Певецът Стоян Михалев е създател на групата „Киора”. След като банда № 1 на 90-те години се разпада, двамата с Виктор създават своя формация. Сред хитовете на Стоян Михалев са „Вярвам в теб”, „Откакто ти” и „Малка и жестока”. Малко познат на обществеността факт е, че именно той стои зад редица популярни парчета на родния музикален елит като „Цвят лилав” на Ирина Флорин и много други. Освен певец и композитор Стоян е бил и радио- и тв водещ, както и… съучредител на политическа партия ДСБ. В откровена изповед завършилата „Международни отношения” бивша попзвезда споделя редица перипетии, през които е преминала не само на професионална сцена, но и в личен план.
– През 1992 г. с група „Киора” създавате един от най-хитовите албуми на 90-те – “Вярвам в теб”, а почти пет години по-късно групата се разпадна. По каква причина?
– Беше по-скоро края на 1996 г. Тогава дойде Виденовата зима и една изключително тежка икономическа катастрофа в България. И хората нямаха пари за хляб, камо ли за изкуство, музика и т.н. Нямаше концерти, нямаше никаква дейност. Всичко беше замряло. Нямаше начин да продължим като група. И се разпаднахме. След това, когато кризата беше решена, се появиха отново възможности. Но аз вече бях поел по съвсем различен път. Работех вече в първия български телевизионен музикален канал MM. Започнахме да развиваме и проекти с Виктор. А „Киора” беше вече в твърде минало време, въпреки че групата беше хубава… В годините мисля, че съм постигнал максимума в България. Затова реших, че искам да правя и други неща. И до днес продължавам да се занимавам с музика. Пиша музика в сериозни жанрове. Но започнах да се развивам и в други области. Завърших висшето си образование – политически науки, европейско управление.
– Споменахте телевизия ММ, но и там също, както с група „Киора”, се случи раздялата…
– Така се случи, че и с ММ продължих да работя пет години. Както беше и с групата. Но там се смениха много собственици. Имаше разни взаимоотношения, трансфери и всякакви други неща, които повлияха за това да спра да работя за телевизията. Сменяха се постоянно екипи, и то тогава, когато тя вече стана страшно популярна. И в един момент аз просто реших, че повече ми се занимава с продуцентска дейност. Тогава направихме с Виктор и два албума. Написахме страшно много песни за много български изпълнители. В един момент ангажиментите станаха толкова много, че вече не намирах наистина своето място в ММ…
– И все пак аз си мисля, че този период с ММ е белязан и с някакво разочарование… Разочарование, свързано с Камен Воденичаров?!
– Имаше такива моменти, да. В телевизията се появиха някакви лични взаимоотношения между Камен Воденичаров и… шоумена Слави. Някакви стари техни спорове. И се опитаха просто да ме използват за техните разправии. Превърнаха ме в буфер на битови разпри със стара дата.
– Ето един ваш цитат, който ме провокира да обърна разговора ни и в тази посока: „Вероятността да се намерят хора, които да инвестират в различна музика от субкултурата на мутрите, е сравнима с фентъзи”!
– Аз съм един от видните участници на сформирането на тази бг-вълна, която беше в средата на 90-те до началото на 21-и век. И си спомням, че тогава имаше много нови български проекти на български изпълнители. И изведнъж всичко това просто утихна – от натиска на тази субкултура. И този натиск не беше конкурентен, а абсолютно неконкурентен!
Мутренската субкултура беше финансирана от организираната престъпност!
Това няма как да влезе в конкуренция! Тези средства се отпускат от олигарсите на техните държанки, които от своя страна чрез един завоалиран силиконов пирует продължават да задължават обществото да ги приеме за певици.
– Лошото в цялата работа е, че тук вече не говорим само за попфолк, а за откровена чалга – но не само в музикален аспект, но и чалга в поведението, чалга в културата на хората…
– Да, това е страшно! Културата на вулгарността успя да превърне вулгарността в култура. Това, което обаче остана скрито за широката публика, постепенно започва да прозира в наши дни. Попфолк-индустрията се беше превърнала в една от машините за пране на пари от данъчни престъпления, източване на ДДС, контрабанда на цигари и алкохол, проституция и търговия с оръжие и наркотици. Обикновено това става чрез инвестиране в скъпи и лъскави видеоклипове. Това явление, което беше създадено в зората на 90-те от българските групировки. Първите две компании, които издаваха в началото на 90-те години предвестниците на съвременната мутренска култура, бяха собственост на групировки. Всичко тръгна като един бизнес модел с цел печалба – поне на пръв поглед. Постепенно обществото бе „разработвано” от различни „социални инженери”, било то популярни тв шоумени… Те държаха да ни разясняват, че българското население има естествени потребности към ориенталските ритми.
– Вашите родители не са били съгласни още в самото начало да се занимавате с музика, впоследствие обаче са приели избора…
– О, да, така беше. Приеха го, когато дойдоха първите успехи (смее се). Трябваше им време да свикнат, да осмислят. Но винаги са били до мен и са ме подкрепяли.
– Кое може да определите като най-големия урок, който животът ви е давал до момента?
– Ами… преди години имах едно сериозно препятствие. Когато майки ми получи инсулт и трябваше да се “изправя”.
Беше ударен момент в живота ми
Смъртта се опита да я отнеме от живота и аз направих всичко възможно животът да надделее! Положих много усилия и те доведоха до това. Разбира се, Господ реши да е така, без него нямаше как да се случи.
– Имате ли някакви страхове?
– Човек, който не се страхува от нищо, най-вероятно е глупав. Но аз се старая да боря страховете си. Те не трябва да се захранват, а да се преодоляват. Битката на доброто със злото е ежедневна. Няма да се даваме!
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
