По принцип следя какво става предимно около американските сериали – не защото няма диаманти и сред британските, а защото нямам надежден източник, специализиращ в тях. Затова малко случайно мернах In The Flesh няколко дни преди премиерата му и с оглед, че зомбитата са една от любимите ми тематики в сериали – реших да му дам шанс. Дали съм доволен от това – четете надолу.
Въпреки, че зомби апокалипсисите са сред любимите ми сетинги, признавам, че не е от най-оригиналните такива. Затова пък In The Flesh предлага една идея по-оригинален поглед върху леко прогнилите ни любимци (наречени с доста дискретното наименование Partially Deceased Syndrom sufferrers :D) – вместо стандартното пуцане и бягане от тях, този път е открито лечение и те постепенно биват интегрирани (само излекуваните де) обратно в обществото. Разбира се, не всички са доволни от това – т.нар. HVF (Human Volunteer Force), които са защитили населението срещу „частичномъртвите“ (които тогава са си били баш мъртви) по време на появата на зомбитата и преди откриването на лекарството, не са напълно убедени в безопасността на това начинание. Разбира се, такъв е късмета на главния герой Киърън (щеше да е доста забавно ако се казваше Браян), че точно родния му град е център на HVF, а сестра му (доста тъпо, но ебливо-изглеждащо парче) е сред най-надъханите участници в съпротивата срещу З-тата. И на всичкото отгоре, след лечението зомбитата не се хранят – това ако е живот… хич не ме и лекувайте, чук в главата и т’ва е.
Една от основните разлики между In The Flesh и повечето филми от жанра е… че всъщност In The Flesh не е „от жанра“. Тук сме свидетели по-скоро на драма, развиваща се в дистопично (ама сложни думи знам, а?) бъдеще, отколкото хорър, бъкан с кръв, цици и кървави цици. Разбира се, има тук-там някой сладур, похапващ мозък сладко-сладко (основно в спомените на Киърън), но това все пак е зомби-филм – да няма никакви кървища е все едно да не се покаже нито 1 цица в сериал на Starz! Та този дистопичен свят е изключително добре изграден в пилотния епизод – аз лично бях изумен как в рамките на един час (вярно, 56 минутна серия, вместо стандартните 45 за САЩ, но все пак…) стегнато беше образуван един цял свят – като се започне от личните спомени на Киърън, мине се през дискретни подмятания за миналото на HVF и „Въздигането“, мине се през твърдението, че може би лечението на зомбитата не е с изцяло безкористни цели и се намекне за съществуването на култ за „освобождаване на немъртвите“ – трудно е за описване, просто след само час аз се чувствах в сериала. А за човек като мен, който обожава добре изградени светове и истории – това е огромен плюс.
Рядко ревюирам минисериали – този път правя изключение по две причини. Първата е, честно казано, че се преебах да гледам пилотния епизод, преди да разбера, че сезонът ще е… три серии (подобно на британския Шерлок). Втората е, че сериалчето определено заслужава внимание и да му бъде даден шанс. Искрено се надявам да има и втори сезон, ако сийзън финалето позволява (не съм гледал още другите две серии). Споменавайки финалето, гореописания плюс за перфектно изградения свят, може да се окаже и минус – просто не виждам как за две серии той ще бъде завършен, освен ако не бъде претупан. Но пък, всъщност, не виждах и как ще е толкова добър пилотния епизод…
Rating:
