на игрището за голф. Този спорт обаче ми създаваше комплекс за малоценност. Не можех да проумея как една световна шампионка не може да уцели това малко топче. Трябваха години, за да разбера, че тази игра не може да бъде спечелена, а само играна. Доброто игрище за голф е като райска градина. Всичко е прекрасно – тревата, цветята, въздухът, езерцето с плаващи лебеди, все едно си в друг свят. Затова много се чудя на голфърите, които се ядосват и пушат цигара след цигара на това прекрасно място!
– Продължавате ли с танците?
– В момента не, но те са ми слабост и ми липсват…
– Какво научихте за лекарската професия, докато бяхте асистент на д-р Чавдар Нинов в Италия? В какво се състоеше вашата работа?
– Той работеше в голям и престижен частен медицински център. Освен него там консултираха още около 60 лекари, 15 от които професори и шефове на клиники. Но най-много пациенти се събираха при гинеколога д-р Бианки, ортопеда проф. д-р Манзини и при моя съпруг. Имали сме по 30 души на ден. Аз бях административен асистент, нещо като буфер между неговата практика и централната рецепция. Беше интересно. Запознах се с много известни италианци – спортисти, индустриалци, политици.
– Опишете достъпно метода, по който д-р Чавдар Нинов лекува. С кои болести успешно се справя?
– Той
лекува предимно тежка двигателна патология
и по-специално гръбначни проблеми, като дискови хернии, следтравматични парези, ранни артрози на гръбначните прешлени и големите периферни стави, мускулни травми и хроничната мускулно-скелетна болка. Той е създател на уникалния метод миопунктура – нещо средно между ортопедичната акупунктура и микрохирургията. Използва дълги и тънки игли, които вкарва безболезнено с помощта на специален инжектор, дълбоко в тялото на пациента, след което прецизно стимулира патологичния процес със специални токове, мощни лазери и т.н. Пред очите ми Чавдар спаси много хора.
– Сблъсквали ли сте се с българската здравна система? Какви са впечатленията ви от нея?
– Не съм се сблъсквала с българската здравна система. Но баща ми, който е на 83 години и има девет сериозни операции на какво ли не, е жив и здрав, благодарение на българските лекари, които са се грижили за него! Не мога да не им бъда благодарна! Знаем, че здравната ни система търпи критики от много страни, но за тях не са виновни специалистите, а хората, определящи политиката и бизнеса в този важен социален отрасъл. Имаме прекрасни български медици и специалисти, по нищо неотстъпващи на тези в развитите европейски страни. Но с тази разлика, че у нас българският лекар получава едва 400 евро, а в чужбина започва от 4000!
– Имате ли доверие на народната медицина или на други алтернативни методи на лечение?
– Да. При настинка и кашлица започвам лечението с народната медицина. Краката – в гореща вода, инхалации, масаж с ракия… Винаги у дома има домашна 60-градусова ракия за такива спешни случаи. Последния път в чужбина нямахме и се наложи да използваме 30-годишно уиски, което обаче не се оказа толкова ефикасно като нашенското лекарство! Пия медикаменти само в краен случай. Стремя се да поддържам организма си чист в биохимично отношение.
– Как релаксирате?
– Обожавам моментите си на усамотяване. И ако ги нямам в продължение на 2–3 дни, правя и невъзможното в дневната си програма, за да си осигуря време за тях. Имам нужда да се вслушам в тялото си, в душата си, да разбера от какво имат нужда, да им се усмихна…
– Вашата лична рецепта за добро здраве?
– Баланс на физическо, емоционално и интелектуално ниво.
Мара Калчева
