„Много емоционални спомени имам от Търново. И като театрален, и като киноактьор. Всичките сцени пред кафенето в „Капитан Петко войвода“ снимахме на чаршията. Играли сме и в летния, и в стария театър. Взимал съм награди тук.“, сподели пред местни медии големият български актьор Васил Михайлов минути, преди да излезе на сцената на МДТ „К. Кисимов“ за ролята си на Дон Жуан в спектакъла „Завещанието на целомъдрения женкар“.
Именитият артист определи турнето из страната по повод 75-годишния си юбилей като „празници“. Не без вълнение той си спомни годините, когато от Театъра на армията са правили по 45-дневни турнета. Тогава в старата столица са играли по две представления – едното за курсантите от Военното училище и оттогава „стане ли лято, на стария Дон Жуан му се раздвижва кръвта. Сега с ръководството на театъра тръгваме на по-кратки турнета, но ползотворни, надявам се, за нас и зрителите. По-добре, когато човек не се чувства толкова стар все още и има някакъв празник, да свърши някаква работа.”, разказва актьорът.
Той определи съвременните сериали като „промишлено“ кино и го сравни с времето, когато е сниман сериалът за Петко войвода – тогава за две години са заснети и озвучени 12 пълнометражни филма. Но сега се „напъва“ да харесва киното, защото то го е „хранило“.
По думите на Михайлов „сега снимат бедно, нямат пари. Например „Дървото“ („Дървото на живота“ – бел. авт.) – 40 г. романът на Владимир Зарев беше забранена. Навивах Христо Христов да го почне, но още по-отрано рода. И там трябват много пари, опит и артисти. Дадени са някакви пари, но е сниман клипово, на малки пространства, защото е бедно. Иначе винаги ще има добри артисти.“, сподели още големият артист.
Тъжно прозвуча констатацията му, че за последните 23 години колегите му, които са завършили актьорско майсторство в зората на демокрацията, са загубили младостта си и никога няма да снимат млади герои в киното. И даде пример със себе си, че на 35 години вече е имал 50 роли и е бил заслужил артист. А днес опитът липсва на младите.
Васил Михайлов не подмина и темата за липсата на Закон за театъра, въпреки, че такъв е бил подготвен по време на Великото народно събрание, в което той е участвал. В него е било заложено създаването на кооперативни, читалищни, общински и държавни театри.
„Бяхме разглезени по времето на социализма. Имаше към 50 театъра и 35 куклени театъра. В близкото до вас Габрово имаше 6 или 7 държавни културни институции. Как държавата да плаща на толкова много учреждения в малък град? Но, в края на краищата, тя трябва да реши колко държавни театъра трябва да има – предполагам 4-5 в столицата и провинцията и да дава пари за тях, защото нашата традиция не е американската.“, обясни Михайлов.
За да е добър един актьор в професията си, той трябва да я обича и да има силен характер, за да издържи лошите характери на другите, които не са за колективна работа, цялото напрежение на реформите, които вървят сега.
„Моят живот мина в преходни периоди – от капитализъм към социализъм, след това от социализъм към капитализъм. Сега не знам накъде вървим, защото няма посока – самите водачи не знаят накъде. Крадем оттук-оттам и го приспособяваме“, направи още една тъжна констатация юбиляра.
Сподели още, че все по-рядко му се иска да запее. А след толкова много роли на силни персонажи, които е изиграл в театъра и киното, го умилява двегодишният му внук, защото „в края на краищата, в един човешки живот децата остават най-голямата мистерия и магия.“, каза с усмивка Васил Михайлов… И се отправи към сцената, за да „завещае целомъдрието на Дон Жуан“… на 75 години.
<< Sever.bg във Facebook>>
