От три години и половина живея в квартира в 14-етажен блок. По принцип в България 14-етажен блок звучи страшно, а също и миризливо, но тук случаят не е такъв. Казвам го съвсем безпристрастно, защото нито съм собственик на жилище в кооперацията, нито имам някакви детски спомени от квартала, заради които човек е склонен да възприема околната среда с розови очила. Жилищният исполин (тухла!) се намира в приятно тихото каре между НДК и баня „Мадара“ и дори си има име: кооперация „Медицински работник“. Построен е в края на 70-те години и, както подсказва названието, в него живеят доста лекари, включително професори от Медицинска академия.
В „Медицински работник“ се влиза трудно като в ДАНС. Преди и след пощенските кутии човек трябва да преодолее две масивни метални врати, които се отварят с ключ, електронен чип или въвеждане на парола от цифрова клавиатура (за всеки апартамент паролата е различна). Дори излизането от блока е предизвикателство за по-недосетливите, или да ги наречем, по-боязливите при работа с електронни устройства. От вътрешната страна на вратата има кръг, светещ в синьо, до който човек трябва да постави дланта си, за да се отвори Сезам. За някои това може да е елементарно, но съм заварвал до вратата хора, например куриери, които стоят безпомощно и не знаят как да излязат.
Въпреки големия брой на живеещите „под един покрив“ в общите части на кооперацията е чисто и светло, а домофонната система е нова. Ако някой от двата асансьора (голям и малък) се повреди, до 12, най-много 24 часа е поправен. Разбира се, всичко това си има цена. Всеки месец събираме по 5 лева на човек, а отговорната задача по „инкасото“ е поверена на патриарха на нашия блок – 93-годишния г-н Г. Дребничък и вече немощен старец (през зимата задължително със синьо таке), който доста напомня на учителя Йода от „Междузвездни войни“. Всяка година г-н Г. си купува една ученическа тетрадка, в която отбелязва събирането на членския внос. За всеки апартамент се заделя по една страница, върху която г-н Г. старателно начертава с линийка колонки за подписи и е номерирал 12 реда за 12-те месеца на годината. Обикновено му плащам наведнъж за два месеца, като причините за това са няколко. Първо, само прекрачването на прага на нашата квартира отнема на г-н Г. безкрайно дълго време, а цялата церемония по пъхането на парите в старата чантичка с цип, подписването и т.н. е достатъчно протяжна, за да изпусна вечерната новинарска емисия по телевизията. Ритуалът включва и задължителната увертюра, в която г-н Г. обяснява, че навестява съседите си именно тази вечер, защото било ден за получаване на пенсии и хората имат пари.
Не знам защо точно 93-годишен човек трябва да обикаля 14-те етажа при наличието на толкова съседи, които са в разцвета на силите си. Честно казано, не участвам в събранията на етажната собственост, а когато ме помолят да подпиша някакво искане, например за по-ранно спиране на парното, се съгласявам без възражения. Все пак аз съм само един наемател и за по-важните неща думата има собственичката на апартамента. А на г-н Г. пожелавам да е жив и здрав още дълго време, за да се радва на доматите, които сам гледа в едно село в Северна България.
Няколко думи и за останалите „живущи“ в блока. Хората са възпитани и общителни с няколко малки изключения в рамките на нормалното за такава голяма кооперация. Съседите на етажа вдясно от нас са имали къща на мястото на блока и са „местни“ в буквалния смисъл на думата. Мъжът е бил чиновник в Министерството на земеделието и твърди, че г-н Г. е доживял до тази преклонна възраст, защото „цял живот е бил частник и никой не го е ядосвал“. Останалите на етажа са едно младо зъболекарско семейство и още едни „местни“. През балконите си подаваме не само цигари, но и миризми на готвено, също в рамките на нормалното. Зъболекарите пържат от време на време на балкона, а аз се изявявам есенно време с тройния чушкопек. Имаме късмет и със съседката отгоре. Много дребна и добричка бабичка, която храни котките пред блока и им хортува. Понякога звукът на „Хоризонт“ от нейната „Селена“ достига и до нас, но фактът, че слуша радио, вместо да гледа тъпи сутрешни блокове или сериали, е достатъчно обезоръжаващ.
В блока имаме дори и представител на категорията „селебритис“ – един от сценаристите на Слави Трифонов. Всъщност голяма част от сценаристите на шоуто, а и други познати лица от bTV, живеят в квартала, защото телевизията е съвсем наблизо.
Изобщо блокът е образцов, включително и по линия на любознателността. Както на много други места, и ние имаме под пощенските кутии щайга (кашон), където всички изхвърлят хартиения спам на супермаркети, магазини за мебели и прочие. Там често оставям прочетени вестници, за да могат и други да се възползват от тях или най-малкото от кръстословиците (установих, че пресата изчезва много бързо от щайгата). Тъй като съм работил дълго време в мъжки месечни списания, веднъж в Recycle Bin-a оставих няколко такива (с кориците надолу, защото минават и деца) и излязох за баничка. Върнах се след малко, точно в момента, когато една възрастна съседка панически отнасяше неморалните списания, притиснати към гърдите й, с кориците към нея, разбира се.
